Служители в Белия дом очевидно се опитват да попречат на Доналд Тръмп да осъществи свои политически идеи, които те смятат за опасни. Само че тази вътрешна съпротива би трябвало да ни обезпокои. Ето защо:
Върховният съветник по икиномическите въпроси краде писмо от писалището на президента, за да предотврати прекратяването на важни търговски споразумения с други страни. Шефът на Пентагона игнорира заповедта на президента да бъде ликвидиран държавният глава на една вражеска страна. Шефът на кабинета на президента пък окачествява началника си като "откачен" и "идиот" и твърди, че няма смисъл президентът да бъде убеждаван в каквото и да било.
Това не са кратки разкази от президентския дворец на някой екзотичен диктатор. Всичко това се случва в САЩ. Тук трябва обаче да отбележим, че Белият дом и някои от хората, които Боб Удуърд описва в своята книга "Страх", оспорват тези действия и цитати. Легендарният репортер на "Вашингтон пост" обаче държи на своята теза.
Това не е верният път
Ако съпоставим журналистическите разследвания на Удуърд от последните пет десетилетия с фалшификациите, прикриването на факти и откровените лъжи, дошли през последните близо две години от Белия дом, не е трудно да решим на кого да вярваме. Към това се прибавя и фактът, че историята на едно нефункциониращо правителство и един неспособен президент, представена от Удуърд в книгата му "Страх", прилича на историите, разказани в много други книги.
Статията в "Ню Йорк Таймс" от миналата седмица, в която един анонимен функционер от правителството на Тръмп обяснява, че той или тя е част от вътрешно "съпротивително движение" само потвърждава това: очевидно съществува група от хора, които усилено се опитват да отклонят президента Тръмп от осъществяването на политически концепции и идеи, които те самите смятат за непремислени или дори за опасни. Само че пътят, който са избрали - да крадат писма, да игнорират заповеди и т.н. - не е правилен.
Защо ли? На първо място външният наблюдател може да установи, че досега вътрешната съпротива не е особено успешна. Нечовешката миграционна политика на правителството, подкопаването на трансатлантическите отношения, наказателните мита срещу Канада и Европа, едностранното излизане от ядрената сделка с Иран (и това е само една малка част) вече се осъществиха - въпреки съпротивата. Това означава, че или групата не действа особено ефиктивно, или че нейните членове все пак са съгласни с ключовия елемент от политиката на Тръмп под мотото "Америка на първо място".
Да вземеш нещата в свои ръце
Освен това самото съществуване на вътрешно съпротивително движение би трябвало да ни обезпокои. Тази група очевидно е убедена, че институцията, която според конституцията трябва да бъде контролна инстанция на президента - тоест Конгресът - не е в състояние или няма волята да изпълнява основната си задача. Затова тези влиятелни членове на правителството на Тръмп стигат до заключението, че Тръмп е толкова опасен, че трябва да вземат нещата в собствените си ръце.
Да оставим настрана това, че зад подобно убеждение се крие известна доза арогантност. Поведението на тези хора е съмнително от конституционна гледна точка. Какво ще си помислят американците и останалата част от света, когато държавни служители, които никой не е избирал, смятат за нужно задкулисно да пречат на избрания президент да върши това, което той смята за необходимо? Посланието е следното: явно политическото положение е толкова фатално, че изпитаните конституционни механизми, които трябва да упражняват контрол върху президента в най-голямата демокрация в света, не функционират. Може и да е така. Или с други думи: за тези почти две години откакто е на власт Доналд Тръмп до такава степен е подкопал политическите норми, че нормалните контролни механизми срещу президентските ексцесии явно са се провалили.
Акт на отчаяние
В този смисъл изявленията на сътрудниците на Тръмп в книгата на Удуърд и анонимната статия в "Ню Йорк Таймс" могат да бъдат разбрани не като утеха за обществото, а по-скоро като вик за помощ. Откъде обаче да дойде тази помощ? Бунтовниците правилно разбраха, че е много трудно да се отърват от Тръмп с помощта на 25-та добавка към американската конституция. Подобно действие само би разединило страната още повече. Същото се отнася и до процедурата за импийчмънт, както и до оскъдната надежда, че разследванията на специалния прокурор Робърт Мълър могат да означават край на президентството на Тръмп. Всички тези опции са прекалено сложни, твърде необичайни и могат да имат трайни последици.
Както правилно отбелязва анонимният автор в "Ню Йорк Таймс", най-добрият отговор на администрацията на Тръмп могат да дадат американските избиратели на предстоящите междинни избори. Промяната на властовите отношения в едната или дори в двете камари на Конгреса няма да сложи край на президентството на Тръмп. Но би могла да усложни живота на Тръмп, на неговите поддръжници и на Републиканската партия. Те няма да могат да прокарват своята злонамерена агенда. Подобна промяна може да възроди и надеждата, че Тръмп може да бъде държан под контрол и да възвърне доверието в политическата система на САЩ.
