• Днес НАТО се сблъсква с многобройни предизвикателства. Терористи атакуват европейските столици, миграцията оказва натиск върху граничната система и системата за вътрешна сигурност, Русия може и иска да използва военна сила и други инструменти за влияние в Европа, а президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва напълно да се откаже от алианса.
• Но най-сериозният проблем не е в нито една от горните заплахи, а в упадъка на либералната демокрация вътре в самия съюз.
• НАТО никога не е бил типичен съюз.
• От момента на създаването си през 1949 година НАТО не само сдържаше и защитаваше от външни заплахи, но и лансираше принципа на либерално-демократично управление.
• Макар първоначално целостта на НАТО да се основаваше на общата заплаха в лицето на СССР, НАТО винаги е бил по-сплотен, отколкото болшинството други организации.
• Почти всички негови
• членове притежават демократично избрани правителства, отговорни пред своите граждани, свързани с върховенството на закона и защитата на политическите и граждански права.
• Член 2 от устава на НАТО задължава членовете на алианса да «Укрепват своите свободни институции».
• Страните, сблъскващите с обща заплаха, често се обединяват с цел отбрана и оцеляване, но болшинството алианси прекратяват съществуването си в момента на отстраняване на тази заплаха.
• Именно затова много наблюдатели се опасяваха, че НАТО ще изчезне след разпада на СССР.
• Северноатлантическият алианс не оправда очакванията им.
• Вместо разпад НАТО се адаптира към новите предизвикателства и стана крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност след студената война.
• Днес Кремъл отново е сериозна заплаха както за Европа, така и извън нейните предели.
• Но за разлика от миналото противопоставяне с Русия, днес НАТО е в опасност.
• Много от нейните членове изоставят либералната демокрация, която помогна да се постигне победа в студената война, а ситуацията може и да се влоши, ако надделеят популистките страхове.
• ЦЕНАТА ЗА ПРИЕМАНЕТО В АЛИАНСА
• А слабите звена наистина отстъпиха от дадените по-рано обещания.
• Унгария влезе в НАТО през 1999 година. През 2002, а след това и през 2006 година тя проведе избори.
• Но през 2010 година на изборите, широко признати за свободни и справедливи, дясната партия на Виктор Орбан «Фидес» получи 53 % от гласовете и 68 % от местата в парламента.
• Днес партията на Орбан продължава да извежда страната встрани от европейската либерална демокрация.
• Унгария демонстрира първите признаци, че може да се плъзне към отказ от либерализма, но малко хора предполагаха, че към нея ще се присъедини и Полша.
• Дошлата на власт партия «Право и справедливост» направи точно това.
• През януари тази година правителството прие закон, обявяващ всеки намек за съучастието на Полша в холокоста за престъпно деяние.
• Оставяйки настрана въпроса за съучастието на някои поляци — а за това има немалко исторически доказателства — подобни усилия поставят под заплаха основополагащия либерално-демократичен принцип за свободата на словото..
• НОВАТА ЗАПЛАХА
• Днес либералната демокрация се намира под заплаха не само от страна на новите, но и от страна на първите членове на НАТО, което подлага единството и ефективността на алианса на изключително голям риск.
• Най-фрапантният случай в известна степен може да ви изненада. Турция, която влезе в НАТО през 1952 година и чиято история е свързана с военни преврати, вече отдавна е  проблем от гледна точка на привързаността към алианса и либерално-демократичните институции и принципи.
• През 2016 година под прикритието на разследване по предполагаемия опит за държавен преврат Ердоган започна да съди политическите си опоненти, преследва журналисти, оказва натиск върху деловите кръгове, придоби контрол над централните СМИ и ги превърна в инструмент в ръцете на управляващата партия, направи поправки в Конституцията, което му позволи да постави в съдебната власт угодливи му политически лица.
• Тревожни признаци се наблюдават и сред други ключови страни в НАТО: засилването на влиянието на «Националния фронт» във Франция и неочакваното възникване
• в Германия на ултрадясната националистическа партия «Алтернатива за Германия».
• В Холандия — появата на крайно десния Герт Вилдерс от «Партията на свободата».
• Следват САЩ…
• Разбира се, по време на студената война някои членки на НАТО бяха в плен на авторитаризъм или военно управление.
• Гърция бе под властта на военната хунта от 1967 до 1974 година, а португалското правителство престана да бъде авторитарно едва през 1974.
• Но по време на студената война се допускаха изключения в интерес на способността на НАТО да НЕ допуска проникването  на комунисти в Западна Европа.
• Разногласията тогава бяха смекчени от сплотеността против съветската заплаха.
• Ситуацията днес е друга. Русия създава нова заплаха в Европа и извън нейните предели.
• Нелибералните и недемократичните страни са по-уязвими към подривна дейност.
• НАТО започна да се цепи по шевовете си по повод наложените от САЩ санкции срещу Русия.
• ЗАЩИТА НА АЛИАНСА
• Още през 2002 година предложих
• механизъм за предупреждение спрямо
• «отстъпниците» под формата на изземване на правата им и изключването 
• им от Северноатлантическия алианс.

Като по команда граничните спорове и бавно кипващите етнически конфликти в Източна Европа  започнаха да заплашват света почти веднага след краха на СССР.

А с разпада на Югославия в началото на 90-те години те се превърнаха в окончателен факт.

Липсата на обща външна заплаха.