Струва си да се замислим за един знак на времето – в края на август американски представители изразиха увереност, че Ибрахим ал Асири, най-известният терорист от „Ал Кайда“ след 11 септември 2001 г., най-сетне е убит.
Смята се, че Асири е създал непроследими бомби и е експериментирал с поставянето им в тялото на членове на терористичната организация. Той е участвал в предотвратения опит на нигериеца Умар Фарук Абдулмуталлаб да взриви американски самолет от Амстердам за Детройт през 2009 г. и успя да убие бившия началник на саудитското контраразузнаване Мухамад бин Наиф. Години наред Асири тревожеше съня на много служители на контраразузнаването, пише бившият координатор на контратероризма в Държавния департамент Даниел Бенджамин в статия за онлайн изданието Politico.
Но явната смърт на Асири, която навремето щеше да е на първите страници на вестниците, получи слаб отзвук, а New York Times и Washington Post изобщо не я отразиха.
Една от най-неочакваните последици от президентството на Доналд Тръмп е бавното, но стабилно отклоняване на дълбокото и на моменти почти безгранично внимание на обществото от заплахата от тероризъм.
Макар през всички тези години да нямаше събитие, наподобяващо 11 септември, не е учудващо, че усещането за опасност лесно можеше да се разпали по време на предизборната кампания на Тръмп през 2016 г. - година и половина, преминала под знака на насаждане на страх и ислямофобия. Кандидат-президентът Тръмп обеща да затвори вратите на страната за мюсюлманите и да създаде национален регистър с тези от тях, които се намират в страната, каза, че ислямът е сбъркан в основите си и обеща да заличи всички терористи и да убие семействата им.
Всичко показваше, че предизборната кампания е само началото и че предстои по-широк контратерористичен кръстоносен поход и разпалване на страховете, след като току-що встъпилият в длъжност Тръмп обеща да „обедини цивилизования свят срещу тероризма на радикалния ислям“ и се зарече, че той ще бъде „напълно заличен от лицето на земята“.
Новата администрация веднага подготви първия проект за изпълнителна заповед, която блокира достъпа до САЩ за граждани на седем мюсюлмански страни. Драмата, породена от мярката в следващите 18 месеца, се разигра в съдебни зали от Мериленд до Хаваи и завърши с решение с 5 на 4 гласа на Върховния съд, с което той потвърди забраната. Впоследствие тя беше подложена на множество козметични операции, за да се впише в правилата на съдилищата.
Но макар забраната да си проправи път в съда, стана ясно, че Тръмп няма да предприеме други мерки, за да задържи фокуса върху тероризма. По време на предизборната си кампания той твърдеше, че има таен план за унищожаването на ИДИЛ, но така и не го разкри. Борбата срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия продължи до голяма степен в рамките, очертани от администрацията на Обама, въпреки че екипът на Тръмп отмени някои ограничения по отношение на мишените, като увеличи значително артилерийския обстрел с цивилни жертви.
Може би най-важното е, че скандалите на Тръмп изместиха вниманието на обществото към въпроса за намесата на Русия в предизборната кампания, търговските войни, хаоса в Белия дом, атаките срещу медиите и лишаването на бившия директор на ЦРУ Джон Бренън от правото му на достъп до информация, свързана с националната сигурност. Медиите, които са централен играч в механизма на обратната връзка от обществото, пренасочиха енергията си и днес съвсем малко материали, свързани с тероризма, се появяват на първите страници на ежедневниците в САЩ в сравнение с предишните години.
Някои може да кажат, че по-слабото отразяване е продиктувано от намаляването на терористичната дейност, но този аргумент е слаб. Атентатът с взет под наем камион в Ню Йорк на 31 октомври 2017 г., при който загинаха осем души, беше четвъртият най-смъртоносен инцидент в САЩ след 11 септември. Атаката получи значително по-малко внимание в сравнение с предишни терористични актове.
Обществените допитвания не помагат много да разберем притесненията от тероризма на днешното общество, тъй като повечето от тях се осъществяват веднага след атентатите. Интересното е, че след атаката в Ню Йорк не беше осъществено допитване, а в последно време няма много изследвания по темата. Gallup установи през март, че 40% от анкетираните са много притеснени от бъдещи терористични атаки в САЩ, което е спад спрямо 48% през 2016 г. За сравнение, през 2002 г., само няколко месеца след 11 септември, подобни притеснения са имали 49% от анкетираните.
Развитието е неочаквано, защото в 17-те години след атентатите от 11 септември 2001 г. джихадитският екстремизъм доминираше заплахите за Америка по същия начин като Съветска Русия по време на Студената война. Освен това редица обществени допитвания показаха, че тероризмът е единственият външнополитически въпрос, който дълбоко вълнува американците, а през неговата призма се определя усещането им за национална сигурност.
