В понеделник, 20 август Гърция излиза от третата си спасителна програма с надеждата, че ще може да отново да взима заеми на международните пазари след продължила близо девет години дългова криза, която сви икономиката с една четвърт и доведе до прилагането на болезнени мерки за финансови съкращения.
Кризата бе изключително травмираща за гърците, които ентусиазирано размениха драхмите с евро през 2001 г. Приемането на единната валута доведе до началото на една ера на евтини кредити, които подхраниха харченето на средства при частното потребление и публичните разходи, които изпратиха в небесата гръцкия бюджет и текущ дефицит.
След като дълговата криза избухна в началото на 2010 г. четири последователни правителства се опитаха да овладеят банкрута, разчитайки на най-голямата спасителна програма в икономическата история – над 260 млрд. евро, предоставени от партньорите на Гърция в еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).
Въпреки че вече гледа към завръщането към нормалността и възвръщането на икономическия суверенитет, Гърция все още усеща своите белези – банките ѝ са обременени с огромно портфолио лоши кредити, а тежестта на държавния дълг продължава да е най-голямата в еврозоната, на ниво от 180% от държавното производство.
Но има и слънце зад облаците. Икономиката, която се сви с 26% в годините на кризата, започва да расте, туризмът процъфтява, а безработицата бавно намалява до 19,5% от пика си от почти 28%.
„Ако научихме нещо от кризата, то това е, че при всякакви обстоятелства трябва да бъде защитена макроикономическата стабилност“, посочва Панос Цаклоглу, главен икономист на предишното коалиционно правителство.
„Популистките политики, които може и да спечелят избиратели днес, но имат пагубен ефект след няколко години, трябва да бъдат избягвани на всяка цена. В противен случай, рано или късно, ще свършим в ситуацията, в която се намираме сега“, допълни още той.
Извън интензивното
Гръцката икономика нараства за пето поредно тримесечие в периода от януари до март, като ръстът сe ускорява до 2,3% годишно – знак, че възстановяването набира инерция, подпомагано от нетния износ. Европейската комисия очаква ръст от 1,9% през тази година.
Въпреки това скептицизмът остава, включително и в МВФ, където очакват подсилване на възстановяването и растеж, достигащ 2% тази година и 2,4% догодина, но посочват, че „външните и вътрешни рискове клонят надолу“.
лед края на спасителната програма Атина се е ангажирала да постигне първичен бюджетен излишък – изключващ разходите за обслужването на дълга, в размер на 3,5% от БВП до 2022 г. и 2,2% до 2060 г.
Облекчаването на дълга, договорено с гръцките партньори от еврозоната през юни, което удължава матуритета на някои заеми и облекчава тежестта на лихвените проценти по други, ще помогне за по-безпроблемното завръщане на страната на пазара.
Мерките за облекчаване на дълга, заедно с паричния буфер за 24 млрд. евро, ще помогнат за подобряването на устойчивостта на гръцкия дълг в средносрочен план, улеснявайки достъпа на страната до пазарите.
Но от МВФ посочват, че дългосрочната устойчивост остава несигурна и е необходимо „реалистично“ преосмисляне на прогнозите за първично салдо и икономически ръст.
„Не виждам причина за ликуване що се отнася до излизането от меморандума (спасителната програма – бел. ред.), тъй като... може да се окаже, че излизаме от тигана, за да скочим в огъня“, казва проф. Танос Веремис от Университета в Атина. По думите му повечето хора са напълно погълнати от данъците и имат малко пари, заделени за инвестиране в бизнеса.
