Интервю с един от най-известните икономисти на Русия акад. Сергей Юриевич Глазев

Добър ден, Сергей Юриевич. Един от най-острите въпроси, които вълнуват днес руснаците, е курсът на рублата. Националната валута пада вече няколко седмици. Как смятате, не е ли време Централната банка и Министерството на финансите да предприемат някакви мерки?

Конституционното задължение на Банката на Русия е да осигурява стабилност на националната валута. Затова при ситуации, когато валутните резерви са по-големи от обема на паричната база, нейното бездействие няма никакво разумно обяснение. Взето да формира самостоятелно курса, Централната банка е предала тази функция на спекулантите, които манипулират пазарите и получават огромни свръхпечалби от падането на курса на рублата. Това поразява включително и икономиката. И да се говори за инвестиционен климат докато рублата е най-нестабилната валута сред страните от Г-20, е просто несериозно.

Ако искаме Русия да бъде привлекателна за инвеститорите, както и за собствените, така и за чуждестранните, то стабилността на рублата е необходимо условие.

А от кои страни, как смятате, ние бихме могли в близко време да преминем на разплащания в национални валути?

С всички. За Русия изобщо, това трябва да се каже, след американския финансов крах, когато доларът повече няма да се смята за международна резерва валута. Той стана токсичен. Ако спестяванията са ви в долари, то вие рискувате да загубите всичките си пари, просто защото на Вашингтон вашата физиономия може да не му хареса.

Затова оттеглянето от долара сега е просто императив за икономическата сигурност. И за Русия, и за нашите външнотърговски партньори, които имат интерес от сътрудничеството с Русия, от търговията с руските предприятия.

Преходът на национални валути трябваше да започне още преди десет години. Когато се появиха първите признаци за глобална финансова криза и се разбра, че САЩ ще прехвърлят своята структурна криза на другите страни. Сега този въпрос придоби характера на спешна финансова помощ. Всички руски компании и нашите партньори трябва помогнат колкото се може по-бързо да преминем на разплащания в национална валута.

На една от сесиите на Източния икономически форум се обсъждаше създаването на офшорна зона в Далечния изток. Как смятате, ще се появят ли резиденти? На някой друг освен на „Русал“ това ще бъде ли интересно?

Смятам, че офшорните зони са дяволска работа. Това, което се говори като обяснение за целесъобразността на офшорните зони, не издържа никаква критика.

Тоест вие не вярвате в руските офшорки?

Целият свят се бори с офшорните зони. Защото тяхното наличие подкопава здравата конкуренция и дава възможност на недобросъвестния бизнес да излиза от националните юрисдикции, от плащането на данъци. И страните са принудени да се борят за привличане на инвестиции, конкурирайки се с офшорките, където изобщо няма никакви задължения на инвеститорите пред държавите. Така че пренасянето на международните болести в нашето законодателство, мисля, че няма да донесе нищо хубаво.

На тази сесия представителят на Централната банка заяви, че по въпроса за разрешението и регулирането на криптовалутите трябва да се пристъпва внимателно, макар и в това явление да има голям потенциал. Поддържате ли и вие тази позиция?

Достигнахме до борсата, която ще се занимава с работа по криптовалутите. Мисля,ч е това всъщност  вече не е въпрос от икономическата дискусия, а някаква икономическа реалност, с която трябва да се съобразяваме. И използването на цифровите технологии в паричното обръщение дава колосални нови възможности. Сега говоря не за криптовалутите, а за цифровите технологии в по-широк контекст. Те освен това могат да се използват за емисии на специални инструменти, токени, привързани към съществуващите валути, привързани към златото, привързани, да допуснем, към петрола, както е направено във Венецуела.

Тоест, не трябва да свеждаме в биткойни и в прочее криптоинструменти всичките разнообразни цифрови инструменти в паричното обръщение. Това е само маргинална част от огромните възможности, които ни открива използването на цифри за паричното обръщение. А именно: с помощта на цифрите ние можем да контролираме целевото използване на парите. Ние ще можем да гарантираме, че никой не може да открадне парите. Ние можем, изобщо, да преминем към инвестиции без търговски банки, работейки, така да се каже, непосредствено с инвеститорите. Инвеститорът в такива условия може да работи непосредствено с паричните власти.

Тоест цифровите технологии позволяват рязко да се снижат рисковете във финансовия сектор. При правилно осъществяване на работата може да се осигури пълна прозрачност за всички транзакции. Да се гарантира за участниците на пазара запазването на техните парични инструменти. И да се придаде гъвкавост на паричната политика.

Можем да сме уверени, че използвайки цифрата, да кажем, за рублата, тези целеви кредити, които се издават при изгодни проценти, ще се използват по предназначение. Също използването на цифровите технологии ще ни позволи силно да улесним механизма за банков контрол и валутно регулиране. Ние можем да постигнем това, че цели сегменти от паричното обръщение да бъдат защитени от злоупотреба, от изтичане на капитал и други неприятности.