Колкото по-близо са ноемврийските избори за Конгрес на САЩ, толкова по-гръмко звучи иззад океана ревът за намесата на „руските хакери“. Този път за намесата на изборите се оплака компанията Майкрософт. Сами по себе си жалбите могат да се игнорират, ако не бе едно нещо. Няма ли да доведе американската истерия до кибератаки към нашите банкови ресурси?

Колкото по-близо е 6 ноември - датата на междинните избори в САЩ – толкова по-силна става истерията за "руските хакери". Този път производителят на най-популярната операционна система „Уиндоус“, „Майкрософт“, излезе с изявление, в което съобщава за поредните опити на „правителството на Русия" да повлияе на предстоящите избори.

Според текста „група хакери, свързани с руското правителство, създадоха фалшиви домейни, които се оказаха фалшификати на две американски консервативни организации –„ Хъдзъновия институт“ и „Международния републикански институт“.

Три фалшиви домейна уж са създадени „по такъв начин, че да създадат впечатление за тяхната принадлежност към американския Сенат“.

Президентът на „Майкрософт“ Брад Смит коментира, че тази дейност „се фокусира главно върху подкопаването на демокрацията“. Въпреки че никой не се е опитал да влезе във фалшивите сайтове, той „няма съмнение кой е отговорен“ – за това се обвинява хакерската група Strontium, известна също като Fancy Bear или APT2.

По-рано, специалният прокурор Роберт Мюлер, който разследва „руската следа“ на президентските избори през 2016 г., свърза тази група с Главното разузнавателно управление на Русия (ГРУ).

Президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно е сравнявал настоящата истерия около „руските хакери“ с „лова на вещици“ и маккартизма от началото на 50-те години. И наистина, ситуацията се развива в абсолютно същите рамки.

Въпреки факта, че  „Майкрософт“, както и „Фейсбук“ са частни, а не държавни компании, те работят в пълно съответствие с „указанията на партиите и правителството“ и са готови по всяко време да „се разобличат пред партията“, за да се избегнат проблеми с правоохранителните органи.

Това, че Демократическата партия, смятаща се за основната жертва на „руските хакери“ сега официално да не е на власт, ситуацията не се променя принципно, което е още едно потвърждение на имитационния характер на американската демокрация.

Ето защо, както частните  холивудски студия по време на „Лова на вещици“ съвсем доброволно и без никакъв натиск от страна на властите отказваха да сътрудничат със заподозрени в „съчувствие към комунизма“ актьори и режисьори, така и американските технологични компании съвсем свободно и с чувство за изпълнен граждански дълг търсят и намират  „"руски хакери“.

Специалният прокурор Робърт Мюлер е на 74 години и на обществеността не ѝ е известно за неговото пристрастие към алкохола, но разликата между  „лова на вещици“ от преди 65 години и съвременния се заключва в това, че в нея няма никакво индивидуално въплъщение, както е в случая с Маккарти.

Безумното търсене на „руски хакери“ във всяка американска ютия във втората половина на 10-те години на XXI век историците на бъдещето ще го нарекат по някакъв начин, но едва ли ще е „мюлеризъм“ или „клинтънизъм“.

Изглежда, че американските средства за масова пропаганда (думата „информация“ е неуместна тук) все пак успяват да убедят привържениците на Демократическата партия, че Хилъри Клинтън е загубила само заради намесата на „руските хакери.“ За това свидетелстват резултатите от проучване на компанията „Галъп“. Сред всички участниците в изследването 39% вярват в „намеса на Москва“, която не е повлияла на резултатите, същия процент заявява, че Русия се намесва и влияе на резултата от изборите, и само 16% отхвърлят възможността за „руската намеса“. Но ако се обърне внимание единствено на поддръжниците на Демократическата партия, ситуацията се променя радикално: 78% са сигурни, че президентът им е назначен от Русия. Това, разбира се, е безпрецедентна ситуация и в американската, и световната история. И само 6%, на прага на статистическа грешка, вярват, че Русия изобщо не се е намесвала в американските избори.

Безпрецедентната ситуация води до безпрецедентни мерки. Вестник „Взгляд“ по-рано детайлно разглежда ситуацията с изключването от социалните мрежи на най-известния американски конспиролог Алекс Джоунс.

Търговските компании „Епъл“, „Алфабет“ и „Ютюб“ фактически осъществиха акт на цензура, изключвайки профилите на Джоунс. И ако на някой му се струва, че подобно заплашва единствено конспиролозите, то той се лъже. Руските потребители знаят това по-добре от останалите – има примери, когато съвременните руски писатели се блокират във „Фейсбук“ заради цитати на класици, при това случаите са няколко.

Доналд Тръмп, в интервю пред „Ройтерс“ изказа особено притеснение от подобни блокировки. Според него, действията на собствениците на социалните мрежи са „опасни“.

Според него подобни действия „дискриминират много консерватори и републиканци“, унищожавайки както „добри“, така и „лоши“ изказвания. Както заяви Тръмп: „УТРЕ МОЖЕ ДА СТЕ ВИЕ“.

Наистина, не е много разбираемо как подобни действия в социалните мрежи се съчетават със знаменитата Първа поправка на конституцията на САЩ, която гарантира на гражданите свободата на словото. Впрочем, сенатор Маккарти и неговите съратници не се притесняват от тази поправка.

При това, хакерските атаки могат наистина да се превърнат в сериозна заплаха за свободните избори - както в САЩ, така и във всяка друга страна. Страните все по-често и по-често се обръщат към технологиите на интернет-допитванията за значими за гражданите теми и предвид общата цифровизация на живота рискът от фалшифицирането на данните ще се увеличава. Условно казано, ако хакерите променят резултата от гласуването за преименуване на улица - това не е опасно. Но ако гласуването е за важни инфраструктурни проекти - например строителството на мост или магистрала, и хакери фалшифицират резултатите - това може да доведе до сериозни икономически щети. Да не говорим за реална, не въображаема намеса в изборите.

Но вместо да се заемат с наистина важното нещо –с развитието на висока степен на защита от външна намеса на технологиите за дистанционно гласуване, американските власти и търговските компании търсят измислени „руски хакери“ - точно като през 50-те години те се борят с въображаемите „комунисти“ в Държавния департамент и в Холивуд.

Има слаба надежда, че след изборите от 6 ноември безсмислените и безпощадни търсения на „руски хакери“ постепенно ще стихнат. Но от друга страна, ако демократите отново де окажат недоволни от техните резултати, кампанията може да започне нов кръг.

Ако това бе единствено вътрешна работа на Америка, то, тогава нека търсят на воля. Но понеже заради измислените обвинения страда в това число и руската икономика, настоящият „лов на вещици“ става заплаха на международно равнище.

Всички си спомнят как в отговор на организирания и извършен предимно от граждани на Саудитска Арабия, терористичен акт от 11 септември 2001 г. САЩ нанесоха удар първо по Афганистан и след това по Ирак.

Няма никакви гаранции, че настоящата хакерска истерия няма да доведе до кибератака по руските ресурси – не е задължително официално санкционирана от американските власти. Нарушението на работата на системите на „Госуслуги“ или на големите руски държавни банки може да доведе до много сериозни загуби.

Икономическите вреди от „хакерските атаки по избирателната система на САЩ“ също ще бъдат доста големи. Само че виновници за тази вреда няма да бъдат измислените „хакери“, а „разследващите“, които ще харчат парите на американските данъкоплатци в опит да докажат недоказуемото.