Действията на западните политици винаги са давали много поводи да ни обвиняват, че за постигането на своите цели те са готови да изпълнят всяка лъжа и нямат никакви морални норми.

Но в последно време се налага впечатление, че единственото им ръководство за действие са думите на Йозеф Гьобелс, главния пропагандист на Нацистка Германия: Ако произнесете достатъчно голяма лъжа и я повтаряте, в крайна сметка хората ще ѝ повярват”.

Да си спомним колко бе написано и казано по повод „отравянето на Скрила”. А между другото във всеки поток от публикации по тази тема, както и във всички изказвания на политиците от най-висок ранг – от Тереза Мей до Доналд Тръмп, няма нито едно доказателство, че Русия участва в това.

Това обаче никак не смущава западните политикани.

Поредно свидетелство за това, че лъжата продължава да остава основен инструмент на Запада е съвместното заявление на Вашингтон, Лондон и Париж, в което те призовават „привържениците на режима на Асад” да окажат влияние върху „Дамаск и да постигнат това Сирия да се придържа към”глобалните норми и употребата на химическо оръжие”.

Никой не се съмнява, че употребата на химическо оръжие е недопустимо и усилията по прекратяването на неговата употреба трябва да предизвикват одобрението на всеки.

Но тук следва да се вземе предвид, че поредното заявление на ръководителите на основните западни страни е направено по повод годишнината от т.нар. газова атака в Източна Гута от 2013 г., доказателство за участието в която на Дамаск така и не бе намерено. И че значително повече доверие предизвикаха доводите на сирийската страна, твърдяща, че в атаката роля има френското разузнаване и лично бившият външен министър Лоран Фабиус.

Точно по този начин Западът започна да търси доказателства, че Асад е организирал химическото нападение през 2018 г. Което не попречи на силите на коалицията да използват измислената атака за нанасяне на въздушни удари по Сирия. Цинизмът на Запада в този случай изобщо е безпределен, защото не е доказано дори, че изобщо е имало химическа атака.

Задаваме си по неволя въпроса: а не е ли заявлението на западните политици прелюдия към поредната провокация? Мое би в нея неслучайно говорят, че Вашингтон, Лондон и Париж са готови да „действат, ако режимът на Асад отново използва химическо оръжие”?