В края на юли Реджеп Тайип Ердоган заяви, че на 7 септември е насрочена среща на високо равнище между Турция, Русия, Франция и Германия за Сирия. Той леко избърза – датата не е съгласувана, участие никой не е потвърдил. Вчера Ангела Меркел се изказа като цяло благосклонно за срещата, но неопределено.

„Срещата при участието на Германия, Франция, Турция и Русия може да има смисъл, тя трябва да бъде добре подготвена. Затова няма дата за срещата.“

На мнозина им се наби в очите, че не е изпратена покана на САЩ, от което се прави извод, че може би се готви създаването на антиамерикански (по-точно антитръпмовски) съюз. Разбира се, нищо подобно няма да се случи, при всеки случай не и тази есен. Всичките четири страни играят своята игра.

Турция, а след нея Германия и Франция се правят, че те имат алтернатива на американоцентричния свят – руския полюс на привличане. Най-далеч отиде Анкара, която купува от Москва високотехнологично оръжие и на всеослушание заяви, че иска да се присъедини към БРИКС. Но и Берлин с Париж разиграват руската карта – Еманюел Макрон пристигна на Петербургския икономически форум, където произнесе приятни з0а нашите уши думи, а Ангела Меркел покани Владимир Путин в двореца Мезенберг.

Забавно е да се наблюдава тази игра между глобалистите и националистите. Ердоган, обиден на целия Запад като цяло, разбира се, се откроява. При цялата си неуравновесеност, ми се струва по-предсказуем политик от Меркел и Макрон, които са напълно зависими от посоката на атлантическия бриз. Ако утре Тръмп ненадейно отмени или снижи митата, то те мигновено ще ни обърнат гръб.

Скъпият турски приятел, разбира се, има своите бръмбари – например, ако САЩ му предадат Фетхуллах Гюлен, а Германия с Франция му позволят да влезе в ЕС, то неговата риторика ще се промени незабавно. Но нито едното, нито другото няма да се случат. Затова пък в съвременния свят е възможно всичко, дори и разпадът на НАТО.

Америка, стремейки се да върне миналото си величие, изобщо няма нищо против разпада на НАТО – никой не може да обясни на Тръмп защо е нужен военен блок с тромава и скъпа бюрократична структура, ако договарянето със страните за тяхната защита на двустранна основа е значително по-изгодно. Изгодно за САЩ, разбира се.

Ние играем с тези противоречия, което е закономерно и очаквано. Трябва да се срещаме, да общуваме.

Както и да сковаваме съюзи, напълно имайки предвид техния временен и ситуационен характер.

Със Запада нещата са в една или друга степен разбираеми – суверенитетът на европейските страни е загубен, ако не завинаги, то задълго. Те ще кокетничат с Русия, но ще останат с този, който е по-силен.

Засега това е САЩ.