Западните медии и експертната общност са в дълбок шок: Доналд Тръмп лиши бившия директор на ЦРУ Джон Бренън от достъп до класифицирана информация, при това го направи в официален и максимално публичен формат.
Лишаването на бившия ръководител на специалните служби от достъп до държавни тайни, аналитични доклади и оперативната информация – това (на теория) е рутинно действие, което не трябва да шокира никого и мнозина извън САЩ искрено не разбират защо той изобщо е имал въпросния достъп, но това само показва неразбиране на истинското устройство на американската структура на властта.
Факт е, че независимо от официалната позиция (и фамилията на президента, комуто той теоретично трябва да се подчинява) Джон Бренън е един от истинските лидери на ЦРУ и американското разузнаване като цяло, при това Бренън оставаше на кормилото, без значение коя партия печелеше изборите. Той е един от онези „хора в тъмни костюми и куфарчета“, които според Владимир Путин обясняват на всеки нов президент на Съединените щати каква трябва да бъде външната (и вътрешната) политика, водена от него. Независимо с какви идеи и лозунги той е влязъл в Белия дом. Лишаването на Бренън от достъп до инфраструктурата на американската разузнавателна общност и да му се обяви едва ли не лична вендета, това е много смела крачка от страна на Тръмп, особено предвид, че малцина са очаквали подобна смелост от него. „В превод“ на руска политическа реалност от 90-те години, това действие е примерно равно на демонстративното начало на лишаването на олигарсите от възможността да влияят на политическия живот на страната и действията на държавата.
Бренън като заместник-изпълнителен директор на ЦРУ се чувстваше чудесно по време на президентството на Буш, на когото той самият представяше лично „филтрирана“ от него външнополитическа информация, събрана от цялата разузнавателна общност. В действителност, комуникацията на президента с всички служби за сигурност и способността му да получава информация от различни източници бе елиминирана, тоест Буш-младши виждаше и четеше единствено аналитика, одобрена от този сив кардинал, а официално това бе направено в името на „съвместните усилия на разузнавателната общност в борбата срещу тероризма.“ Освен това официално е установено, че Бренън е използвал своите правомощия, за да храни Джордж Буш с фалшива аналитика.
След идването на власт на Обама, въпреки протестите на изтъкнатите демократи, новият президент-„реформатор“ повиши (!) Бренън, правейки го директор на ЦРУ. Неговата работа в тази позиция се помни от няколко скандални епизода, които показват, че някои „специални хора“ в американската политическа система могат да направят всичко без никакви последствия. Например, под негово ръководство ЦРУ прониква в компютрите и чете кореспонденцията на американските сенатори и конгресмени, което е забранено от поредица закони, наредби и инструкции. След като Бренън и неговия екип, както се казва, бяха хванати на местопрестъплението, той спокойно лъга в отговор на въпросите на конгресмените и не само, че не го затвориха, но и дори не го уволниха.
След като му се размина и откритият шпионаж на американските законодатели, то не е изненадващо, че никой не обърна никакво внимание на такива „дреболии“ като факта, че между работата при Буш и работата при Обама той успя да ръководи частната компания The Analysis Corporation, която получаваше от бюджетни договори на ЦРУ за „търсене и обработка на критична информация по въпросите на националната сигурност“. Най-острите критици на Бренън, разбира се, може да говорят, че той е играл важна роля в превръщането на американското разузнаване за „частен магазин“, но това би било погрешно. Той просто идеално се вписва във вече съществуващата система и играе роля в нея, която му позволява да бъде „над борбата“ и да се радва на пълна политическа неуязвимост. Това в известен смисъл го свързва с Хенри Кисинджър, който има подобен статут (и с по-висок ред). Заслужава да се отбележи, че бившият шеф на ЦРУ дори успя да поработи в консултантската фирма Кисинджър като гост-анализатор, а това е особено символично в светлината на факта, че самият „патриарх на американската политика“ в момента е критикуван от американските медии почти за държавна измяна, а Бренън, напротив, е обявяван от тях за герой на националноосвободителната борба срещу тиранина Тръмп.
Демонстративното „изключване от системата“ на Бренън също е от значение, защото е един от ключовите автори на мита за „руския заговор“, благодарение на който Тръмп уж е дошъл власт. Той използва очевидно фалшивия доклад на частната компания Fusion GPS за руските връзки на бъдещия американски президент, за да го шпионира по време на предизборната кампания, а след това да подкрепи разследването на специалния прокурор Мюлер.
Освен това самият Бренън използва своя авторитет и доверието на американското общество към него като високопоставен притежател на тайни, който публично обвинява Тръмп, че работи за Кремъл, като казва, че поведението му е „еднозначно предателство“. Още по-ясно се изказа неговият приятел и съратник, бившият директор на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър: „Мисля, че изминалите дни показват, колко велик офицер на специалните служби остава Путин. Той знае как да работи с агенти и с това той се занимава с президента Тръмп“.
Очевидно е, че влиятелна група фактически (да не се бърка с формални!) ръководители на американската разузнавателна общност полагат всички усилия, за да може най-малкото да свалят действащия президент, а максимално да го хвърлят в затвора по обвинения за държавна измяна, въпреки очевидната абсурдност на последното. Срещу американския лидер се води „бавен пуч“ и „банът“ на Бренън е важна стъпка към предотвратяването му.
Прессекретарят на Белия дом заяви, че Тръмп има цял списък на онези, на които в бъдеще може загубят достъпа си до класифицирана информация. Ако президентската администрация и неговите поддръжници в службите за сигурност (а такива има в тях, за което многократно са се оплаквали опонентите му) бъдат състояние наистина да почистят американската система за сигурност, то Тръмп ще има добър шанс да остане на власт. За нас това ще бъде по-скоро положителен сценарий, защото в интересите на самия Тръмп влиза това колкото се може по-бързо и решително да се зачеркне и забрави антируската конспирология, която се използва и срещу него, и срещу нас.