За централната банка на Швеция (Банка на Швеция) пишат и говорят рядко. Между другото ЦБ е доста интересна институция. Шведите я наричат Риксбанк (Sveriges Riksbank). Мнозина смятат, че именно тя (а не Банката на Англия, създадена през 1694 г.) е първата на света Централна банка. Шведите наричат датата на раждане 1668 г. Така че тази година Шведската централна банка навършва 350 години.

Банката на Швеция и днес иска да бъде първата сред централните банки на света. Така тя първа въвежда през 2009 г. отрицателния лихвен процент по своите депозитни сметки на равнище минус 0,25%. Банката на Швеция иска да бъде първата и на това направление като ликвидацията на наличното парично обръщение в страната. Още сега за парите в броя се в Швеция се падат едва около 1% от целия паричен оборот.

Банката на Швеция се е прославила и с още едно деяние: точно преди половин век учреди наградата, която днес е прието да се нарича Нобеловата награда по икономика. Напомням, че Нобеловите награди са учредени през 1895 г. от шведския учен, изобретател, предприемач и филантроп Алфред Нобел. Според завещанието му по-голямата част от състоянието на Нобел – около 31 милиона шведски крони – трябва да отиде за учредяването на награда за постижения в пет сфери от човешката дейност: физика, химия, медицина, литература и за дейност, която укрепва мира. Никакво споменаване на икономиката не е имало в завещанието.

През 1968 г. се отбелязва 300-годишният юбилей от Банката на Швеция. И по този случай ръководителите на Шведската централна банка решават да организират специална международна награда в областта на икономиката (икономическите науки) и да я нарекат на името на своя знаменит съотечественик Алфред Нобел. Същата година е създаден специален фонд за издаване на наградата. Ежегодно през октомври Шведската кралска академия на науките обявява името на лауреата, предварително избирайки го сред кандидатурите, представени от Комисията по присъждане на наградата по икономика в памет на Алфред Нобел. Награждаването на лауреата се случва заедно с това на лауреатите в другите отрасли в годишнината от смъртта на Алфред Нобел на 10 декември. Всеки лауреат получава медал, диплома и парично възнаграждение (което в момента е еквивалентно на около един милион щатски долара).

По света съществуват много национални и международни награди за постижения в областта на икономиката и икономическата наука, но наградата на Банката на Швеция се смята за най-престижната. Тайната на престижа се крие в това, че тя се маскира под истинската „Нобелова”, за което са способствали Централната банка на Швеция, Шведската кралска академия и световните медии. Провежда се подмяна.

Защо ѝ е на Централната банка толкова съмнителен проект? Има няколко теории. Една от тях се заключва в това, че заповедта за учредяването на „Нобеловата” награда по икономика е дадена на Банката на Швеция от стопаните на парите (основните акционери на Федералния акцент на САЩ). На Централната банка на Швеция е поставена задачата да издига икономистите, които са нужни на стопаните на парите – тези, които ще създават „теории”, способстващи укрепването на световната власт на стопаните на парите. Това са „теориите” на икономическия либерализъм, целящи размиването на държавните суверенитети“.

Съгласно още една теория, инициативата за създаването на „Нобеловата” награда по икономика принадлежи на самата Банка на Швеция. През 60-те години на ХХ век повечето централни банки вече имат статут на „независими” от държавата. Банката на Швеция няма такава независимост. Предприемат се усилия по нейната „еманципация” от държавата, но по тих начин. И тогава ръководителите на Банката на Швеция решават да се опрат в своята борба върху „независимостта” на „авторитетните икономисти”, повдигайки техния авторитет с помощта на престижните премии. Ако всичко се нарича с неговото име, това е „покупката” на нужните за Банката на Швеция хора. А „нужни” са всички тези идеолози на икономическия либерализъм – разрушителите на традиционната държавност.

Организаторите на проекта под името „Нобелова награда по икономика” изкусно маскират целите на проекта. Първоначално обществеността трябва да се приучи към наградите, за да не възникват подозрения относно научната работа на лауреатите. Работите на първите лауреати са наистина интересни, те дори разширяват представите за устройството на съвременната икономика. Първите лауреати по Нобеловата награда по икономика през 1969 г. стават Рагнар Фриш от Норвегия и Ян Тинберген от Холандия. Основание за присъждането на наградите е „създаването и прилагането на динамичния модел към анализа на икономическите процеси. Няколко работи на Ян Тинберген се превеждат на руски език и се издават в Съветския съюз.

Общо между 1969 и 2016 г. наградата се връчва 48 пъти, нейни лауреати са 78 учени. Разминаването между броя награди и нейните лауреати се обяснява с това, че една награда може да се връчи едновременно на няколко души.

Няколко години след началото на проекта качеството на работите на лауреатите пада под нулата. Работите по икономиката с „нобелов печат” придобиват редица ярко изразени особености.

Една от тях е откровената пропаганда на икономическия либерализъм и се използва като аргумент за чиновниците, които прокарват решенията за приватизацията на държавните предприятия, дерегулацията на икономиката, свалянето на ограниченията в сферата на външната търговия и трансграничното движение на капитала, отмяната на антимонополните закони, предоставянето на пълна „независимост” на централните банки и т.н. МВФ готви документи, наситени с позовавания на трудовете на „Нобеловите” лауреати. В крайна сметка всички тези документи през 80-те години са сведени в катехизиса на икономическия либерализъм, назоваван „Вашингтонски консенсус”.

Друга категория работи носи изключително приложен характер и претендира за това да бъде практическо ръководство за спекулантите, залагащи на световните стокови и финансови пазари. Такива работи се появяват особено много към края на 90-те години:: към това време махалото на разрушението на националните икономики с помощта на рецептите на „Вашингтонския консенсус” е вече пуснато в глобален мащаб. Интересите на „Нобеловите икономисти” се превключват почти напълно към хазартни финансови игри.

Най-известните лауреати на „ранния набор” се оказват такива знакови либерали като Фридрих Хайек и Милтън Фридман. Преди това те са малко известни. Ето какво пише за тези двама „икономически гурута”, авторът на статията There is no Nobel Prize in Economics („Няма нобелови награди по икономика”: „Съвремениците на Хайек от икономическата научна общност го смятат за шарлатанин и измамник. 50-те и 60-те години ги прекарва в научна неизвестност, проповядвайки доктрината на свободния пазар и икономическия дарвинизъм срещу парите на крайнодесните американски милиардери. Хайек има влиятелни привърженици, но той се намира в задните редици на академичния свят. През 1974 г., пет години след организирането на наградите, тя е получена от Фридрих Хайек, водещият привърженик на либералната икономика и свободния пазар (иначе наричана „обогатяване на богатите”), един от известните икономисти на ХХ век и кръстник на неокласическата икономика. Малко зад него стои Милтън Фридман, учил заедно с Хайек в Чикагския университет. Той получава своята нобелова награда през 1976 г.”.

Против „Нобеловата” афера на Банката на Швеция продължават да се изказват много сериозни учени, икономисти, обществено-политически дейци. Семейство Нобел категорично и настойчиво критикува учредената от Шведската централна банка награда и постоянно призовава за отмяната или поне за преименуването ѝ. През 2001 г., когато светът отбелязва 100-годишнината от Нобеловите награди (първите са издадени през 1901 г.) четири представители на това семейство публикуват в шведския вестник Svenska Dagbladet открито писмо, в което заявяват, че наградата по икономика принизява Нобеловите награди и тяхното достойнство.

„Към наградата в областта на икономиката са свикнали всички и сега я връчват, все едно е Нобелова награда. Но това е пиар-ход на икономистите с цел повишаване на собствената им репутация”, заяви през 2005 г. правнукът на Нобел Петер Нобел. Той допълни: „Най-често я връчват на спекуланти на пазара на ценни книжа. Няма никакви потвърждения за това, че Алфред Нобел е искал да учреди подобна награда”.

Дори една от федералните резервни банки на САЩ коментира „Нобеловата” награда по икономика: „Малцина разбират, особено сред тези, които не се отнасят сред икономистите, че наградата в областта на икономиката не е официална Нобелова награда… Тази награда за икономически постижения е организирана почти 70 години по-късно – нея я прикачат към Нобеловите награди през 1968 г. под формата на ловка рекламна уловка, за да отбележат по такъв начин 300-годишния юбилей на Банката на Швеция.

На не по-малко категорично разобличение „Нобеловите” лауреати по икономика се подлагат от страна на известните практици на финансовите пазари. Насим Никалъс Талеб в своя бестселър „Черният лебед”, назовава икономическо-математическите модели, получаващи „Нобелови печати” и след това препоръчвани на участниците във финансовите пазари като работен инструмент - „гаусиана” (по името на германския математик от първата половина на XIX век Карл Фридрих Гаус, чиято формула толкова обичат да използват „Нобеловите” икономисти”).

„Така гаусианата е проникнала в нашата делова и научна култура и такива термини като сигма, дисперсия, стандартно отклонение, корелация, R-квардрат и именния коефициент на Шарп наводниха езика. Когато четеш брошурата на някой взаимен фонд или описанието на рисковете на хедж-фонд, има шанс че ще ти представят сред прочеето информация някаква сводка, претендираща за измерване на „риска”. Тя ще бъде основана на една от приведените по-горе модни думички. Днес, например, инвестиционната политика на пенсионните фондове и изборът на фондове се осъществява от „консултанти”, опиращи се на портфейлната теория. Ако изведнъж възникне проблем, то те винаги могат да заявят, че са се опирали на общоприет научен метод”.

Върхът на безумието е, че някои „Нобелови” икономисти се опитват да използват своите „открития” на практика. Така американските икономисти Гари Марковиц и Мъртън Милър през 1990 получават „Нобел” „за принос в теорията на формирането на цените на финнансовите активи”. Робърт Мъртън и М. Шоулз през 1997 г. получават „Нобел” за „методи за оценка на производните финансови инструменти”. Без да се впускаме в детайли ще отбележа, че техните работи поощряват спекулативните игри на пазарите, обещавайки, че употребата на разработените от тези модели застраховат играчите от рискове. Накратко, „Нобеловите гении” повярваха в собствената си гениалност и сами се хвърлиха в играта: Р. Мертон и М. Шоулз създадоха хедж-фонда Long-Term Capital Management (неограничен от нормативно регулиране инвестиционен фонд). Но още през 1998 фондът фалира, загубите се измерваха в милиарди. За щастие за тези „гении“, те спечелиха „Нобела“ няколко месеца преди своя банкрут.

Другият „Нобелов гений“ Г. Марковиц е поканен да управлява инвестициите във „Фани Мей“, най-голямата ипотечна агенция в САЩ. През септември 2006 г. същият Николас Насим Талеб го нарече шарлатанин. След две години агенция „Фани Мей“ фалира.

През 2018 г. Банката на Швеция има намерение да отбележи 350 години от своето раждане. Само че за празнуването на полувековната дата от учредяването на Нобеловата награда по икономика не се чува нищо. Да не би, защото проектът е приет за приключен и стопаните на парите повече не се интересуват от него?