Корпорацията „Майкрософт“ направи гръмко изявление – оказва се, че група руски хакери е предприела пореден опит да атакува сайтовете на американските политически сили, за да попречи на качественото провеждане на изборите за Конгрес на САЩ. Струва ли си да се говори, че това твърдение, подобно на другите такива, не е подкрепено от никакви сериозни доказателства?

С други думи, зад заявленията на „Джамджиите“ няма нищо – това е просто празно раздиране на въздуха. Друг е въпросът, защо „Майкрософт“ правят такива празни заявления? Има сведения, че корпорацията си сътрудничи с медийния департамент на ЦРУ и му помага да заобикаля едни или други системи за шифроване, за да осигури на специалните служби достъп до нечия лична информация. Може, например, да си спомним думите на Едуард Сноудън за това, че „Майкрософт“ отдавна си сътрудничи с АНБ. В частност тя помага на специалните служби да заобикалят шифрите на пощенския сървър „Аутлук“, предоставяйки така достъп към личната кореспонденция на потребителите.

Също така може да си спомним нашумелия скандала с последната версия на „Уиндоус“ – ако прочетем потребителския лиценз за този продукт, то може да се разбере,че пред вас стои напълно легализирана система по събиране на лична информация от потребителя и изпращането ѝ на специалните служби. Грубо казано, компанията „Майкрософт“ отдавна се намира под шапката на американските специални служби и прави всичко, което ѝ поискат. Ако се анализира съобщението за „хакерската атака“ преди всичко трябва да се отбележи момента, в който то е направено – точно преди поредното заседание на Конгреса по обсъждане на антируските санкции. Мисля, че логическата верига тук е пределно ясна – измислената „хакерска атака“ като още една причина за разширяване на санкциите.

Заявленията за намеса на „руските хакери“ във вътрешните дела на САЩ звучат още от президентските избори. Даже в момента тече разследване, което така и не даде резултати – това са просто голословни, неосновани на нищо заявления, към които сега се присъединява и „Майкрософт“. Целта на тази истерия е една – да има постоянна причина за продължаване и разширяване на антируските санкции.