Китайците обаче не се шегуват. Подписаха договор с Иран, която им предостави три богати на ресурси ирански провинции, които китайците могат да експлоатират и развиват до 2024 (//en.wikipedia.org/wiki/China–Iran_relations). Не само това, но тези три провинции се считат за китайски и който ги нападне де факто директно влиза във война с Китай. Това започва да вбесява някои велики сили, защото Китай се превръща постепенно в частично енергийно независима, а това никак не се харесва на досегашните пълни доминанти, контролиращи тези процеси чрез управлението на ресурси.
Войни вече не се водят директно между големите икономики, а чрез по-малките им играчи. Или чрез т.нар. проксита/съюзници. Затова САЩ започнаха да налагат огромни санкции срещу Иран и страните, търгуващи с иранците. Прилагат смазващ натиск върху страната, за да не преподпишат договорите с Китай. Китай все още е зависима предимно от саудитския петрол, но иранския започна да го измества.
Но ще ви кажа защо появата на нов голям играч има позитиви.
Помните ли коя бе една от страните, символизиращи беднотия и мизерия в световен мащаб? Етиопия. Глад, суша, ад на Земята.
Днес обаче Етиопия далеч не е това, което беше. Бедността бе смъкната от над 70% до под 30%. БВП на глава на населението бележи впечатляващ годишен ръст, един от най-високите в момента. В Адис Абеба могат да се видят вече и небостъргачи.
Как се случи такава удивителна промяна? Отговорът е…Китай.
Китайците им дадоха ноу-хауто и финансираха огромни инфраструктурни проекти. Строят им железопътна мрежа, която ще възлезе на 4 милиарда долара, както и гигантски язовир, който ще разреши голямата част от енергийните проблеми на страната, и който ще струва около 6 милиарда долара – един от най-широкомащабните проекти в историята на Африка.
Китайците вече изнасят (аутсорсват) заводи в Етиопия, отварят нови производства и общо взето превръщат Африка в …. нов стар работнически Китай.
Това разбира се не е безцелно. Китай финансира тези проекти, отпуска огромни безлихвени заеми (предимно чрез Export-Import Bank of China), но получава ресурси и готова стока на по-ниски цени. Създава си и политически васали. Ако проверите как гласуват африканците на Асамблеята на ООН, ще забележите, че почти всички африкански страни вече са действително “васали” на Китай. Нищо чудно. Китайците построиха в Кения жп линия от Найроби до Момбаса, която се изминава за 4 часа и половина, което е по-бързо от кой и да е влаковете в САЩ между Филаделфия и Бостън, а разстоянието е същото. Построиха и язовир в Гвинея за 526 милиона долара.
Сами виждате как забравената от всички 100 милионна Етиопия изведнъж се превърна във фактор. До такава степен, че западната преса започна да се интересува от етиопци и да раздухват информации за липсата на демокрация там, за затворени журналисти и политици, за диктатори управители – позната история. Въпреки постигнатите резултати и въпреки тоталната незаинтересованост преди 30 години към когото и да е било етиопец.
Идеята е, че от конкуренцията всички печелят, особено малките страни. Нещо, което някои фанатизирани до елементарна фенщина хора не могат да проумеят и сляпо подражават на този, в която сфера са попаднали. И едните и другите. Ако няма баланс и конкуренция, страх от конкурента, ще има тоталитарен режим. По-забавното е, че тези които се кълнят в основите на капитализма, са същите, които робуват на опитите за тоталитарен контрол на ресурсите. Щото живеят в 2D пространството.
Вижте какво прави конкуренцията, а
