Едва доловима, макар и изключително съществена промяна се случва в Берлин: правителството на канцлера Ангела Меркел се влюбва в банките.
Обичайно германските власти са по-привлечени към производителите на автомобили, инженерните предприятия и семейните компании на средната класа – двигател на износа в най-голямата европейска икономика. Досега страната бе в най-добрия случай безразлична, ако не и подозрителна, спрямо световната финансова индустрия – позиция, която бе споделяна до голяма степен от германската общественост в разгара на световната финансова криза, посочва в. Financial Times.
Но Меркел и нейният финансов министър Олаф Шолц от лявоцентристката Социалдемократическа партия на Германия (ГСДП) започнаха да променят позициите на страната спрямо международните кредитори, доближавайки се много по-близо до финансовия сектор.
Шолц по-рано призова за преоценка на активната индустриална политика в полза на финансовия сектор. Той дори назначи за свой заместник Йорк Кукийс, който допреди това заемаше високопоставен пост в американския гигант Goldman Sachs.
„Искаме да бъдем възприемани като държава, която цени факта, че банките създават работни места в Германия и носят капитал и ноухау“, посочи той пред Financial Times.
Очаква се във вторник канцлерът да потвърди сближаването с реч от Фондовата борса във Франкфурт – символичното сърце на финансовия сектор в страната, за това как да градът да се позиционира като финансов център след Brexit.
„Това е очевиден политически сигнал“, смята Йорг Рохол, президент на базираното в Берлин бизнес училище ESMТ и член на надзорния съвет към финансовото министерство.
Промяната на германската политика частично се дължи на промяна във финансовото министерство. Бившият кмет на Хамбург Олаф Шолц се доказва като по-заинтересован от банките от своя предшественик Волфганг Шойбле, който в момента е председател на Бундестага.
Въпреки това създалото се раздалечаване остава значително. „Разстоянието между Франкфурт и Берлин е голямо – не само в географски смисъл“, посочва председателят на BlackRock в Германия Фрийдрих Мерц, който преди това бе високопоставен член на парламента от Християндемократическия съюз на Меркел.
Но Берлин започва да приема идеята, че финансовият сектор заслужава да бъде ухажван. Brexit, както и възможностите, които предлага заради компании, която се местят от Лондон в желанието си да останат в ЕС, бе катализаторът. Стимул за действие бе и фактът, че Франкфурт не успя да се пребори за дом на Европейския банков орган, който в крайна сметка се премести от Лондон в Париж.
Ранен сигнал за настъпващата промяна беше и тазгодишното коалиционно споразумение между консервативния блок на Меркел и социалдемократите. В него се поема ангажимент Германия да стане по-атрактивна за компаниите, предоставящи финансови услуги, както и да се улесни уволнението на високопоставен персонал в държава с традиционно стриктно трудово законодателство.
В същото време някои банкери във Франкфурт възприемат настоятелния призив на Шолц за създаването на големи, силни, международни германски банки като сигнал за одобрение за обединението между Deutsche bank и Commerzbank – тема, за която политиците в Белин избягват да говорят. Дeлът от 15% на правителството в Commerzbank превръща Берлин във важен актьор при сключването на каквато и да е било сделка.
Но дори и тези, които приветстват по-тесните връзки между големите германски банки и Берлин, признават, че все още е необходимо да мине време, преди те да успеят да спечелят същото влияние като стотиците малки спестовни банки и сдружения в страната.
