Гръцката криза тежи на Европа почти десетилетие. В един момент
възможните сценарии включваха Гърция да напусне еврозоната или общата европейска валута да се разпадне. Сега обаче, след програма за икономии и заеми за милиарди евро, Гърция се готви да стъпи отново на крака.

В понеделник, 20 август, Гърция се изправя пред изключително важно изпитание, тъй като идва краят на третия транш от спасителната й програма.

След години на икономии и международни заеми Атина ще трябва да финансира покриването на дълга си без външна помощ. Тя измина дълъг път от 23 април 2010 година, когато тогавашният премиер Георгиос Папандреу отправи драматичен зов за помощ към ЕС и Международния валутен фонд (МВФ). „Нова одисея се очертава пред нас“, предупреди тогава той от остров Кастелоризо, докато страната бе на ръба на финансовия колапс.

Големият въпрос, който остава, е дали Гърция ще се справи в дългосрочен план без повече помощи. Това, което става ясно обаче е, че първоначалната криза имаше много причини. Сред тях – корупцията, връзкарството и раздутата държавна администрация, като всичко това се отрази на младата демокрация в страната.В резултат, от влизането на Гърция в еврозоната през 2002 година до кризата през 2010 година, гръцките държавни разходи далеч надхвърляха данъчните приходи.
Официалната статистика прикриваше растежа на дълга и даже през 2009 година Папандреу каза на гласоподавателите, че страната е платежоспособна.

През 2010 година кризата удари. Европа бе принудена да отговори ad hoc със спасителен финансов пакет от 80 милиарда евро (107 милиарда долара тогава), като срещу тези средства Гърция въведе програма на икономии, включваща бюджетни съкращения и структурни реформи. На фона на опасенията от „заразяване“ ЕС бе слабо подготвен да отговори на кризата, а европейската икономика бе тясно свързана със състоянието на гръцките банки. Ситуацията бързо се влоши. Безработицата скочи до над 25 %, а доходът на глава от населението спадна с една четвърт.

Социалистите на Папандреу платиха тежка изборна цена, мащабни демонстрации заляха улиците, понякога придружени с насилие.През юни 2012 година консервативната партия Нова Демокрация дойде на власт начело с Андонис Самарас. Той задейства втория спасителен пакет на обща стойност 144,7 милиарда евро на фона на силно обществено неодобрение. Протестите и уличното насилие се засилиха. „Тройката“ институции – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ – се превърнаха в обществени врагове, както и тогавашният германски финансов министър Волфганг Шойбле.

Нестабилността изведе на преден план новоизгряващ млад политик, който ръководи радикалната лява партия СИРИЗА. С обещанието да сложи край на програмите за икономии партията му дойде на власт през януари 2015 година с коалиционно споразумение. За първи път в съвременната история Гърция бе ръководена от ляво правителство. Гласоподавателите се довериха на Ципрас да изпълни поетите ангажименти.

Ципрас следва проста стратегия: Гърция ще излезе от програмата за икономии без условия и Европа ще трябва да приеме нейния избор, тъй като алтернативата би означавала разпадане на еврозоната. Тогавашният финансов министър Янис Варуфакис бе главен защитник на този подход.
Това, което последва, е безкрайна поредица от срещи в Брюксел и борба между Варуфакис и почти всички финансови министри от еврозоната, особено Шойбле и тогавашния шеф на Еврогрупата Йерун Дейселблум. През лятото на 2015 година Ципрас отказа плащания към МВФ и след това поиска от гръцките гласоподаватели да решат на референдум дали ще приемат още мерки за икономии. Ясният отговор беше „не“.

След това Ципрас направи рязък завой. За да избегне дефолт и изпадане от еврозоната, той отстрани Варуфакис и прие трета спасителна програма при строги условия. За да легитимира тази стъпка, той насрочи нови избори през септември 2015 година. Гласоподавателите отново подкрепиха партията му. Оттук насетне Ципрас прие нов подход. Той приложи мерки за икономии без много шум, намали пенсиите и повиши данъците.

„Може да ни обвините, че сами се заблудихме“, обяснява той промяната. Навярно гърците искаха да вярват, че международните кредитори ще бъдат готови на отстъпки, допълва той. „Но не може да кажете, че сме излъгали,“ заяви Ципрас.

Ципрас сега има нови проблеми. Според проучванията той е с 10 процентни пункта след опозиционните консерватори, а много гърци не чувстват ползите от скромното икономическо възстановяване. Безработицата е около 20 %, а над 400 000 млади, образовани гърци напуснаха страната.

„Гръцкият пациент не се е излекувал напълно“. Така преподавателят по икономика в Атинския университет Панайотис Петракис обяснява ситуацията. „Финансовите пазари ще проверят дали заемите и реформите са били ефективни или ще имаме нужда от допълнителни мерки,“ отбелязва той.

Решаващата стъпка ще бъде дали Гърция може да осигури бъдещи инвестиции. През следващите няколко месеца Атина ще трябва да се съобразява с дори още по-строги мерки за контрол от Еврогрупата. Те ще трябва да установят ранни отклонения от реформата. Заделени са 24 милиарда евро заеми от кредитори и вътрешния пазар, което ще даде на Атина възможност да се финансира около две години, без да се нуждае от външна помощ. Предстои й обаче да измине още по-дълъг път. Атина сега се сблъсква с дълг от 180 % от брутния вътрешен продукт, което е най-голямото съотношение в Европа, а икономиката драстично се е свила.

Според споразумението с Еврогрупата Атина трябва да отчита първичен бюджетен излишък от 3,5 % – без да се включва изплащането на дълга – всяка година до 2022 година. Показателят може да се понижи до 2,2 % към 2060 година. Гръцката финансова преса поставя въпроса дали това е реалистично. Както отбеляза източник от финансовото министерство, „трудните решения просто са отложени“.

Еврогрупата трябва да се занимае с този въпрос отново през 2032 година. При по-неблагоприятен сценарий обаче това може да се случи и по-рано.