Интервю на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров в словашкия вестник „Правда“, публикувано на 28 август 2018 година

Въпрос: Позициите на популистите в Европа ясно се засилват, което се демонстрира, например, от резултатите от изборите в Италия или Австрия. Не е ли това в полза на Русия?

С.В. Лавров: Знаете ли, ние се стараем да не мислим в такъв тон и с такава система на понятията. От практическа гледна точка е важно да се разбере, че руската външна политика е лишена от идеологически цвят, а основният критерий, чрез който ние оценяваме нашите партньори, е степента на тяхната готовност за развитие на равни и взаимно изгодни отношения с Руската федерация на основата на зачитането на международното право и взаимното уважение един към друг. В този смисъл, за нас не е от голямо значение партийната и идеологическата принадлежност на едни или други политически сили, получили власт в резултат на демократичното волеизразяване на гражданите.

Бих искал да подчертая: Русия е отворена за конструктивно сътрудничество с всички партньори, не само в Европа, които имат насрещен интерес. И ние сме готови да си сътрудничим в обема, на който нашите партньори са съгласни. Като се започне от това, приветстваме настроението на правителствата на редица европейски държави, включително Словакия, да поддържат взаимно уважителен диалог с Русия. Сигурен съм, че огромното мнозинство от европейците се интересуват от мирен и проспериращ континент и въобще не искат да се върнат в конфронтацията от времената на Студената война.

Мисля, че няма нужда да казваме, че самата Русия е европейска държава, а ЕС е не само наш съсед, но и важен търговски и икономически партньор. Затова, разбира се, ние следим внимателно политическите и социални процеси, протичащи в европейските държави. Разбира се, ние не сме безразлични към това, което се случва „на нашите двери“.

Що се отнася до определенето на някои политици като популисти, със сигурност бих предпочел да не използвам такива етикети, а бих казал, че говорим по-специално за политици, за които гласуват много граждани на европейските държави. Това означава, че със своите идеи и програми за действие такива политици са в състояние да отговорят на стремежите на избирателите, включително да предложат свои собствени решения на проблемите, с които днес се сблъсква Европа.

Въпрос: Напоследък Русия често е обвинявана, че се намесва във вътрешната политика на другите държави, включително в предизборната кампания в САЩ, използвайки социални мрежи, включително „Фейсбук“. В западната преса има материали за участие в това на Центъра за интернет проучвания в Санкт Петербург. Как бихте могли да коментирате тази ситуация?

С.В. Лавров: Веднага искам да кажа, че не е имало съмнение: ние никога не се месим във вътрешните работи на други държави. Това не е нашият метод. И между другото, тук е нашата основна разлика от тези страни, за които тази практика е станала едва ли не любим инструмент за прокарване на собствените им геополитически интереси. Достатъчно е да се припомни, външната намеса в събитията от „Арабската пролет“ и провокирането на антиконституционния преврат в Украйна. Между другото, в продължение на дълги години регистрираме непрестанни опити да се повлияе на политическите процеси в Русия. Така че тези, които ни обвиняват за нещо, трябва да погледнат първо себе си.

Що се отнася до неотдавнашната безпрецедентна антируска информационна кампания, бих искал да отбележа следното. Инсинуациите за „намесата на Русия“ на президентските избори в САЩ се тиражират вече две години. Има сериозни основания да се смята, че тази кампания има дълбоко вътрешноамерикански произход, тъй като започналата я администрация на демократите загуби тези избори и вместо да признае поражението и да се оттегли спокойно, измисли някакви въображаеми „руски хакери“ като виновници за своя провал и и започна да втълпява в създанието на обществеността , вече насочен против победилия кандидат от Републиканската партия, сюжет за несъществуващия „сговор с Русия“. Честно казано, предизвиква истинско удивление колко лесно им се удаде да поставят обсъждането на тази нямаща основания тема в центъра на вътрешноамериканската обществено-политическа дискусия.

През цялото това време непрекъснато искаме американските колеги да предоставят някои потвърждаващи факти. Те обаче просто не съществуват. Вече втора година предлагаме на американците да създадат двустранна работна група за киберсигурността, която да обсъжда и премахва взаимните проблеми, свързани, наред с другото, с въздействието върху избирателните процеси в двете държави. Но във Вашингтон избягват професионалния обмен на мнения – видимо, не са готови да водят разговор по същество с нас.