Налагането от президента на САЩ Доналд Тръмп на големи мита върху вноса в опит да защити работни места в страната, което разпали търговска война с Китай, върна протекционизма в световния дневен ред тази година.

Това накара институциите, които защитават свободната търговия, да предупредят, че по-високите мита и други бариери пред свободната търговия могат да имат катастрофални последици за глобалната икономика.

Роберту Азеведу, генералният директор на Световната търговска организация (СТО), казва, че търговските бариери, които възпират чуждестранните конкуренти, ще насърчат по-слабо конкурентоспособни индустрии да произвеждат повече.

Той знае от първа ръка какво може (или не може) да направи протекционизмът.

Азеведу идва от Бразилия, която в продължение на десетилетия имаше едни от най-високите търговски бариери в света, въпреки че е основен износител на суровини и е деветата по големина икономика.

Макар Бразилия да започна да отваря своята икономика, тя все още е близо до дъното в най-новия индекс на търговската свобода на Heritage Foundation.

Латинска Америка отдавна обича да оправдава протекционизма с аргумента за „прохождащата индустрия“, според който митата благоприятстват растежа на водещите национални компании, които иначе биха били смазани от чуждестранната конкуренция.

Голяма част от съвременна Бразилия бе построена с помощта на протекционистки политики. От 50-те години на 20-и век бяха използвани търговски бариери и държавни субсидии, за да бъдат принудени големи автомобилостроители, включително Volkswagen, Ford, Fiat и Mercedes, да открият заводи в страната.

Много неконкурентоспособни сектори – от текстила до компютрите – успяха да виреят благодарение на търговски политики, които направиха чуждестранните стоки прекалено скъпи за внос.

Едва в началото на 90-те години на миналия век Бразилия започна да се отваря за света. Протекционизмът обаче остава важен елемент от принуждаването на чуждестранните играчи да произвеждат в страната.

Митата върху внасяните камиони и автобуси възлизат на 132% от крайната цена, според едно изследване от 2014 година. Цената на продуктите на Apple е средно с 50% по-висока в Бразилия, отколкото в Съединените щати.

Най-добрият, а понякога и единственият начин да се продава на 200-те милиона потребители в Бразилия, е откриването на местен завод и превръщането в „национален“ играч.

Въпреки че свободната търговия стана своеобразна мантра през последните години, някои поставят под въпрос ползата от нея за нововъзникващите пазарни икономики.

Икономистът от Cambridge University Ха Джун-чан твърди, че по-голямата част от страните, които защитават свободната търговия (като САЩ преди Доналд Тръмп да стане президент) са постигнали икономически просперитет единствено благодарение на протекционистки политики. Свободната търговия за развитите икономики е само средство да „ритнат стълбата“ за развитие, така че нововъзникващите пазарни икономики да останат неконкурентоспособни, казва той.

Тази идейна школа остава популярна в Латинска Америка. Бразилската промишленост все още разчита силно на защитата на търговските бариери и субсидиите.

Миналата година СТО постанови решение срещу бразилската политика в областта на автомобилостроенето, известна като Inovar-Auto, която предостави стимули в размер на близо 8 милиарда долара на местните производители от 2010 година.

Работните места са централна част от тази стратегия. През 2014 г. бяха осигурени много субсидии и данъчни отстъпки в опит да бъдат защитени работни места в момент, когато страната изпадаше в болезнена рецесия.

Ако други страни наложат по-високи мита и продължат да водят търговски войни, може ли исторически защитени икономики като бразилската да извлекат полза?

По ирония на съдбата завоят в посока протекционизъм идва в момент, когато Бразилия се опитва да отвори своята икономика и наскоро подаде молба за членство в клуба на богатите ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

Кандидатурата й е част от стремежа на бразилското правителство да си осигури повече чуждестранни инвестиции и да заложи по-силно на пазарните принципи в националната икономика.

Междувременно търговската война между Китай и САЩ е малко вероятно да доведе до либерализиране на търговската политика в Южна Америка.

Поддръжниците на свободната търговия в членката на Г-20 Бразилия твърдят, че сега е неблагоприятен момент за икономиката на страната, която все още се мъчи да се възстанови от рецесията.

„Тъй като Бразилия е толкова затворена икономика, тя в крайна сметка има много ниска производителност в сравнение с повечето развити държави. Ако сте по-конкурентоспособни, ставате по-производителни. Затова се нуждаете от по-голяма отвореност и по-дълбока интегрираност в глобалните снабдителни вериги“, казва Габриел Петрус, директор на бразилския клон на Международната търговска камара – бизнес организация, която защитава свободната търговия.

Бразилия се готви за общи избори през октомври и някои водещи в проучванията на общественото мнение кандидати подкрепят донякъде националистически и протекционистки политики.

Това, плюс дрънкането на оръжия между САЩ и Китай, навежда на мисълта, че е малко вероятно търговските битки по света да утихнат скоро.