«Един очерк като продължение на предишната тема, която в никакъв случай не считам за изчерпана но има и твърде много нови теми, една от които касае ” Създаването на света “. Тя ще бъде много интересна и необявена досега в медиите тема в един цикъл от няколко очерка. Прилагам като приложение за тази седмица темата “Образно изграждане на религията”‘.» Николай Николов
ОБРАЗНО ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕЛИГИЯТА
Тъй като човек възприема всичко в образи, освен това и неговата мисловна дейност е образна, то и физическия процес на възпроизводство на енергия с необходимите честоти е било необходимо да бъде свързан с образни понятия, достъпни за неговото съзнание. Тези понятия, сформирани като определени звукови и зрителни кодове, са заложени в цялостния му физико-енергиен организъм, в неговите „фини“ структури, а чрез съответния енергиен механизъм, човекът е бил подключван и към приемащия енергосборник на произведената от него духовна енергия. Като подобни образи в православието са били представяни такива понятия като Бог, Иисус Христос, Светия дух. И тъй като това е било проект утвърждаващ новата религия, то в качеството на жив аналог на Земята е била изпратена душа, материализирана в образ, достъпен за разбирането на човека от времената преди две хиляди години. Тоест, това е била душата на Христос, която се е явила като свързващо звено между видимия материален свят и невидимия „фин“ план, който е съдържал в себе си такива непонятни образи тогава като Бог Отец и Светия Дух.
По такъв начин, плана за въвеждането на религията е започнал да действа с въвеждането в човешката енергийна структура на достъпни за него образи (зрителни кодове), защото благодарение на образа на Христос (по аналогичен начин и с образите на други Божии синове в другите религии), човешкото възприятие е трансформирало понятията за Бог и за Светия Дух, в отделни самостоятелни Личности. Първият, въплътявайки Го в материалната форма на Отца, а вторият – в одухотворена, но невидима Същност – в Дух. Тримата, обаче са олицетворение на някакъв единен глобален процес, който се приема като форма на функциониране на енергията.
В сегашното общество се появи по-съвременен термин, който въплътява Висшето Същество като Висш Разум. Този термин може да бъде наречен по-научен, по-прогресивен, защото той изразява вече осмислянето на Висшите Същности от цивилизования човек. Но тук вече е необходимо да се извърши и едно разделяне на тези Висши Същности.
Бог – това е понятие, отнасящо се за Земята, за Йерархията на Бога и Неговите четири Вселени.
Висшият Разум – това е понятие за съществуването на Висше Същество, обхващащо Мирозданието в цялост. Иначе казано – Висшият Разум принадлежи на организма на това огромно космическо тяло, което се нарича Естество.
За много от високоразвитите цивилизации, отстоящи от нас на разстояние няколко милиона светлинни години, думата Бог е неизвестна за тях. Но, затова пък те използуват понятието Висш Разум. Някои от тях са дотолкова развити, че са свързани директно с Него при лично общуване и непосредствено получават указания от Него. Но за цивилизациите, които стоят по своето ниво на развитие по-високо от човека с няколко порядъка, това е напълно естествено. Ние се намираме по-ниско от тях, и затова при нас има Създател и Покровител, наричан със земното наименование Бог. Казваме „земното“, защото той има и космическо име, което се отнася вече не само за Земята, а и за всичките Негови Вселени.
Земята се числи към Божиите владения и се намира под наблюдението на няколко Йерархични Системи, всяка от които се състои от множество индивидуални и високоорганизирани Личности. Но всички Те се подчиняват и се отчитат на тази свръх Личност, която ние наричаме Бог.
В подчинение на Бога се намират „фините“ светове, съответно разположени по Нива, според степента на развитие на съставящите ги енергии. Систематизираните енергетични светове, приемат за себе си определена конструкция. Тази конструкция е изградена от материята на „финия“ план, собственост e на Бога на този етап от развитието Му и се нарича Йерархия. В нея се намират енергетичните светове (за човека, това са духовни светове), в които той ще попадне, след като премине определени стадии на усъвършенстване и достигне съответстващо енергетично състояние.
Всяка Висшестояща Йерархична структура се състои от много по-високи енергии от тези на нискостоящите Йерархични структури, но се базира на тях и затова не е способна да съществува без нискоразположените и слоеве.
Бог възглавява Йерархията, която се попълва с души не само от нашата Земя, но и от други светове, намиращи се в принадлежащите Му четири Вселени. Бог е Творец на душите за своите светове, Изпълнител на съдбите, Властелин на Времето и на Пространството. Той е способен да съществува едновременно в множество измерения и да чувства всяка една душа, която Му принадлежи. Такъв е образът на съвременния Бог.
Когато този образ се даваше на човечеството преди две хиляди години, Той имаше в себе си много по-ограничено смислово съдържание, тъй като религията е съответствала на нивото на човешкото развитие по това време. Говорейки за религията, ние ще разгледаме образа на Бога, който се е представял за периода до две хилядната година, защото разбира се, за шестата раса този образ е станал много по-дълбок, по-разширен, съдържащ в себе си тези знания, които ще съответстват на понятията за човека от шестата раса.
Говорейки за понятието „Бог“, което се даваше за петата раса, ние ще го разгледаме от три страни. Бог като Слово, като Личност и като Процес, свързан с развитието на Висшите Същности.
По такъв начин може да се разглежда и името на човека, отделяйки го от неговия плътски образ. И макар незнаещия ученик да каже, че името нищо не означава, но за негово сведение, трябва да се знае, че вече е изучено влиянието на звуковите вибрации от името на детето върху неговата вътрешна същност. Както и съответствието между звуковите честоти на името и вътрешната енергийна същност на човека. Още повече, че всяко име се дава Свише и в това е скрит също определен таен смисъл.
Но, да се върнем отново към Божествената Личност.
Да се обърнем към думата „Бог“. Подобно наименование на Висшата Същност не е случайно. Думата „Бог“ не е избрана произволно като обикновено буквосъчетание, а обратно – буквите са подбрани специално, чрез определени числови значения и изражения на конкретни енергии.
Казано иначе, думата Бог на математически език представлява обща формула на множество числови изрази, в резултат от действията на които, се случват невидими за нас сложни енергетични процеси.
Тази дума е дотолкова всесилна в човешкия свят, че човек трудно би си представил нейното действие. И не само поради това, че зад нея се крие Всемогъща Личност, но и за това, че тази дума включва такива дълбоки процеси и механизми в работата на „финия“ план, че е трудно да си ги представим.
Думата „Бог“, това е кодов механизъм, с помощта на който става събирането на енергия от Земята в този главен енергоприемник, който е предназначен за съхранение на особени високочестотни енергии, произвеждани от човека при участието му в зададения процес на религиозните ритуали. В този ред на мисли можем да си спомним, че името на всеки човек се дава в съответствие с честотата на неговите вибрации. За да може да се разбере, как това име може да послужи за сборник на каквото и да е, ще приведем един груб пример. Човек внася пари на свое име в банка и продължава да ги натрупва през живота си. Тоест, в този случай може да се каже, че името натрупва паричните спестявания. Но, за да може този процес на натрупване да се осъществи, извън границата на видимост на нашия взор действат едни процеси, за които ние нищо не подозираме. Даденото лице, което стои зад буквосъчетанието на името, може да придобие тези пари по най-различни пътища. И в този случай, ние също можем да разглеждаме името като определен сборник на пари, или самия човек като конкретния им производител. По същия начин и наработената от човешката душа Висша енергия отива в този енергосборник в съответствие с нейния личен код.
Колкото е по-могъща Личността, толкова по-големи резервни запаси от енергия тя трябва да притежава. Събрания вид енергия се използва по-нататък от Йерархичните Системи за определени нужди. Обаче, всичките нужди и потребности се определят съобразно целите, които поставя пред тях Бог. Всички работят за Бога и се ползват от това, което принадлежи на Бога.
Говорейки за буквосъчетанията, трябва да се каже, че думите Бог, Иисус Христос, Светия Дух, така са изградени енергетично и така са кодирани, че при тяхното произнасяне, изпращаната енергия намира точно това място в енергосборника, което съответства на техния код. Това напомня радиоприемник, настроен на определена честота на вълните, който приема съответната станция.
В тези енергосборници (иначе казано-егрегори), става натрупване на духовна енергия, която се разпределя по качества и по Нива. Всяка една личност, изразена със своето словесно име, формира в общия енергосборник обема на своята честота. Думите „Свети Пантелеймон“ събират енергия с една честота, а „Свети Николай – Чудотворец“ – друга. Но, разбира се, най-високата, най-чистата енергия (от всички възможни на Земята), се „събира“ от думата „Бог“.
Сега да се върнем към Личността на Бога. Към това всемогъщо Същество, което на Земята се нарича с това наименование.
Бог е монарх. Той е единствен и няма равен на себе си в принадлежащите Му Вселени. Той е сътворил не само нашата Слънчева Система, Галактиката ни, но и самите Вселени, организирайки ги пространствено и запълвайки ги с тези многоизмерни конструкции, които позволяват да съществуват в едно безкрайно множество най-различни светове. Той е съумял така да ги съедини с пространствени и времеви граници, че макар и да съществуват един в друг, те не си пречат, а са самостоятелни и свободни в развитието си.
Бог планира, събира, експериментира. Той създава безчет нови форми, съществува в множество измерения и присъства във всичките свои пространства едновременно. Бог управлява нашата и останалите три Вселени.
Ако казваме, че Бог е монарх, то Той е монарх не защото обича властта, а защото няма равни на Него в четирите Вселени по вътрешните Му качества и по мощ. Там всичко се върши по Негово нареждане и ръководство. Всички останали Йерархични Системи, това са само Негови помощници.
Когато при един от контактите ние запитахме Бога:
– Кой Ви е нужен на Вас – смирения роб или свободния творец?
Той отговори:
– Едното и другото трябва да съчетаете в себе си, тъй като колкото по-близо до Мен се издигате, толкова повече е нужно да се подчинявате, но и толкова повече свобода за творчество ще ви бъде дадена. Така, че едновременно, вие сте длъжни да бъдете смирени роби и свободни творци.
Затова във Висшите светове на Йерархията съществуват строга дисциплина и свободно творчество. Но всичко е основано на съзнателността на Високите Личности, на тяхната самодисциплина.
Ако сега се опитате да разберете от каква материя се състои Божествената Същност, то за да се разберат необятните структури на Божествената Личност, е по-добре да ги разглеждате от гледна точка на енергетичния строеж.
Тъй като всичко в нашата Вселена е енергия в своите различни модификации, то може да се каже, че и човека, и Бога са подобни енергетически, и в основата на тяхното устройство лежи триединството (положителна част, отрицателна част и управляваща част – неутрална; Вж. книгата ни ” Енергоструктура на човека и материята ”). И с това завършва тяхното сходство. Само великото Невежество може да се сравнява с Бога. В действителност съществува само структурно и енергийно подобие, а външното напълно отсъства. Прекалено несъразмерна е разликата между едното и другото. Бог е свръх огромна Същност, чийто обем ние не сме в състояние да обхванем даже със своето въображение, а човека в сравнение с Него е микрочастица.
Бог като Личност представлява особена Висша Субстанция, състояща се от най-разнообразни по своето качество енергии от най-Висш порядък в сравнение с тези, които съставляват човека. Тези Висши енергии са съединени в Него чрез определени закономерности, създавайки Неговата физиологична Същност, неразбираема за човешкото съзнание.
Но, разглеждайки Бога от гледна точка на Неговото наименование и отделно като Личност, трябва да може човек да отделя едното от другото. Думата „Бог“ действа постоянно като механизъм, а Бог като Личност, се приближава към нашата Земя само при критични нейни ситуации, за да контролира Лично някакъв нов процес или да внесе сериозни изменения в по-нататъшната работа на нашата планета.
Във Висшите светове нашият Велик Създател вече не се именува Бог, защото Неговото буквено и словесно изражение се отнася само до земния план, до света на човека. В много по-високите светове мисленето от образно и словесно преминава в цифрово и импулсно изразяване, а след това в светлинно. Затова, при подема по Йерархичната стълба, се изменя обозначението на тази Висша Личност, която ръководи както нас, така и останалите светове. Тоест, името на Бога ще звучи в едни светове като цифров код, а в други като импулс с определена честота, а в трети – като безграничен светлинен спектър.
Така например, Името на Бога в различните нации се изразява с различни буквосъчетания, които са понятни за всяка една от тях. Тоест, Висшата Същност* е една, но тя има множество наименования. Подобно различие в името на Бога е свързано с енергетиката на дадената нацията. Тъй като всяка една нация енергетично е изградена в определен честотен диапазон и има свой език, изразяващ нейната енергетична същност, то името на Бога трябва да състави вече друг код, улавящ и преобразуващ енергията именно на дадените за съответната нация честоти. Оттам и наименованията Аллах, Будда, Кришна и пр.
—————————–
Същност* – Личност, която се развива в Йерархията на Бога (или на Дявола )
* * *
Автори: Л.А. Секлитова , Л.Л. Стрелникова
Превод за biltimes.com от aвторите за България, Николай Николов
© Copyright, Goldracebg.com All rights Reserved
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на biltimes.com
