Изказването на Доналд Тръмп пред ООН отразява цялата двойнственост както на персонажа, така и на днешната роля на САЩ в света. Несъмнените икономически успехи на Тръмп се нивелират от мощна агитация срещу него както в самите САЩ, така и на Запад като цяло. Но същинската причина за атаките срещу Тръмп е свързана с възгледите му за глобализацията, на които остана верен и в речта си пред Общото събрание на ООН.

Когато Тръмп започна да изброява невижданите си успехи и постижения в началото на речта си, залата прихна в смях. Странна реакция, като се има предвид, че Тръмп наистина постигна повече от предшествениците си за същия срок, провокирана не толкова от неуместното му самохвалство пред високия форум.

Причината за тази реакция е другаде – в контраста между реалността и начина, по който Тръмп се възприема от потребителите на световните, и основно на англосаксконските, медии. Американските и европейски средства за масова информация представят Тръмп като некомпетентен чудак, който стъпва в международните дела като слон в стъкларски магазин, ненавиждан от повечето си сънародници и въобще случайно попаднал на президентския пост човек, който всеки миг може да го напусне заради импийчмънт. Това е виртаулната реалност, в която вярват мнозина, в това число и присътващите в заседателната зала на Общото събрание на ООН. Именно затова се присмиват на тръмповото самохвалство. Въпреки че в действителност Тръмп казва самата истина:

„Фондовите пазари са в подем, безработицата намалява. Повишихме сигурността на нашите граници, започнахме изграждането на гранична стена. Скоро нашата военна промишленост ще бъде най-мощната досега“.

В САЩ действително се наблюдава впечатляващ икономически ръст. И това, без съмнение, е заслуга на провеждания от Тръмп курс. Какъв е този курс? Ами същият онзи, определян като „авантюристичен“ и „безумен“, толкова опасен е вреден за всички. Тръмп съчетава строг протекционизъм с агресивен натиск върху външния свят с цел да подобри търговския баланс на САЩ и да върне парите и производството в Америка. И успява, ако се вярва на сухите цифри.

Да, но не е ли вярно, че във външната политика е абсолютно бездарен? Всички заплашва, с всички се кара, нищо не успява да постигне? Тъкмо напротив. Просто трябва да си даваме сметка откъде тръгна Тръмп и какво иска.

Към момента на избирането му САЩ бяха безвъзвратно изгубили позициите си на световен хегемон и отношението на света към тях продължаваше да се влошава. Позициите им в Близкия Изток бяха сериозно отслабени както поради собствената им безумна политика, така и поради нарастващото влияние на Русия, която се възползва умело от ситуацията.

Отношенията с Европа бяха обтегнати, преговорите за Трансатлантическото партньорство, на което заложи Обама, се провалиха, а натискът върху ЕС да бойкотира Русия предизвика сериозно недоволство в Стария свят. Отношенията с Русия се сринаха напълно след неуспешния опит за изолирането й. Започна сближаване между Москва и Пекин. Тоест, всичко бе проиграно още преди идването на Тръмп.

При това проиграно в името на борбата за съхраняването на САЩ като световен хегемон. Вярно, не толкова явно, както през 90-те, но все едно. Тръмп дойде на власт под лозунга за отказ от глобализма, тоест от претенциите за световно господство, скрити зад приказките за „флагмана на свободата и демокрацията“ за всички страни и народи, без изключение. За Тръмп важни са единствено САЩ. Не само защото осъзнава утопичността на плановете за глобализация по американски и вредите, които те нанасят на самите САЩ, но и защото наистина е американски патриот.

За когото на първо място стоят интересите на САЩ като държава – а не плановете за гарантиране, с помощта на Америка, на победния ход на глобализацията под ръководната и определяща роля на наднационалните световни финансови елити.

Тъкмо в името на целта си „да направи Америка отново велика“ Тръмп предизвика смут в и бездруго влошената за САЩ международна ситуация. Поставяйки под съмнение необходимостта от НАТО, водейки подривна политика срещу ЕС, заплашвайки Китай със санкционна война, нагнетявайки напрежение първо около Северна Корея, а после и около Иран, Тръмп търсеше да се сдобие с отстъпки както от партньорите си, така и от противниците. Търговски и митнически отстъпки, за да промени негативния американско търговски баланс, финансови отстъпки, за да измъкне от ЕС, например, повече пари за НАТО с цел да пренасочи собствените американски разходи към военното производство.

Натискът върху КНДР бе нужен на Тръмп, за да постигне отстъпки в геополитическата и търговска война с Китай. В името на тази цел дори прати самолотеносочи край бреговете на Корея и намекна за възможно военно решение на „ядрения проблем“. Успя ли Тръмп да издейства отстъпки от страна на Китай? Временни – да, но търговската война между Вашингтон и Пекин все пак започна

Пътьом, нагнетявайки напрежение по корейската тема, Тръмп си заработи репутацията на „лошо момче“ както сред американските избиратели, така и сред световните лидери. Ако се съди по това, че и едните, и другите повярваха в способността на Тръмп да отиде докрай в „решаването на проблемите“, планът сполучи.

Каква е реалната ситуация с Корейския полуостров? Само преди година, на заседанието на Общото събрание на ООН, Тръмп бълваше змии и гущери по адрес на Ким, но после двамата се срещнаха, а преди дни двете Кореи подписаха безпрецедентни споразумения за сближаване и демилитаризиране на границата. И това ни най-малко не огорчи Тръмп – който отигра корейската тема така, че да получи възможното.

Сега Тръмп заплашва Иран напълно неоснователно, нарочвайки го за спонсор на „световния тероризъм“. Иран бе взет на прицел от Тръмп не заради желанието му да разпали нова война в Близкия Изток, а защото чрез нагнетяване на „иранската тема“ разчита да върне на САЩ ролята на главен модератор на Близкия Изток, да върне загубеното доверие в САЩ на саудитите, главни противници на Иран и да притисне Европа, която разчита на изгодни ирански договори.

Оттук и обявената във вторник идея на Тръмп за създаването, с участието на страните от Персийския залив, Йордания и Египет на „регионален стратегически алианс, с помощта на който близкоизточните държави биха способствали за развитието, стабилността и сигурността на региона“.

Тоест, Тръмп се опитва да укрепи позициите на САЩ. Но вече не в качеството си на световен жандарм и диктатор, а на най-силната и влиятелна държава в света, без обаче да харчи трилиони за външна експанзия, а като се заиграва умело със съществуващите интереси и баланса на силите в разните региони на света. Независимо от това дали ще успее или не, отсега е съвършено ясно, че САЩ вече няма да са същите. Още повече, че завръщането към стария модел на „световен диктатор“ е невъзможно поради вече промененото съотношение на силите в света.

Това, което се опитва да направи Тръмп, е да обърне това ново съотношение в полза на Америка. В Ню Йорк той говори за многообразието на страните, народите и културите, за това, че суверенните и независими нации са единствената среда, в която процъфтява демокрацията. „Затова сме длъжни преди всичко да отстояваме държавния суверенитет“, подчерта Тръмп. Като за всички бе ясно, че на първо място има предвид самите САЩ.

„САЩ няма да ви казват как да работите, как да живеете и кому да се кланяте… Патриотизмът, благоденствието и гордостта трябва да процъфтяват в света. Ние предпочитаме мира и свободата пред доминацията и поражението“, завърши речта си Тръмп. И тук стигаме до ключовото послание в словото му: „Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма“.

Именно заради отказа от идеологията на глобализма Тръмп е толкова ненавиждан от глобалистките елити. Именно поради това те се опитват да отслабят властта му в САЩ и да го направят за посмешище на световната сцена – и в тази война не може да има примирие.