Израел ще продължи бойните операции в Сирия, обеща министър-председателят на еврейската държава Нетаняху. Да, в Тел Авив правят уговорката, че ще атакуват иранците, а с Русия координацията ще се запази. Но къде са гаранциите, че комплексите С-300 предадени за защитата на Сирия, няма да станат цел на удара? И няма ли да се окажат под прицела на израелските изтребители руските офицери, командировани към разчетите на ПВО.
Във вторник министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху след заседание на кабинета с участието на генерали заяви, че въоръжените сили на неговата страна ще продължат военните операции в Сирия с цел да попречат на разширяването на влиянието на Иран в тази арабска република. „Ние ще направим всичко необходимо за защитата на сигурността на Израел”, The Times of Israel цитира Нетаняху.
След заседанието бе публикувано заявление, където се подчертава необходимостта от координация в областта на сигурността с колегите от Русия. Нетаняху съобщи, че се е договорил с Владимир Путин за нова среща между израелските и руските военни за обсъждане именно на този въпрос.
Министрите изразиха съболезнования на руския народ и семействата на 15-те военни, загинали на Ил-20. При това в израелското правителство отново възложиха цялата отговорност за сваления руски самолет на „безотговорните действия на сирийската армия”, както отбелязва РИА Новости.
Показателно е, че Нетаняху всячески се опитва да сблъска Русия и Иран. „Последните три години Израел успешно се противодейства на военното присъствие на Иран в Сирия… Това не означава, че не е имало изключения, но като цяло това бе голям успех. Ние постигнахме това при максимална и много ефективна координация в сферата на сигурността с Руската армия”, говори израелският министър-председател.
Още един показателен момент е, че Нетаняху помоли участниците в заседанието да не коментират в пресата не само катастрофата с Ил-20, но и последвалите мерки от страна на Русия.
Едновременно се появиха първите и засега неофициални данни за това колко именно дивизиона С-300 се планира да изправят в Сирия: да полкови комплекта ЗРК С-300 от Русия, след това числото им ще бъде увеличено, твърдят източници на „Коммерсант”. Да поясним: в състава на един зенитен ракетен дивизион С-300 влизат 12 пускови установки с четири управляеми ракети на всеки.
Същият източни предполага тяхното разполагане за контрола на границата с Ливан (плацдарма на „Хизбулла”, Израел, Йордания и Ирак. Тоест става дума за почти всички граничещи със Сирия държави, освен Турция. Забележително е, че цялата турска граница от страна на Сирия се контролира или от протурските бойци (Идлиб) или от кюрдите (североизтокът). Теоретически турската авиация ще може, както и преди, безпрепятствено да навлиза в сирийското въздушно пространство.„
Напомняме, че Сирия преди осем години сключи договор за С-300. Въпросът с доставките бе обсъждан през 2013 г., но тогава Израел уговори Русия да се откаже от тези планове. Но всичко се промени след свалянето на 17 септември на руския Ил-20, който бе свален от сирийските ПВО заради действията на израелската авиация.
„Известно е, че цикълът на обучение на личния състав за тези системи е доста дълъг, той отнема около година”, поясни пред „Взгляд експертът от Центъра за анализ на системите и технологиите Василий Кашин.
„Преди 2013 г., когато по молба бе прекратена доставката на ЗРК, може би Русия в рамките на осъществяването на договора може би е успяла да обучи някакво количество сирийци. Не знам какво е станало с тези хора по време на войната – едва ли са можели да поддържат своите навици“, отбелязва експертът. Като цяло готови екипажи за С-300, най-вероятно няма, прави извода Кашин. Така че след две седмици просто така сирийците няма да могат да започнат с експлоатирането на комплексите.
„Следователно квалифицираните позиции ще се заемат от специалисти, изпратени от Русия, военнослужещи или такива, уволнили се от ВС“, заяви Кашин.
„Разбира се, ако руски граждани се намират в тези системи (което е напълно вероятно), то ние наистина стоим пред перспективата за гибелта им в случай на удар по тези системи от страна на израелската авиация“, опасява се събеседникът.
Първият вицепрезидент на Академията по геополитически проблеми Константин Сивков е убеден, че самата поява на С-300 в арсенала на правителствената армия променя съотношението на силите в Сирия, в крайна сметка в небето ѝ. „Действията на самолетите от страните в коалицията на САЩ, а също така на ВВС на Израел и Турция на малки групи на практика ще станат невъзможни. Те могат лесно да се унищожат със ЗРК“, заяви Сивков пред „Взгляд“. „Четири изтребителя Ф-16, ако се сблъскат със С-300“ ще бъдат унищожени бързо и никакви препятствия няма да им помогнат“.
Освен това, появата у Дамаск на съвременни средства за управление рязко намалява времето на реакция на ПВО. „Сега у сирийците тя е стара, от 80-те години и сработва след няколко минути. А сега ще става за секунди. Това означава, че борбата срещу крилатите ракети, дори и без подкрепата на Русия, ще стане напълно възможна задача за сирийските ПВО“, смята Сивков.
Сега американците ще трябва или напълно да се откажат от използването на авиация в Сирия, или напротив, да задействат настъпателната авиация, смята Сивков. Според него „ако американците и всички техни съюзници, включително Саудитска Арабия, използват своето оръжие в пълен обем, то ще могат да преминат С-300, но тогава не е изключена руска намеса“. А САЩ няма да се съгласят на челен сблъсък, убедени са експертите.
„Ако комплексите бъдат използвани адекватно, това ще създаде за Израел повече проблеми. Съответно, от това колко по-големи ще са проблемите на Израел, ще зависи от това как ще се държи Иран“, заяви пред „Взгляд“ заместник-директорът на Института по политически и военен анализ Александър Храмчихин.
Отбелязваме, че съдейки по скорошното съобщение на арабския канал „Ал Масдар“, засега активната помощ на Техеран към Дамаск се отнасяше до провинцията Идлиб. Известно е, че Иран активно участва в подготовката на настъплението в тази провинция.
Първите С-300, според прогнозите на Храмчихин, ще бъдат разположени „за начало там, където са и нашите средства за ПВО, тоест в Северозападна Сирия“. Напомняме, че руските ПВО прикриват северозападната провинция Латакия, в която е разположена военновъздушна база „Хмеймим“.
Тук, под наше прикритие, допълваме, се базира и сирийските авиация. Руските комплекси за ПВО прикриват и част от съседната провинция Тартус, където се намира военноморското база на Русия. „Видимо, комплексите ще бъдат разположени и в района на Дамаск. Възможно е и разполагане в центъра на страната“. Напомняме, че в началото на септември ВВС на Израел нанесоха удар по обектите в централната провинция Хама. Тогава ПВО на Сирия отрази удара, но повторните въздушни удари не са изключени.
Що се отнася до общата военна обстановка, то, отбелязва Кашин „колкото и добър да е отделно взетия зенитно-ракетен комплекс само по себе си той не позволява да се спечели войната- той е само елемент“. „Ако всичко останало, което го има в сирийските ПВО и ВВС, е старо, с неголеми изключения, то и резултатът няма да бъде твърде обнадеждаващ“, подчертава военният експерт.
Кашин обръща внимание на важен момент. Това, че израелците постоянно нанасят прецизни удари и унищожават на сирийска територия обекти, принадлежащи на „Хизбулла“ (чието разположение не се обявява публично), което свидетелства, че съдейки по всичко, Израел разполага с колосални агентурни възможности в Сирия.
„Това усложнява ситуацията. Немногочислените два полкови комплекса, тоест четири дивизиона ПВО, ще бъдат приоритетни цели за израелската и може би за американската авиация. Срещу тях ще бъдат изправени достатъчно големи сили. При това, ако изхождаме от това, че сирийската система за безопасност е „продупчена“, то мисля, че имаме причини за безпокойство“.
Всеки комплекс разполага с определено количество огневи канали и ограничено количество ракети в пусковите установки. „Противникът има възможността да нанася внезапни, заради малкото разстояние, удари от въздушното пространство на Израел“, смята Кашин. Според него „достатъчно масиран удар с ракети „въздух-земя“ или планиращи коректируеми бомби с гаранция може да надмине възможностите на ЗРК, затова е възможно да се загубят и комплексът, и хората“.
„Затова и към тази тема трябва да се отнасяме максимално внимателно и не трябва да се отнасяме към С-300 като към някаква вълшебна пръчица, която ще промени радикално положението“, смята военният експерт.
Но все пак израелските или американските военни едва ли ще се решат на „неутрализацията“ на С-300, знаейки за присъствието на руснаци, надява се професорът по политология на Университета в щата Тенеси и експерт от Руския съвет по международните дела Андрей Коробков. „Американците също ще се стараят да избягват пряко попадение по руския персонал, защото последствията ще са непредсказуеми“, заяви той пред „Взгляд“. „Но ударите по другите обекти, не по С-300 ще се нанасят най-вероятно много активно.
Какво му остава сега на Вашингтон, който се смята за единствен защитник на Израел и едновременно вече водещ прокси война с Иран? Как ще отговори на решението на Москва да достави С-300 в Сирия, така косвено прикривайки там иранските сили. „Мисля, че ще има три отговора: допълнителни доставки на въоръжение на Израел, удар по незащитените райони на Сирия и въвеждане на нови санкции срещу Русия“, смята Коробков. „За Тръмп е много важно да изглежда силен и решителен пред произраелски настроените избиратели в навечерието на ноемврийските избори за Конгрес“.
Превод: В.Сергеев
