За две години китайските специални служби фактически унищожиха цялото американско разузнаване в страната си. Десетки нелегални агенти и информатори бяха изпратени в затвора или . екзекутирани. Във Вашингтон това се прие като най-големия провал на ЦРУ за последните десетилетия, а специалистите не могат да разберат как се проваля разузнаването. И се опасяват, че Пекин ще сподели получената информация с Москва.

„Медоядът” отива на лов

Докато Китай се развива и се превръща в мощна държава, Вашингтон следи отблизо случващото се в страната. В края на миналото десетилетие ЦРУ разполага с изчерпателна информация за работата на китайското правителство. Тя постъпва пряко от коридорите на властта, където американците успяват да внедрят агентура. Някои от информаторите са чиновници, разочаровали се от държавата, проядена от корупция. Има и такива, които са просто платени.

Но потокът от разузнавателни данни от Поднебесната започва да пресъхва и през 2011 г. в щаба на ЦРУ осъзнават много сериозния проблем, че източниците на информация изчезват един след друг.

Американските специални служби създават специална група от особено ценни и високопоставени сътрудници на ФБР и ЦРУ. В строго засекретен щаб в Северна Вирджиния те анализират всяка операция, внимателно изучават всички сътрудници на посолството на САЩ в Пекин, независимо от дипломатическия им ранг.

По някои сведения, тази операция има кодово име Honey Badger, което значи „медояд” (роднина на язовеца от Африка – безстрашен и агресивен хищник, който на практика няма естествени врагове).

Предателство или пробив

Разглеждат се две основни версии. Първата е, че в недрата на американското разузнаване се е заселила къртица, която предава на Пекин информация за агентурната мрежа в Китай. Втората – китайски хакери са провикнали в шифрованата система за връзка.

Приблизително тогава контраразузнаването на КНР разкрива в Тайван система за наблюдение, организирана от Агенцията за национална сигурност (АНБ) на САЩ. А Агентите на ЦРУ попадат на американския студент в Шанхай Глен Шрайвър, който срещу пари събира сведения от отбранителен характер в полза на китайското разузнаване. За назидание на американските студенти, обучаващи се зад граница, ФБР дори публикува видеоклип, разказващ за предателството на Шрайвър.

Съпоставяйки тези факти, следователите клонят повече към версията с къртицата. Наистина, най-авторитетният американски контраразузнавач Марк Келтън, оглавяващ групата, като цяло се съмнява. Може би отчасти заради това, че той е близък приятел на офицера от ЦРУ Брайън Кели, който ФБР заподозира погрешно, че работи през 90-те години за Русия.

Но в полза на втората - „хакерска” версия говорят скоростта и точността, с която китайските специални служби откриват американските информатори. Освен това, както твърдят организаторите на разузнаването, нито един човек в САЩ, колкото и високо равнище на достъп до секретна информация да притежава, не може да разполага със сведения едновременно за всички агенти, които толкова успешно са заловени от Китай.

Загуба на нюх

В хода на разследването картината се очертава непрегледна: постигайки забележителни успехи в Китай, сътрудниците на ЦРУ се отпускат, губят бдителност и пренебрегват правилата на конспирацията. Агентите в Пекин почти не променят маршрутите на придвижване и назначават тайни срещи в едни и същи места – просто подарък за мрежите за наблюдение, действащи в страната. Някои офицери на американското разузнаване общуват с информатори в ресторантите, намиращи се под шапката на специалните служби, където във всяка маса е вграден микрофон, а келнерите работят за контраразузнаването.

Освен това секретната система за връзка Covcom, която използва агентурната мрежа, според оценката на специалистите е доста примитивна, а освен това влиза в интернет. Всъщност тя копира близкоизточната система, където мрежовата среда е по-малко опасна. Способността на китайските хакери е явно подценена. Следствената група провежда тестове за проникване и открива,че системата съдържа фатална грешка: влизайки в нея може да се получи достъп до значително по-широка система за връзка, по която ЦРУ взаимодейства с агентурната си мрежа по цял свят.

За първи път The New York Times разказа за тази шпионска история през май миналата година. Анонимни чиновници по различно време назоваха на журналистите различни цифри на загубите – от 12 до 20 души. След това числото се увеличава до 30 – американското разузнаване се лишава в Китай от толкова информатори и агенти през 2010 г. Някои агенти успяват да се евакуират от страната.

Къртица, ама не тази

Паралелно се разработва и версията с къртицата. През март 2017 г. става известно за ареста на сътрудницата на Държавния департамент Кандис Клейнборн – по време на разпита със следствената група тя премълчава за връзките си с китайски длъжностни лица. На нейната банкова сметка идват пари от Китай, чиновниците от КНР я обсипват с подаръци, сред които има АйФон, ноутбук, напълно обзаведена квартира и много друго. Но Клейнборн не се признава за виновна, а така и не успяват да докажат, че разкрива сведения за американските агенти.

През януари т.г. на летището в Ню Йорк задържат 53-годишният Джери Чун Шин Ли. Етническият китаец, гражданин на САЩ, през 80-те години служи в американските въоръжени сили, а от 1994 г. работи в ЦРУ, където има достъп до секретни документи. През 2007 г. той се уволнява и отива със семейството си в Хонконг, установява се в заложна къща, съсобственикът на която е влиятелен китайски партиен функционер.

През цялото това време американските специални служби го наблюдават и през 2012 г. успяват да го примамят в САЩ. Претърсвайки адреса, където той е установен, те откриват две тефтерчета – първото с телефони и адреси, а второто с подробни сведения за агенти на ЦРУ, работещи под прикритие. Там се изброяват истински имена, дати на срещите с връзките, адреси на квартири за явки.

След пет разпита Ли незнайно защо е оставен на свобода и му позволяват да се върне в Хонконг. Арестуват го едва след шест години, обвинявайки го в кражба на секретна информация. Никакви улики, показващи, че е предавал сведения на китайските служби не са открити от разследването. Освен това откритите у него данни не позволяват да се направи еднозначен извод за това, че американската мрежа в Китай е разбита именно от него.

Катастрофални последствия

Предателство, хакери, собствена немарливост или всичко взето заедно – ЦРУ и ФБР не знаят какво именно погубва американската разузнавателна мрежа в Китай. Не знаят и това доколко дълбоко китайците са проникнали в системата на американските специални служби.

ЦРУ особено се тревожи от въпроса дали Пекин не е споделил тази информация, а също така достъпа до Covcom с Москва. Точно докато се разрушава американската разузнавателна мрежа в Китай, от няколко агенти, работещи в Русия, също престава да постъпва информация.

При всеки случай провалът е катастрофален. В САЩ признават, че възстановяването на разрушената мрежа ще отнеме дълги години. Или никога.

По брой на загубите този неуспех на ЦРУ може да се сравнява с провала на едновременно няколкото десетки американски агенти в СССР. Тогава за всичко е виновно предателство – американската агентура е издавана от сътрудника на ФБР Роберт Хансен и началникът на контраразузнавателното подразделение на ЦРУ Олдрич Еймс. И двамата са вербувани от КГБ през 70-те и 80-те години.

Превод: В.Сергеев