САЩ въведоха нов обект за въвеждане на санкции – този път това е Международният наказателен съд (МНС) в Хага. Вашингтон заплашва да накаже съдиите в случай, че те имат смелостта да съдят американците за техните престъпления в Афганистан. Русия също има своите претенции към МНС, но те са принципно различни от американските.
Бивайки най-голямата икономика на света и емитер на основната резервна валута, САЩ активно използват това преимущество. В частност налагайки санкции срещу физически лица, цели страни, международни корпорации и организации. И извънземни да кацнат, вероятно и на тях ще се наложат санкции.
Затова и в желанието на Вашингтон да подложи на санкции Международния наказателен съд (МНС) няма нищо принципно ново. Дори и това да е орган, обединяващ 124 страни по света, санкциите са езикът, с който САЩ разговарят с останалия свят.
Към интонацията, с която съветникът на президента по националната сигурност Джон Болтън говори за МНС, политиците обикновено прибягват за терористи и прочее престъпници от международен мащаб. „Ние няма да си сътрудничим с МНС, няма да му оказваме помощ, няма да се присъединим към него. Ще му позволим да си умре сам по себе си. В крайна сметка, изхождайки от намеренията и целите на МНС, той е умрял за нас вече… Ние ще подложим на санкции техните активи в САЩ, ще ги преследваме по наказателното законодателство на САЩ”, заяви в частност той.
Но от какво е предизвикана толкова рязката реакция на съветника на президента на САЩ? Чисто и просто опитите на МНС да разследват престъпленията на американските военни и сътрудниците на ЦРУ в Афганистан. Докладът за тях се появи още през 2016 г.
В документа с подпис на прокурора на МНС Фату Бенсуда, в частност се говори, че „представители на въоръжените сили на САЩ по несъответстващ начин са се държали с минимум 61 затворници на територията на Афганистан в периода между 1 май 2003 до 31 декември 2014 г, при това голяма част от инцидентите се е случила през 2003 и 2004 г. Сътрудниците на ЦРУ по несъответстващ начин са се отнесли с 27 затворници на територията на Афганистан, а също така на територията на други страни членки на МНС (а именно Полша, Румъния, Литва) в периода от декември 2002 до март 2008 г.
Както отбелязват международните експерти, разследването на МНС не може да доведе до никакви сериозни последствия за американските военни. Гражданите на САЩ не могат да бъдат съдени от този международен орган, както и гражданите на Русия, Китай и другите страни, които не са ратифицирали Римския статут.
Известен риск има в случай ако, да кажем, някой гражданин на САЩ влезе в някоя от 124-те страни, ратифицирали Римския статут (например в Канада или във Великобритания). Тогава теоретично може да бъде задържан. Но именно теоретично, както отбелязва председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов, „е доста трудно да си представим по отношение на някой американски гражданин да бъдат повдигнати каквито и да е репресивни мерки”.
Свикнали да разпространяват своето вътрешно законодателство на целия свят (например шведската компания TeliaSonera бе глобена от министерството на правосъдието на САЩ за 965 милиона долара за подкуп, даден от дъщерята на президента на Узбекистан”.американците не могат да приемат спокойно ситуация, когато на света действа неконтролиран от тях съдебен орган. Именно това, а не реалният риск за американците, преди всичко е причината за безпрецедентната рязкост на Болтън.
Представителите на съда вече заявиха, че не се боят от американските санкции. „МНС е осведомен за речта на Болтън и като съд, действащ по нормите на уставното право, ще продължи своята работа в съответствие на установените принципи и глобалната идея за върховенството на правото”, пише в официално заявление на съда.
Съдът е създаден в съответствие с Римския статут като инструмент за привличане под отговорност за престъпления, потресли съзнанието на човечеството. Съдът е независим и безпристрастен орган. При това юрисдикцията на съда е вторична по отношение към юрисдикцията на самите държави по разследването и привличането към отговорност за такива престъпления, а също към възстановяването на справедливостта по отношение на пострадалите общности. Само когато въвлечената държава не е в състояние да направи това изобщо или по нужния начин, МНС осъществява своята юрисдикция”, напомнят в Хага.
Отбелязваме, че Русия и Китай, както и САЩ не са ратифицирали Римския статут – договор, съгласно който страната признава над себе си юрисдикцията на МНС. Руските официални лица на няколко пъти са критикували МНС, но не с толкова рязък тон, както на съветника на президента на САЩ. Така в заявление на МВнР, публикувано през 2016 г. пише, че „МНС не е оправдал възложените върху него надежди и не стана наистина независим орган на международното правосъдие. За 14 години от своята работа МНС е издал едва четири присъди, изразходвайки при това повече от един милиард долара”.
Значи ли това, че Вашингтон във въпросния случай се е оказал на една страна с Москва? По-скоро не, отколкото да. Има важен детайл, в който се заключва принципната разлика на руската външна политика от американската.
Русия не признава над себе си юрисдикцията на МНС, защото не е съгласна с оценките на съда по повод Крим и Осетия, но не възпрепятства разследването и юридическата дейност на тази организация в другите страни и разбира се, не заплашва съдиите.
САЩ също не признават, но възпрепятстват, и заплашват, и изобщо желаят скорошната смърт на МНС
Русия би била готова да ратифицира Римския статут, ако нямаше съмнения в обективността на международния съд. Русия е готова да действа в света по общи за всички правила.
САЩ не са готови дори и ако поведението им се оценява като някакъв другарски съд, да не говорим вече за това този съд да издава присъди по отношение на американци. САЩ смятат, че никой няма право да нарушава човешките права с изключение на гражданите на САЩ в името на благополучието на САЩ. Според мен именно затова думите на Болтън не могат да предизвикат одобрение нито в Москва, както и Русия да се отнася към МНС.
Но в заявлението на Болтън все пак има полза: целият свят за пореден път се убеждава, че Pax Americana не е „мирно движение на свободни страни начело с Америка”, а суровите санкции „за нарушаването на правата на човека” са за всички, но не и за САЩ.
Благодарим за откровеността, г-н Болтън.
