Тези дни станахме свидетели на признания от Запада за Сирия, които може би си струва да се възприемат и като сигнали. По важност би следвало да започнем с думите на държавния секретар Майкъл Помпео от средата на седмицата, че САЩ споделят тревогата на Русия от присъствието на терористи в сирийската провинция Идлиб. "Абсолютно сме съгласни с тях (руснаците - б.а.), че по тези места има терористи и трябва да се погрижим те повече да не изнасят тероризъм по света. Бихме се радвали да работим за разрешаването на проблема с тероризма в този регион." По същото време специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура, който е повече "пратеник" на САЩ, отколкото на световната организация, изплю камъчето, че в Идлиб се намират 10 000 терористи от "Ал Кайда" и "Джебхат ан Нусра". След това Ангела Меркел заяви, че в Идлиб има радикални групи, с които "трябва да се борим", а Израел в лицето на министъра на разузнаването Израел Кац призна, че в Сирия няма по-добра алтернатива от Асад.

Астанското трио (Русия, Иран и Турция) решава днес в Техеран за военната операция срещу терористите в Идлиб, срещу която се обявяват САЩ и Западът. Те вече предупредиха, че ще ударят сирийската армия, ако тя използва химическо оръжие. Междувременно Москва и Дамаск се погрижиха да разобличат Запада в подготовката за химическа провокация, за да изфабрикуват повод за такъв удар.

На този фон откровенията на Помпео, Мистура и Меркел не са ли послания, че Западът бие отбой? Че този път Доналд Тръмп няма да клъвне на въдицата с химическа провокация, че до удари срещу Сирия може и да не се стигне. А ако все пак в хаоса бъде пусната димка с газ (всичко се случва в такава ситуация), ударът на Запада ще се окаже символичен. И нищо чудно да бъде поднесен като принос "за разрешаването на проблема с тероризма в този регион".

Такова обяснение е трудно за вярване, но и да се изключи не е лесно.

Дума