Експанзията на КНР в страните от Африка е тема за чесане на езици, но малцина си представят как всъщност изглежда. Впрочем, случаят със Замбия е особен, той е наистина уникален. Фактически китайците са купили цялата страна под ръководството на „африканския Елцин”, наложил ѝ непосилни дългове. Но защо му е на Китай Замбия?
Замбия не е кой знае каква, но все пак е независима страна, чието правителство продължава политика на саморазрушение и води нещата до фактическа загуба на държавния суверенитет, получен през 1964 г.
До този повод достигната експертите от МВФ, представителите на страните донори на Замбия и другите заинтересовани лица. Причината е фантастичният обем на задлъжнялост на държавата пред китайските компании и фондове, покритието на които официална Лусака не е в състояние дори и ако заема от МВФ, Африканската банка за развитие или други структури. Достига се до там, че Замбия ще трябва да предаде на Китай цялата си електрическа и транспортна инфраструктура, а също така и перспективните добиващи отрасли, включително и диамантния.
Тук си спомняме скорошната история с Шри Ланка, предала на Китай огромното си пристанище Хамбантот (70% от акциите за 99 години и китайски компании в управлението) заради невъзможността си да плати осем милиарда долара дълг, възникнал по време на строителството от китайците на редица чудовищни обекти, в това число на самото пристанище и на „Матала” – „най-празното летище на света”.
Само в брой
По време на мандата си президентът на Замбия Едгар Лунга подписа договори с Китай на общата сума от осем милиарда долара дълг, но сега фигурира цифрата от 9,7 милиарда консолидирани задължения. Лунга твърди,че тези договори „се обработват”, а парите „не са получени в пълна мярка”. Остава да се досещаме какво значи в Замбия „още не напълно”. Видимо нещо е получил, но не всичко.
Ситуацията, когато правителството трупа дългове от влиятелни кредитори, без да има шанс да се разплати по тях, не се харесва на всички. Дори и в Замбия.
Преди дни Лунга уволни всички министри от социалния блок заради корупционен скандал около т.нар. програма cash travel. Накратко това е раздаване на наличните пари от европейските спонсори на бедните домакинства с цел да се стимулира дребното предприемачество и да се повиши покупателната способност на населението. Не микрокредити, както в Бангладеш, а именно раздаване.
Основни донори на този безумен проект станаха англичаните и шведите от различни видове благотворителни фондации. Тоест в село Голяма Бемба някъде на брега на Замбези идва брадат швед с чувал дребни банкноти и започва да ги раздава. В основно на жените, защото те и единствено те се занимават с домакинство в Бемба, докато мъжете ловят крокодили с цел тяхното изнасилване и увеличение на потенцията (това не е шега, а реално местно вярване, водещо до човешки жертви – крокодилите не одобряват сексуалното насилие върху себе си). Трудно е да се измисли нещо по-корумпирано. Разбира се, че са крали всички, освен особено честните шведски благодетели. Но и те, впрочем са в ужас от последните новини и се готвят да прекратят участието си в програмата.
През януари външният министър Гари Калаба подаде гръмка оставка. Не го устройваше засилването на корупцията и на китайците, които съдейки се по всичко, са тясно свързани с явлението. Сега фактически правителството се олицетворява от лицето на госпожа Маргарет Мванакатве, която буквално „седи на пари” в това число и на китайски. Именно тя заяви, че Замбия замразява всички китайски проекти в страната, достроени на по-малко от 80%, което предизвика определено недоумение в Пекин.
Китайските представители в Лусака отидоха при президента Лунга с въпроси: „Как така, приятелче? Не бъркаш ли нещо?”. Лунга в отговор конфиденциално казва (разговорът е частен) заявява, че всичко е наред, „всички планове ще вървят по план”, че жената явно е сбъркала нещо. Китайците обаче не спират и карат Лунга публично да потвърди това. „Няма никакви нарушения в проектите, финансирани от Китай”. Да допуснем че е така. Страната това обаче не я спасява в никакъв случай.
Съпротивата е безполезна
Основният окупатор на Замбия е китайската компания „Инициатива за развитието на железниците”. Първоначално тя наистина строи железница в Танзания (всъщност единствената в страната), но след това се превръща в инструмент за отпускане на кредити и купуване на активи. Още сега на китайците принадлежи основният държавен канал на Замбия и новинарският канал ZNBC, което прави съпротивата безсмислена.
Не само, че китайците контролират железопътната линия (фактически под формата на мениджъри и дори машинисти) и електрическите централи. От правителството на Замбия задължително се искат 15% участие със собствени средства във всички проекти, което увеличава сумата да дълга в геометрична прогресия – пари в страната просто няма. Няма дори за заплата на полицията, а останалите държавни служители я получават с многомесечни задържания, което и може да е подтикнало г-жа Мванакатве да предприеме антикитайския си бунт.
Само обслужването на дълговете и инвестициите струва на Замбия по половин милиард долара ежегодно, което за страна, в която икономиката е на изкуствено дишане, само по себе си е удивително. Финансовите глоби по поетите, но просрочени задължения вече отдавна са превишили съвкупните спестявания на страната. Това не е просто неизбежен фалит, това е катастрофа.
Тревога бие дори и МВФ, където заговориха за безсмислеността на кредитирането не само да Замбия, но и на още двадесетина страни, с които Китай води „дипломация на дълга”. В отговор президентът Лунга поиска представителят-резидент на МВФ в Лусака Алфредо Балдини да си затваря устата и „да не разпространява негативни слухове” сред донорите.
В САЩ също избухна локална истерия: двама сенатори написаха междупартийно писмо до Тръмп за „хищническото финансиране на инфраструктурата” от Китай в африканските страни. На Тръмп му се хареса, той харесва всичко антикитайско, но по-далеч от това не се стигна.
Освен това Лунга успя да емитира евробондове за един милиард долара, които трябваше да служат за гаранция за програмите за раздаването на пари в брой. Сега не служат – всичко рухна и няма нищо чудно при доходност от 15% замбийските евробондове бяха фактически ГКО.
При това Замбия има намерение да купи военни хеликоптери за 95 млн. долара (предполага се от Русия) и дължи на Израел 400 милиона долара за военна електроника. Страната може да се закрие.
Предишните опити за бунт против засилването на китайците при президента Лунга не бяха успешни. През февруари опозицията се опита да обяви импийчмънт на президента. Нейният лидер Хакаинде Хичилема - „вечен” кандидат-президент, милионер, глава на собствена партия и личен враг на Лунга – представи секретен документ, в който подробно се разказва за продажбата на Колежа за развитие на природните ресурси на Замбия на китайската държавна компания AVIC International. Колежът не е учебно заведение, а нещо като изследователска кантора, заета с геологически разследвания. Прелестта на тази история се крие във факта, че китайците като подписи да написали нещо с йероглифи, което никой африканец не може да разбере. Тоест пробутали са на чернокожите си братя някаква хартия със заврънкулки, на основанията на която са получили достъп до геологическите проучвания на територията на цялата страна. Гениално.
Протестиращият против всичко това министър на минното дело и минералните ресурси Кристофър Ялама замина в ЮАР и вече от Кейптаун заяви,че в Замбия геологическите проучвания на практика не се водят, макар и китайците някак си са намерили в западната и в северната част на страната микродиаманти. Лунга моментално изпрати метежника в оставка и цялото правителство започна да се направлява от госпожа Мванакатве – бивша колежка на Лунга по работата в африканското отделение на известна британска банка.
„Африканският Елцин”
През последните години Лунга и най-близкото му обкръжение където трябва и където не трябва споменават Мао Дзедун, дори и негови портрети закачат по стените. Получава се органично и естествено- всички те са израснали при президента Кенет Каунде, който открито се ориентира към КНР и оставя този навик на следващото поколение замбийски политици. Китайците харесват това, но не се хванаха на тази форма на блюдолизничество.
На скорошната среща на високо равнище н БРИКС в ЮАР Лунга не се отдалечаваше от другаря Си, отвличайки се единствено с Владимир Путин, защото смята, че тези бели от севера също могат да дадат кредит. Северните бели в отговор предлагат военно-техническо сътрудничество и опитът на ЦАР показва, че това може да бъде продуктивно.
Резултатът въпреки това е неутешителен. Китай иска предаване на контрола над електроенергията на Замбия, а в последствие и на останалите държавни активи, тъй като страната ще бъде принудена да обявява фалити по различните видове дългове (бондове, облигации, суверенен дълг и т.н.). Госпожа Мванакатве през последните две седмици едва ли не ежедневно говори, че няма да има никакъв банкрут, спете спокойно деца, но какво друго ѝ остава да прави?
По Южна Африка са плъзнали слухове, че китайците откровено напиват президента Лунга, който наистина е склонен да употребява алкохол, за което дори е получил прозвището „африканския Елцин”.
Същите лични претенции (ако не и по-тежки) се предявяват и към госпожа Мванакатве като фактически втори човек в страната. Замбийските и южноафриканските медии внимателно следят нееднозначния личен живот на финансовия министър. Нееднократно е била снимана на видео в нетрезвен вид, а веднъж тя май е и пребила 26-годишното си гадже (самата тя е на 56), залавяйки го на калъп с друга жена в автомобил пред нощен клуб „Майела”.
Формално госпожа Мванакатве е омъжена за управляващ местна компания за интернет-връзка. Тя категорично отрича инцидента пред „Майела”, твърдейки, че медиите лъжат нагло.. В опонентите си тя предпочита да се обръща по „Туитър” на смесица от английски и бемба, което дава разрушителен ефект в очите на инвеститорите. Пример за любителите: „I have no boyfriend. Bufi mwandi abantu babufi, which boyfriend is that? Awe mwandi bufi, bufi. There is nothing like that in my life“
Личният живот на замбийския елит е само илюстрация за това, че държавната система на страната е напълно дискредитирана и всъщност не работи. Китайците с тяхната „дипломация на дълговете“ действа доста еднообразно, но в замбийския случай нещата сами им падат в краката. Президентът Лунга и неговите хора дори не се опитват да се съпротивяват на източната експанзия, която еднозначно превръща Замбия в колония на Китай в условия, които са по-лоши дори и от английското владичество.
Англичаните в Северна Родезия (така наричат Замбия до 1964 г.) на земята на бемба и в Нясалент строят училища и мисии. Сесил Роудз строи железопътна линия и завод за топене на мед, а китайците ако строят нещо, то е с цел да си го вземат за себе си. Те умело използват личните слабости на отделните политици и особеностите на тяхното поведение, постепенно прониквайки във всички държавни структури и изтласквайки конкурентите от страната.
В това няма никаква идеология. По време на Кенет Каунда бе модерно да се ходи с портрет на Мао на ревера. Сега всичко се решава с пари и задушевни разговори. И съдейки по размаха на преминалия миналата седмица в Пекин Форум на китайско-африканското сътрудничество, когато в КНР пристигнаха делегации от 53 страни, ще става дори и и по-зле.