Това може да бъде сделка, която да донесе трайно регулиране, просперитет и европейска интеграция на Балканите или да тласне целия регион към подновен конфликт.

Сръбският президент Александър Вучич се подготвя да посети Косово следващия месец на фона на нарастващи данни, че Белград и Прищина опипват почвата с идеята за постигане на споразумение за подялба на спорна територия и извършване на размяна на земя по етнически линии.

Вучич и косовският му колега Хашим Тачи се предвижда също така да възобновят преговорите си с посредничеството на ЕС в Брюксел, насочени да осигурят трайно решение между Белград и Прищина и да отворят пътя за членство в ЕС за двете страни в по-дългосрочен план.

Има обаче нарастващи безпокойства във връзка с евентуален договор за подялба на Косово. Критиците казват, че това би отворило „кутията на Пандора“ на Балканите, като потенциални взривоопасни точки са етнически разделената Босна и Херцеговина и Македония. Дори в Албания, която граничи с Косово, мнозина гледат с безпокойство на едно разделение, а премиерът Еди Рама бе обвинен, че е нетипично мълчалив.

Вучич ще използва посещението си в Косово на 9 септември, за да очертае „ръководните принципи и посоки на държавната политика по отношение на Косово“. По-рано този месец той каза, че подкрепя разделението на Косово по етнически линии, което, както се очаква, би значело интегриране на севера, където доминират сърбите, към Сърбия. Тачи е обвиняван, че шикалкави, като използва двусмислен език.

„(Едно споразумение) трябва да бъде окончателно и историческо, за да сложи край на споровете между Косово и Сърбия веднъж и завинаги“, каза Беким Чолаку, началникът на кабинета на косовския президент. „И двете страни, както и международната общност, мислят усилено, дори и извън рамките, предпазливо по креативен начин, опитвайки се да намерят решение, приемливо и за двете страни. Целите на Косово са ясни: не на разделението по етнически линии, но да на мирно регулиране на границата и взаимно признаване“. Според информации стратегически важната Прешевска долина в Сърбия, която беше сцена на етнически албански бунт през 1999-2001 г., би могла в замяна да бъде предадена на Косово. Голямото мнозинство от косовците са етнически албанци.

Косово води кръвопролитна война за независимост от Сърбия през 1998-99 г., и обяви независимост през 2008 г., но Белград продължава да се отнася към него като към своя провинция ренегат. Русия блокира членството на Косово в ООН, а пет членки на ЕС все още не признават страната.

Сръбски правителствен източник заяви, че нагласата на международната общност към потенциалната подялба на Косово се променя въпреки съпротивата на германския канцлер Ангела Меркел. Ивица Дачич, сръбският външен министър, се срещна със зетя и съветник на Доналд Тръмп Джаред Къшнър през юли и обсъдиха евентуално разделение.

„Те разговарят, различни варианти са на масата“, каза сръбският правителствен източник. „Американската позиция се променя от напълно против разделението към желание за обсъждане на тази опция. Франция също е доста позитивна към нея. Германия – не“.

Косовски правителствен източник потвърди, че „някои в международната общност узряват все повече за идеята (за подялба)“.

И двете страни признават, че постигането на окончателно споразумение остава сериозно предизвикателство. Нито едната обаче не излиза с конкретни предложения. Белград не разкрива преговорната си тактика.

„Ще имаме много проблеми вътре в страната“, каза сръбският източник. „Никой не е готов да мисли за решение – от Сръбската православна църква до опозицията“.

Критиците твърдят, че преначертаването на граници по етнически линии би представлявало опасен прецедент за останалите Балкани след кръвопролитните междуетнически войни, последвали разпадането на Югославия.

„Злокобният план на етническо-териториално разделение в Косово ще ни върне към ужаса на 90-те години на 20 в.“, казва отец Сава Янич, игумен в сръбския манастир Високи Дечани в Косово. „Идеята за етнически чисти територии ще се превърне в модел, който ще създаде лавинообразен ефект в цяла Европа и ще засили радикалните идеологии. Международната общност трябва да заеме твърда позиция“.

Чолаку настоява, че едно взаимно приемливо решение „няма да дестабилизира региона и не може да има домино ефект“. Но всяко териториално регулиране ще бъде следено изкъсо в Босна и Херцеговина, където автономната Република Сръбска, доминирана от сърби, често заплашва да се отдели, и в Македония, където около една четвърт от населението са етнически албанци, концентрирани в западната и северната част на страната.

„Разделение в Косово би отворило балканска „кутия на Пандора“ да се търсят решения, основаващи се на етнически принцип, смята дългогодишен служител на босненското външно министерство. „Това е перфектната формула за ново бедствие в Западните Балкани. Крехката държавност на Босна и Херцеговина би могла да се изпари пред очите ви, разпространявайки нова спирала на национализъм. Това може да окуражи албанските екстремисти да потърсят същото решение в Македония“.

Въпреки далечната перспектива на членството в ЕС за повечето страни от региона, Никола Димитров, македонският външен министър, казва, че „единствената жизнеспособна визия за стабилни Балкани е тази, при която границите нямат значение – регион на приятелски държави, членки на ЕС“.

Едно разделение няма да се радва на подкрепа и в Косово, където властта на Тачи намалява. Президентът беше политически лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) от времето на войната, но става все по-малко популярен и може да се окаже изправен пред евентуална заплаха от наскоро основан съд, създаден да разглежда предполагаеми военни престъпления, извършени от членове на АОК, в т.ч. лидери на сегашния политически елит.

„Движещата сила за новия диалог изглежда е намерението на Вучич да се приближи към ЕС и по-надълбоко в Косово, а желанието на Тачи е да стои настрана от специалния съд и да удължи властта си,“ казва Албин Курти, лидер на опозиционното косовско движение Самоопределение.