„Константинополският патриарх взе решени, под въздействието на САЩ, да разпалва с нова сила гражданската война в Украйна”. С тези думи богословите описват идеята на Вартоломей да дари автокефалност на украинската църква. Но, за да направи това, Вартоломей трябваше да намери особено йезуитска логика и да се позове на документ от XVII век.
В понеделник Руската загранична църква (РПЦЗ) реагира рязко на решението на Константинополската патриаршия да назначи двама свои представители – екзарси в Украйна.. „Изразяваме своето най-дълбоко възмущение от крещящото нарушение на свещените канони”, пише в заявление на архиерейския събор на РПЗЦ. Задграничната църква е самоуправляема част на Руската православна църква и тя се изказа преди самата РПЦ.
В петък Светият синод официално осъди решението на патриарха н Константинопол да назначи двама екзарси в Украйна без съгласуване с Московската патриаршия. А наскоро РПЦ заплаши Константинопол с крайно категоричен отговор по Украйна.
Причината е очевидна: назначението на двама константинополски екзарси в Украйна, но тя е не толкова явно нарушение на каноничната територия на Руската църква. В това се вижда първата крачка към предоставянето от Константинопол на автокефалия, тоест на независимост на Украинската църква (разбираемо е, че става дума за независимост от Москва.
Напомняме, че към константинополския патриарх Вартоломей с молба за признаване на „единна поместна църква” се обърна не само президента Петро Порошенко (което от гледна точка на църковното право няма никакво значение), но и двете не признати канонични организации – „Киевския патриархат” и „Украинска автокефална православна църква”. Единствената канонична църква в Украйна е УПЦ на Московския патриархат, който по понятни причини не се е обръщал с молба. Но в обкръжението на Вартоломей , изглежда са намерили хитроумно „византийско решение”.
Миналата седмица се проведе Синаксис (Архиерейски събор) на Константинополската църква. На него богословите- специалисти по църковно право изказаха мнение, че УПЦ на МП е също толкова непризната и неканонична, колкото и „УПЦ на КП” . Бе направено позоваване на събитията от XVII век, когато Киевската митрополиь преминава от Константинополската към Московската патриаршия. И уж тогава не са били изпълнение някои условия, а именно споменаването на константинополския патриарх по време на богослужение. Следователно Украйна е някаква сива зона, където Константинопол като Вселенска патриаршия има право да организира поместна църква. При това самостоятелно, без да пита за разрешение от главите на другите поместни църкви.
Изхождайки от тази логика, е достатъчно заседание на Синода на Константинополската църква, чието най-близко заседание трябва да се проведе на 17 октомври. Томосът (тоест указът на патриарха по въпроса, свързан с устройството) може да бъде огласен именно тогава.
Но е очевидно, че с това няма да се съгласят не само в Москва. Това, срещу което излезе с осъждане РПЗЦ е показателно. Това е част от руската църква от края на 20-те години и до 2007 г. се намира в разкол с църквата на родината, но се присъединява към РМП Сега разколът заплашва не само православието в постсъветското пространство, но и целия православен свят. Напомняме, че в края на юли една от четирите древни църкви по древност на Константинополската патриаршия) – Александрийската църква подкрепи РПЦ по украинския въпрос. След месец представителят на още една от древните църкви – Ерусалимската , архиепископ Севастийски Теодосий съобщи, че православните църкви по света признават единствено Украинската каноническа църква единствено на територията на РПЦ.
