Светът на дипломацията не търпи празнини и Русия стремително запълва вакуума в Близкия Изток, останал след САЩ, пише The National Interest. Както отбелязва списанието, през последните години Москва, сключвайки договори за доставка на оръжие и ядрени реактори, а също участвайки във войната в Сирия, започна да играе ключова роля по много регионални въпроси, което доведе до това, че даже съюзниците на Вашингтон започнаха да променят своя политически курс.

Четири десетилетия след като Съединените щати до голяма степен съумяха да изтласкат Съветския съюз от Близкия Изток и започнаха да играят там главната роля, Русия възстановява своите загубени позиции. Процесът на излизане на Вашингтон от региона започна още при Барак Обама, при Тръмп той само се ускори. „Ако всичко върви така и занапред, Русия може скоро да изтласка САЩ“ - пише The National Interest.

Нарастването на влиянието на Москва се вижда из целия регион – от Мароко до Иран. Такъв обрат, който влиза в рамките на комплексната стратегия на Владимир Путин за връщането на Русия на статута на велика държава стана резултат от изкусна дипломация, подкрепена от готовността да се продава оръжие и ядрени реактори на всички желаещи.

По времето, когато вниманието на света беше съсредоточено върху иранската ядрена програма, Русия получи влияние върху две опасни тенденции в региона: върху надпреварата в обикновеното въоръжаване и върху опитите на някои страни да получат ядрени реактори. Що се отнася до последните, то стремежът да се снабдят с реактори отразява напълно законното желание на държавите да си осигурят енергия, но според мнението на The National Interest, в Близкия Изток „гражданските“ ядрени програми имат печалната тенденция да се трансформират във военни.

Американските съюзници в региона сега се стараят да не се осланят изцяло на Вашингтон за обезпечаване на сигурността си. Въпреки, че всички те приветстват по-твърдата политика на Тръмп, белезите, останали от слабата, според тях политика на Обама, все още се обаждат.

Нещо повече, „уникалният“ характер на Тръмп им внушава безпокойство по повод на това, може ли да се доверяват на Америка. Затова за сега съюзниците на Вашингтон с занимават с търсене на резервни варианти.

Недоволството на Египет по повод на недостатъчната, според него поддръжка на режима на Мубарак от страна на Америка, а също въвеждането на санкции по отношение на оръжейните доставки, доведе до подобряване на отношенията между Кайро и Москва. През 2017 година Русия и Египет сключиха сделка за доставка на четири ядрени реактора. Освен това бяха възстановени и военните връзки, които доведоха до продажбата на нови модели изтребители, ударни въртолети и комплекси С-300.

От момента на изтласкването на Съветите от Египет в началото на 70-те, тази страна стана опорен пункт на американската политика в региона. Като резултат, това доведе до формирането на основания за трите взаимно свързани стълба на близкоизточната политика на Вашингтон. До този момент САЩ се стремяха към създаване на умерен проамерикански лагер от арабски държави, противостояли на регионалните „негодници“ като Ирак, Иран и Либия и накрая работеха по арабско-израелското мирно регулиране. В този контекст сближаването на Кайро и Москва е сериозен удар по позициите на САЩ.

В течение на няколко десетилетия отношенията между Саудитска Арабия и Америка в много отношения се изграждаха на неписания договор: сигурност в замяна на гарантирани доставки на нефт. През 1991 година Вашингтон даже влезе във война за да защити Ер Рияд. Сега саудитците „капризничат“: в резултат от първата в историята визита на краля на Саудитска Арабия в Русия, беше подписан договор за доставка на С–400 и противотанкови ракети. Освен това Русия и Саудитска Арабия, съвкупния нефтен добив на които е 20% от световния, стигнаха до съглашение, което позволи да се вдигнат световните цени на черното злато.

В хода на „минималистичната“ намеса на Русия в сирийския конфликт бяха задействани само две ескадрили, И въпреки това Москва спаси „режима“ на Асад при това практически без да заплати нищо. Прогнозите на Обама относно това, че Сирия ще стане „руски Виетнам“ се оказаха безпочвени, констатира списанието.

Русия стана водещ играч на сирийското поле, осигурявайки си продължително присъствие в тази страна след като Дамаск се задължи да предостави на Москва възможност да разгърне на нейна територия въздушни и морски бази. Тази държава, сама по себе си не твърде важна за САЩ, стана възел от най-сериозни регионални проблеми, такива като конфронтацията между сунити и шиити, войната срещу ИД*, „експанзионизма“ на Иран и възможния конфликт между Тел Авив и Техеран. Позициите на Русия в Сирия и придават тежест във всички тези въпроси.

В същото време излизането на Вашингтон от иранската ядрена сделка тласна Иран още по-близо до нейната отдавнашна съюзничка Русия. Иран разчита на Москва за да заобиколи американския санкционен режим и недопускане на всякакви военни действия срещу него. Русия вече достави на Иран С-300, а също и ядрен реактор, който може да остане далеч не последен.

Що се отнася до Турция, този член на НАТО, който в течение на много десетилетия заемаше антируски позиции, също се сближава с Москва. Освен това Анкара, съдейки по всичко, ще получи комплексите С-400, въпреки решителните протести на съюзниците от блока. При все това интерес към С-400 проявяват също Мароко, Бахрейн и Катар. Освен това Русия подписа голяма оръжейна сделка с Обединените арабски емирства и разглежда възможността за получаване на морски бази в Либия. В същото време Москва подписа съглашение за сътрудничество в ядрената сфера с Тунис.

Освен това Русия предложи на Ливан да сключи голям договор за доставка на оръжие, а също изпитва интерес към създаване на нейна територия на въздушни и морски бази. Русия „открито си сътрудничи с „Хизбола“ в рамките на сирийския конфликт. Освен това, както счита списанието, „Хизбола“ сега има руско оръжие, доставяно чрез Сирия или Иран.

Успоредно с това Русия също преуспя в уреждането на връзките с Израел. Загубата на влияние на САЩ в Сирия и излизането от иранската ядрена сделка доведоха до това, че Русия стана ключов играч за Тел Авив, тъй като вероятността от конфликт между Тел Авив и „Хизбола“ и/или Иран, или с Иран заради неговата ядрена програма, в голяма степен зависи от Русия. За това говори факта, че само за последните две години премиер министърът на Израел Бенямин Нетаняху посети Москва десет пъти.

Светът на дипломацията не търпи празноти и Русия стремително запълва вакуума, останал след САЩ. Възстановяването на главната роля на САЩ е възможно, но за това е необходимо в политиката на Америка да се внесат три важни промени, счита списанието.

Първо, Вашингтон трябва най-накрая да разработи стратегия за Сирия. Такъв избор, разбира се не е прост, но примерът на Русия доказа, че САЩ могат да играят къде по-голяма роля, без да осъществяват голяма намеса.

Второ, САЩ трябва да изработят разбираем политически курс по отношение на Иран, който ще се заключава не само в капризните излизания от ядрените сделки без проработване на други варианти освен въвеждане на санкции.

Трето, Америка трябва, запазвайки близките си съюзни отношения с Израел или да се опита да постигне пробив във въпроса с палестинците, или да вземе решение за урегулиране на конфликта, което да не изостри обстановката още повече.

„За съжаление, шансовете, че това ще се случи при Тръмп са ниски. Русия се върна в Близкия Изток – и те най-вероятно ще останат там“ – прави извод The National Interest.

*«Ислямска държава» (ИД) — организация, призната за терористична по решение на Върховния съда на РФ от 29.12.2014.