Европейският съюз прекратява оказването на финансова помощ за Гърция, заявявайки, че за първи път от 2010 г. гръцката икономика е придобила стабилност, в страната се снижава безработицата и растат бюджетните излишъци. И всичко това благодарение на предложените от ЕС реформи и 290 милиарда евро финансова помощ.

„Благополучният край на европейската програма за помощ е позитивен сигнал за самата Гърция и за целия Евросъюз“, заяви ръководителят на Федералното обединение на германската промишленост Йоахим Ланг.

Но бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис разкритикува заявленията на брюкселските и берлинските чиновници: „Гърция се намира в същата черна дупка и всеки следващ ден затъва все повече в нея, в това число и заради това, че предписването на кредитите препятства инвестициите и потреблението“.

Фактите потвърждават думите на Варуфакис. Държавният дълг на Гърция по време на реформите не намаля, а се увеличи (160% от БВП в 2012 г., 180% от БВП в 2018 г.). Всеки трети жител на страната е безработен, социалната система поглъща 27% от БВП. По показател на бедността страната се е преместила от девето на трето място в ЕС.

От 2038 г.за изплащането на външните си дългови задължения Гърция ще е принудена да дава 20% от своя БВП и в последствие този процент ще се увеличава. 66% от гърците са убедени, че страната им няма да се избави от строгия надзор на международните кредитори без предварително обсъждане с които гръцкото правителство няма да може да приеме и един закон. На всеки три месеца ЕС ще проверява дали Гърция изпълнява предписаните ѝ болезнени реформи.

Гърция ще трябва да връща дългове до 2060 г. Тя ще може да направи това единствено при стабилно растяща икономика и достатъчно количество работна ръка. Населението на Гърция старее стремително и намалява: към 2050 г. вместо днешните 10,7 милиона, то може да остане малко повече от осем милиона. Това значи, че до икономическото оздравяване на страната ще има много време.