През април американският президент Доналд Тръмп започна да атакува ОПЕК със съобщения в Twitter, ядосан заради високите цени на петрола. През юни той притисна Саудитска Арабия да повиши производството си на петрол. Трудно е да се каже колко ефективно е било това – петролът е по-скъп от времето преди Тръмп да започне да негодува.
Цени на бензина в САШ се стабилизираха около 3 долара за галон, скачайки с почти 70 цента от 2017 г. досега. Все още се говори, че Тръмп може да опре до стратегическите петролни резерви. Истината е, че нито той, нито ОПЕК могат напълно да контролират пазара, който беше притиснат от заплахите на Тръмп да „бутилира“ иранския петрол.
Политически важно е за президента на САЩ да бъде видян, че прави нещо, каквото и да било, за цените на горивата. За да разберем защо, просто трябва да разгледаме поредицата от съобщения, събрани от колумнистите на Bloomberg Лиъм Денинг и Илейн Хешоуинг, показващи колко болезнено може да бъде покачването на тези цени за поддръжниците на Тръмп.
Ето един пример:
Авторите разбиват цените на петрола и доходите на всичките 60 района, които ще участват в междинните избори през ноември. Посланието към Тръмп и републиканците е ясно:
„Който и да седи в Овалния кабинет бива обвиняван за високите цени на петрола, въпреки че реално има малък контрол над тях. Но тъй като той опитва да съгласува своите външнополитически цели с междинните избори, лесно може да разберем защо Тръмп все пак ще се опита да повлияе на тези цени“, пишат авторите.
Трудно е да се приеме, че президент би говорил за спад в цената на горивата. Още по-трудно е той да се заеме с един добре функциониращ Фед, който се предполага, че е политически независим, поставяйки икономиката в момент на сътресение. От доста време насам тези границите биваха спазени от лидерите на САЩ.
Тръмп обаче ги прекрачи по време на интервю пред CNBC, а по-късно и пред Ройтерс, оплаквайки се от повишаването на лихвените проценти от избрания от Тръмп гуверньор на Фед Джером Пауъл. Това напомни за скорошното „заграбване“ на властта върху Турската централна банка от президента Реджеп Тайип Ердоган, което, заедно с конфликта със САЩ по-късно, накара турската лира да се срине. Американският долар отчете спад в цената си след коментарите на Тръмп, но се възстанови, след като Белият дом ги отхвърли. Съдейки по лихвените проценти, Брайън Чапата, друг колумнист на Bloomberg, заяви, че „поне засега, пазарите залагат, че централната банка няма да се разклати“ от атаките на Тръмп.
А Дан Мос, икономически анализатор към Bloomberg, припомня на Тръмп, че Пауъл държи икономическото наследство в свои ръце - една от причините, поради която президентите се научиха да стоят встрани от дейността на централните банкери.
Негативните ефекти на Тръмп от срещата с Владимир Путин в Хелзинки разтърсиха силно Вашингтон. Малко след нея администрацията на американския президент заяви, че Тръмп не е съгласен с това, което по-рано бе определил като „невероятно предложение“ от руския си колега - да разпитват взаимно гражданите си.
Това предложение не е било просто базирано на някаква прищявка, а на истински закон. Леонид Бершидски пише, че законът дава право на Путин да поиска подобна налудничава размяна, но също така дава право и на Тръмп да му откаже.
Някои хора определят действията на Тръмп по време на срещата в Хелзинки като „измяна“. Редица автори на Bloomberg, и не само, обсъждат случилото се там: Дали е било честно? Дали изобщо е било законосъобразно? Дали ще нанесе политически щети на хората, обвързани с тази среща?
