Американските санкции срещу Иран засягат и съседен Ирак. Ако се придържа към тях, Багдад рискува да влезе в конфликт с могъщия си съсед, от когото е силно зависим. Ако обаче ги заобиколи,
ще си навлече гнева на САЩ.
Ако не в долари, тогава може би в евро? Откакто американският президент наложи санкции на Иран, иракските политици и бизнесмени търсят пътища да заобиколят препятствията пред търговията със съседната страна. Защото Ирак и Иран са тясно обвързани в икономически план. Годишният търговски стокообмен между двете страни е в размер на 12 милиарда долара. Говорителят на иракското правителство Саад ал-Хадити пръв заговори за еврото. "Санкциите се ограничават главно до банковия сектор. Ирак ще се придържа към тях, като не прави сделки с Иран в долари. И оттук за нас не произтичат никакви проблеми", заяви той. Високопоставена иракска делегация трябва скоро да представи това предложение във Вашингтон. Иракската страна се надява, че Вашингтон ще прояви разбиране за иракските затруднения и ще направи известни изключения за Багдад.
Търговия по заобиколни пътища
В иракската бизнес асоциация възникна и друга идея. Границата между Ирак и Иран е дълга 1 300 километра. Дали САЩ могат да я контролират изцяло? Ако не, това може да съживи пазара, нищо че това би бил пазар на черно. В Ирак се разпространяват много предложения в тази посока, защото Багдад е изправен пред сериозно затруднение. Иракският премиер Хайдар ал-Адаби трябва да реши с кого иска да има по-малко неприятности - със съседен Иран или със САЩ, с които Ирак е тясно свързан след инвазията през 2003 година. Но ембаргото, наложено от Тръмп на Техеран, не оставя място за избор пред иракския премиер: той или трябва да се придържа към американските санкции с риск от конфликт с могъщия си съсед, или да ги заобиколи, рискувайки да си навлече гнева на американската администрация.
В безизходно затруднение: иракският премиер Хайдар ал-Абади
Багдад вече усети първите реакции от съседен Иран. Когато в началото на август иракският премиер Хайдар ал-Адаби обяви, че ще се придържа към санкциите, Иран реагира яростно. Възмутено реагира и иракският съюз от няколко шиитски партии "Фатах", който е съюзник на Иран и втората политическа сила след парламентарните избори през май. В Багдад разбраха тази реакция като знак, че Иран е не само способен, но в краен случай може и да използва възможността да свали правителството на Адаби най-късно на следващите избори.
Кому принадлежи Ирак?
"Иран се опитва да задържи Ирак в хегемониалната ос, образувала се през изминалите години", каза политологът Хайдер Саед от арабския център за политически изследвания в Катар. След избухването на войната в Сирия Иран разработва тази ос. Чрез военното си присъствие, неговото влияние се разпростира от Ирак, Сирия и Ливан до най-големия враг на моллите - Израел. "Иран в никакъв случай няма да позволи тази ос да се разпадне", казва Хайдер Саед. САЩ пък не искат да предадат Ирак в ръцете на Иран. "След инвазията през 2003 година САЩ инвестираха огромни средства в Ирак. И техният ангажимент не бива да остане напразен", казва политологът в разговор с ДВ. Както САЩ, така и Иран смятат, че имат равни възможности в борбата за Ирак. Месопотамия принадлежи или изключително към Иран, или изцяло към САЩ. Ирак все пак се надява да склони двете страни да направят малки компромиси.
Вашингтон също се опитва да успокои ситуацията. От американското посолство в Багдад наскоро заявиха, че Ирак не е нарушил санкциите досега. Именно на тези полутонове залагат и членовете на иракската делегация, които скоро ще посетят Вашингтон. Изявлението на американското посолство може да бъде тълкувано и като дискретен сигнал, че САЩ ще направят известни отстъпки за Ирак. Политологът Хайдер Саед казва, че това не е сигурно. "Вашингтон очаква Иран да изясни позицията си: дали стои твърдо на страната на САЩ или на страната на Иран", посочва експертът.
Поставят Багдад под натиск: американският президент Доналд Тръмп и иранският му колега Хасан Рохани
Външнополитическата слабост на Багдад води началото си от инвазията през 2003 година и последиците от нея. Фаворизираният от САЩ шиитски политик Нури ал Малики изправи едни срещу други шиити и сунити. Под управлението на Малики сунитите бяха подтиснати и някои отчасти екстремистки милиции впоследствие образуваха терористичните групи като Ал Кайда и по-късно ИД. Шиитите от своя страна също създадоха въоръжени подразделения срещу насилието на сунитите. Някои от тях като съюзът "Фатах", оттогава подържат тесни вързки с Иран. В Техеран естествено знаят, че не могат да доминират в Ирак само с помощта на тези милиции. Защото не всички шиити приветстват политическата близост със съседната страна. А сунитите така и така отхвърлят всякаква по-голяма близост.
Протести на юг
Неотстъпчивостта на противниците създава и вътрешнополитически проблеми в Ирак. Защото освен стоки и услуги, Ирак внася вода и ток от Иран. Внос, от който Ирак не може да се лиши с оглед на сегашната гореща вълна и от гледна точка на сегашните протести в южната част на страната. От седмици насам хората там протестират срещу мизерната инфраструктура и лошите комуналните услуги. Ситуацията може да излезе извън контрол, ако се стигне да по-нататъшни сривове в енергоснабдяването. Ако Иран и САЩ не са готови на компромиси, тогава едната, или другата страна ще стане господар в една политически и икономическа неспокойна държава. Господар в един Ирак, който ще бъде по-зависим от всякога.
