100 000 румънци протестираха в Букурещ срещу корумпираното правителство и за независимо правосъдие. Полицията използва брутално насилие срещу демонстрантите. Десетки хора бяха ранени.

Никога досега провалът на едно правителство не е бил толкова недвусмислен. С безброй полицаи и жандармеристи властниците в Букурещ искаха да покажат на целия свят кой дърпа юздите в тази държава. 100 000 румънци от страната и чужбина бяха дошли на площад "Виктория", за да демонстрират срещу корупцията и беззаконието, за една функционираща правова държава и независимо правосъдие.

Много от тези румънци бяха пристигнали от цяла Европа, за да настояват за онези ценности в довчерашната си родина, които са опознали в приемните им страни. Това беше вик за демокрация и нормалност в една страна, застрашена да се задуши в мъртвата хватка на клептократите и ширещата се шуробаджанащина. Тази демонсрация беше първа по рода си в Европа: десетки хиляди граждани на една страна, които живеят и работят в чужбина, дойдоха в отпуска в родината си, за да покажат заедно със семействат, приятелите и познатите си, че не са забравили своята родина. Местните румънци и дошлите от чужбина искаха заедно да призоват: "Спрете пропадането на Румъния!"

Война срещу собствения народ

Отговорът на правителството беше брутален. Заради отделни групи хулигани, смесили се с мирните демонстранти, за да провокират, полицията безразборно използва сълзотворен газ, водни струи и палки. Насилие срещу семейства с деца, срещу възрастни хори, срещу журналисти. Срещу обикновените хора, които не искаха да се разделят с надеждата някога да живеят в една функционираща демокрация. У дома. А не някъде в чужбина, където работят или следват. И където живеят, защото нямат никаква перспектива в предишната си родина.

В Букурещ оживяха спомените от Тянанмън и Таксим. И спомените за "миньорите" в Букурещ през юни 1990 година. След падането на диктатора Чаушеску посткомунистическите функционери извикаха хиляди миньори в столицата, за да затвърдят своята нова, стара власт. "Миньорите" имаха задача да затворят завинаги устата на всички политически либерални противници и най-вече опозиционни политици, студенти и интелектуалци. И тогава успяха да го сторят с изключителна бруталност. Днес същата задача имаха полицаите и жандармеристите, които употребиха изключителна бруталност срещу мирните демонстранти. Нещо немислимо за една демокрация.

И това не беше акция срещу леви или десни екстремисти, каквито познаваме по различни поводи от цяла Европа. Това беше открито обяваване на война срещу собствения народ. Отговорност за това носи несъмнено правителството.

Отговорност носи и могъщият шеф на социалдемократите - Ливиу Драгня. Той не може да бъде премиер, тъй като е осъден за изборни манипулации. Но като председател на парламента контролира всяка крачка на своето правителство. Много от министрите и висшите държавни чиновници, както и отговорната вътрешна министърка произхождат от региона, в който Драгня управляваше като "местен барон". Тези хора са се врекли във вечна вярност на своя "учител". И под булото на парламентарната демокрация, стъпка по стъпка те поеха контрола върху правосъдието и държавните институции.

Сега на всичко това трябва да се сложи край! Демокрацията изглежда другояче! Трябва да бъде сложен намордник на Драгня и на неговата камарила! И отговорните за бруталното насилие на този забележителен 10 август трябва да бъдат изправени пред съда! Либералният президент Клаус Йоханис разполага с всички конституционни инструменти, за да освободи своята страна от лапите на клептократите. Той има и подкрепата на повечето румънци в страната и в чужбина. Това доказаха още веднъж по внушителен начин над 100 000 хиляди демонстранти в Букурещ и в другите големи румънски градове.