Преди половин век СССР въведе войски в Чехословакия, една от страните от тогавашния социалистически лагер. Сега се опитват да използват недоволството на чехите от тези събития, за да всеят неприязън към нашата страна и да помрачат чешко-руските отношения. Някои дори искат от Москва да се извини за август 1968 г. Нужни ли са те и има ли нещо, за което да има извинения?
Когато страните от Варшавския договор на 21 август влязоха в Чехословакия, това се обясняваше с молбата на ръководството на тази страна. В заявлението на ТАСС, разпространено в този ден, бе заявено за обръщението „с молба за оказване на братския чехословашки народ на неотложна помощ, включваща и въоръжени сили“. Назоваваха се следните причини:
„Това обръщение е предизвикано от заплахата, която възникна пред съществуването на Чехословакия на социалистическия строй и установената от конституцията държавност от страна на контрареволюционните сили, влезли в сговор с враждебните на социализма външни сили…
По-нататъшното изостряне на обстановката в Чехословакия засяга жизнените интереси на Съветския съюз и на другите социалистически страни, интересите на сигурността на държавите от социалистическото съдружие. Заплахата за социалистическия строй в Чехословакия представлява и заплаха към устоите на европейския мир.
… Предприетите действия не са насочени срещу никоя държава, не нарушават ничии държавни интереси. Те служат за целите на мира и са продиктувани от грижата за неговото укрепване.
Братските страни твърдо и решително се противопоставят на всяка заплаха със своята нерушима солидарност.
Никому и никога няма да се позволи да се откъсне и едно звено от съдружието на социалистическите държави“.
Тоест в Чехословакия е възникнала заплаха за социалистическия строй, а това заплашва общата сигурност за всички социалистически страни, затова те и въвеждат войска за въвеждане на ред. На Запад въвеждането на войските бе използвано за очерняне на СССР , че потъпква движението за свобода, че потиска европейските народи. При това въвеждането на войските се провежда практически безкръвно, армията не оказва никаква съпротива, а жертвите сред протестиращите граждани е в размер на 58 души.
След 23 години, през 1991 г. съветските войници напуснаха Чехословакия, а две години преди това, след идването на власт в Прага на некомунистическо правителство, Москва осъди и самото въвеждане на войските. В съвместно заявление правителствата на петте държави, участници в намесата (Освен СССР това са Унгария, ГДР, България и Полша) той е наречен „неправомерен акт на намеса във вътрешните дела на суверенната страна, акт прекъснал процеса на демократическо обновяване на ЧССР и притежаващ дълговременни отрицателни последствия“.
През 1993 г. Чехословакия се разпада и сега и двете държави – Чехия и Словакия влизат в Европейския съюз и НАТО. Но Русия и досега бива упреквана за август 1968 г. – често е поставена на едно равнище с завземането на Чехословакия от Хитлеристка Германия през 1938 г. и се забравя, че тази страна тогава е просто ликвидирана. Но от какво се ръководи Съветският съюз и трябва ли да се извиняваме пред чехи и словаци.
Всъщност в тогавашното заявление на ТАСС всичко е казано максимално честно – и мотивите, и опасенията на Москва са озвучени без премълчаване. Да, на политическия език на тези години, но всяка епоха си има своите термини и понятия.
Какво се случва в Чехословакия през 1968 г. „Пражката пролет“ тоест преразглеждането на самата идеология и външнополитическа ориентация на тогавашна Чехословакия. Да, той започна с провъзгласяването от новия ръководител на страната Александър Дубчек на курс на „социализъм с човешко лице“: плурализъм, работническо самоуправление в предприятията, реална многопартийност, свобода на словото. Но за няколко месеца разкрепостяването на чехословашката интелигенция води до демонстрации с искането за излизането от Варшавския договор и публикации на карикатури на Брежнев. В ръководството на ЧССР се води борба – едни искат продължаване на реформите, други предупреждават, че в резултат партията ще загуби власт. Но основният въпрос е друг – Чехословакия е част от социалистическия лагер и граничи със Западна Германия, тоест с мястото, където са разположени основните американски военни сили в Европа. Тоест самата заплаха за излизането от Варшавския договор би принудила Москва да действа и това се разбира от всички.
1968 г. е една от най-бурните в историята на ХХ век. Китай тъкмо излиза от сътресенията на културната революция, която в предишните две години едва не води до разпадането на страната. САЩ водят жестока война във Виетнам – без да щадят никого и нищо. В САЩ са убити Робърт Кенеди, който има добри шансове да стане президент и Мартин Лутер Кинг. Америка се тресе от студентски вълнения, а във Франция младежките бунтове поставят страната на границата на безвластието.
СССР в тези години изглежда като бастион на стабилността и увереността в утрешния ден – а и е такъв. Позициите на нашата страна по света се засилват – авторитетът в страните от Третия свят, на които нашата страна помага активно, расте, а левите идеи набират сили в Европа. Американците във Виетнам са обречени – а самото наличие на война работи за ръста на симпатиите към СССР, който помага на малък Виетнам. В голяма степен само разколът с Китай помрачава геополитическата картина на Кремъл – но тук нещата са непоправими не само заради страха и недоверието на Мао, но и заради дълбоката криза и борбата за власт, които заставят Китай да се затвори в себе си.
Затова и проблемите в Чехословакия се приемат от съветското ръководство макар и сериозно, съвсем не агресивно, въпреки западната митология. Москва не налага на социалистическите страни своя модел. И през 40-те и 50-те години, а още повече през 60-кте, както идеологическите, така и икономическите модели в европейските соцстрани се определят от местното ръководство. Ако то е догматично и антинационално, то и моделът се получава такъв и води до кървави събития, подобни на тези в Унгария през 1956 г. Ако то е национално мислещо и умно, то такива са и неговите резултати – както в същата Унгария при Янош Кадар.
На първо място за Москва винаги стоят геополитическите въпроси – тоест в това число и сигурността. Страните от Варшавския договор се възприемат като единна военно-политическа сила и макар в същата тази Чехословакия да няма съветски войски, тя се смята за важен елемент от социалистическия лагер. Николае Чаушеско в своята обкръжена със социалистически страни Румъния може да играе на хипернезависимост и да се заиграва с Китай и САЩ – ако бе поставил въпроса за излизането от Варшавския договор, външнополитическата волност на „гения на Карпатите“ нямаше да представлява заплаха за геополитическите интереси на Русия.
Друг е въпросът с Чехословакия, която граничи с НАТО. Леонид Брежнев дълго време уговаря Дубчек да обърне внимание на лошата динамика на процесите – започващи с критика към партията и завършващи с искания за смяна на социалния строй и излизане от Варшавския пакт. И той не преувеличава – така щеше да се случи, ако Москва не се бе намесила.
Но можела ли е Москва да не се намеси? Не, не е можела, защото падането на комунистическата власт в ЧСССР щеше да детонира Полша, в която са силни не само антикомунистическите, но и антируските настроения. И най-важното – няма никаква гаранция, че станалата неутрална Чехословакия няма да влезе утре в НАТО.
Москва вече дава Австрия на Запада през 1955 г. – извеждайки войските си само в замяна на неутрален статут. Австрия не влиза в НАТО но все пак се разглежда като западна територия. Преобразуването в такава страна на Чехословакия би приближило запада до границата на СССР – тоест щеше за зачеркне постиженията от 1945 г. Съветското ръководство не може да поеме в тази посока в никакъв случай. И в Прага разбират това прекрасно.
Така че чехословашките власти са си виновни сами, че са довели ситуацията до въвеждане на войски – тоест до положение, което категорично не е нужно на Москва. През 1981 Войчех Ярузелски спира смута в смута в Полша, която тогава също е плашена от Запада с въвеждане на съветски войски.
Москва още през 1989 г. осъжда въвеждането на войските, изхождайки вече от тези времена на перестройката и представи за геополитическите интереси на СССР. След две години се разпада и Съветския съюз, а след още година и Чехословакия. И на следващата година в договора между Русия и Чехия въвеждането на войските е наречено недопустимо.
Така че сега Русия няма защо да се извинява пред Чехия и Словакия, всичко е вече в миналото. А за „страшни зверства“ и „потъпкване на свободите“ през 1968 г. могат с пълно право да говорят виетнамците – само че този път виновник няма да бъде СССР. А и ако не сте в курс, САЩ някога извинявали ли са се пред Виетнам.
