Отношенията между Запада и Русия днес повече от всякога са неясни и объркани. От една страна, ги има Обединеното кралство и САЩ, които призовават да се засилят санкциите срещу Москва, а от друга - Германия, за която е настъпил благоприятен момент по въпроса за сътрудничеството с Русия. Както пише CNN, политиката на Меркел трябва да бъде приветствана, но единствено в случай, ако не навреди на другите геополитически играчи.
На пръв поглед сигналите, които Западът в последно време дава на Русия, са повече от всякога неясни и объркани. Както пише CNN, британският външен министър Джереми Хънт призова за по-строги санкции срещу Русия на фона на нови доказателства за намесата на Кремъл в британската и американската политика. Президентът Тръмп променя позицията си по отношение на Русия рязко и непредсказуемо, поради което е практически невъзможно да се долови стратегия. Допълнително объркване в цялостната картина се прави от приятелите на Владимир Путин в Европа, повечето от които живеят в редиците на крайната десница, включително и в дясното правителство на Австрия.
Авторът обаче продължава да обръща внимание на срещата на Владимир Путин с Ангела Меркел, тъй като тенденцията за бъдещи отношения с Русия не се определя от САЩ, Великобритания или страните от Централна Европа, а от стабилността, съгласуваността, търговски интереси и географско положение на Германия.
„Както в най-напрегнатите години на Студената война, Германия се противопоставя категорично на авторитарната идеология на Москва. Но по същество, при всичките си външни търкания, те ще взаимодействат с Русия в решаването на актуалните практически въпроси“, отбелязва авторът на материала
Той смята, че Меркел използва същата тактика, като Западна Германия, която е в разгара на Студената война поддържа бизнес отношения със страните от социалистическия лагер. Тогава западногерманците успяха да избегнат взаимните обвинения и дрънкането на оръжия между Москва и Вашингтон и да достигнат практически споразумения със социалистическите страни от Източна Европа - например, за статута на Западен Берлин, международните граници, отношенията между ГДР и ФРГ и дори за контрола над въоръженията. И това сходство хвърля светлина както върху перспективите, така и върху опасностите от все по-еднозначния подход на Меркел към Русия.
От една страна, такова прагматично, принципно разбиране с Москва определено си заслужава, тъй като Европа, както и САЩ, се нуждаят от сътрудничество с Русия в много критични области. От друга страна, самата Германия е в опасност. Изпълнявайки собствените си икономически интереси, Германия напредва по въпроса за строежа на спорния газопровод „Северен поток-2“. Проектът предизвиква раздразнение в страните от Източна и Централна Европа, които чувстват, че са били предадени. Те се страхуват, че тръбопроводът ще увеличи зависимостта на Европа от Русия, ще постави под заплаха собствените им покупки на енергоносители и ще ги лиши от милиони неосъществени транзитни такси, които Русия им плаща сега.
„За Германия и Русия е настъпил благоприятен момент за по-тясно сътрудничество, така че те ще са по-склонни да правят компромиси. Това трябва да бъде приветствано, при условие че такава политика не се осъществява в ущърб на международните норми и на уязвимите страни, уловени между по-големите регионални държави“, заключава авторът.
