Балканите винаги са били „ябълката на раздора", пише „Нойе Цюрхер Цайтунг". В интервю за изданието историчката Мари-Жанин Калик търси корените на съперничеството между Изтока и Запада
и борбата им за влияние в региона.
Ето по-интересните моменти от интервюто с проф. Мари-Жанин Калик, експерт по история на Източна и Югоизтачна Европа.
В края на 19-ти век Великите сили силно се вълнуват от т. н. „Ориенталски въпрос" - говори се за "болния човек на Европа". Историчката Мари-Жанин Калик посочва, че постепенното разпадане на Османската империя дестабилизира Балканите. Затова Великобритания, Австро-Унгария, Русия и сие се чувстват силно застрашени: „Всяко териториално изменение означава ново разпределение на силите и заплаха за империалистичните им интереси," пояснява Калик. На фона на нарастващото напрежение убийството на австро-унгарския престолонаследник в началото на 20-ти век е само „поводът, но не и причината" за избухването на Първата световна война, изтъква историчката.
Защо Великите сили се интересуват от региона? Според Калик, руснаците искат да контролират водите на Средиземно и Черно море, за да разположат там военни кораби, както и за да пренасят зърно на балканските пазари. Освен това Русия се възприема като „пазител на православните малцинства" и затова подкрепя въстанията на „славянските си братя", обяснява историчката. Австро-Унгария пък се стреми да опази империята непокътната, а Великобритания и Франция се безпокоят най-вече за сигурността на търговските маршрути в източната част на Средиземно море.
Кои страни си съперничат за Балканите днес?
Русия е запазила близостта до славянските народи и до днес, но православната връзка е по-скоро символична, посочва историчката. За разлика от 19 век, днес за Москва Балканите са по-скоро сцена на мечтите й за власт. Отношенията на Русия със западните страни силно се изостриха след анексирането на Крим. Балканите представляват за Москва зона, в която тя може да демонстрира влияние и да оказва натиск върху Запада. „Русия подкрепя Сърбия в политиката срещу Косово и иска да спре влизането на Черна Гора в НАТО. Демонстративното руско поведение в региона цели да укрепи още повече позициите на Путин в собствената му страна, твърди Мари-Жанин Калик. „В общи линии обаче влиянието на Русия в региона се надценява. Страната няма нито план, нито стратегическа визия за региона – за разлика от бившия СССР," категорична е Калик.
Що се отнася до наследника на Османската империя - Турция, нейното присъствие на Балканите е най-забележимо в Босна и Херцеговина, казва в интервюто Мари-Жанин Калик. Според нея, Турция си е осигурила влияние в страната, като е оказала хуманитарна помощ по време на войната. Освен това, Анкара се е включила в реставрацията на редица сгради, считани за културно наследство от Османско време, и е финансирала изграждането на нови джамии. Чрез неоосманизма, който възниква през 1990-те години, Турция се опитва да наложи влиянието си върху бивши османски региони в Кавказ, Близкия изток и на Балканите. Доктрината на неоосманизма се представя като алтернатива на европейската интеграция на страните от региона.
Другите играчи, които според Калик се конкурират за влияние на Балканския полуостров, са Саудитска Арабия, Иран, Арабските емирства, Судан, Индонезия и Малайзия: „Югославската война даде шанс на ислямските страни да стъпят по-здраво в региона. Сега всяка от тях се опитва да наложи „правилното" изповядване на Исляма."
