Зеленчуци, петрол, пакети със захар и дрехи. В разкъсваната от война Сирия стоките пресичат фронтовите линии ежедневно благодарение на споразумения между воюващите страни, които се превръщат в търговски партньори, за да прибират милиони долари, пише Франс прес в свой материал.
Независимо дали става дума за режима на Башар Асад, бунтовниците, джихадистите или кюрдските сили, всички са установили връзки с бизнеса, за да извлекат полза от доходоносната търговия на пропускателните пунктове.
Редица източници от зоните на бунтовниците – военни командири, търговци, бойци, потвърждават пред Франс прес за съществуването на тези „пазари“, които са позволили на въоръжените групи и на бизнесмените, някои от които свързани с режима на Башар Асад, да се обогатяват в разделената страна, опустошена от седемгодишен конфликт.
Пропускателният пункт Морек между северозападната провинция Идлиб, контролирана от джихадистите от „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) и бунтовнически групировки, и централната провинция Хама, която е в ръцете на режима, е може би най-емблематичен. От ноември 2017 г. той се е превърнал в средище на такава търговия.
„Когато говорим за търговска дейност между фракциите на режима, той [пунктът] е от основно значение“, казва пред Франс прес Абу ал-Хода ас-Сорани, който управлява пропускателния пункт от името на HTS.
Всеки ден в зоните, контролирани от режима в област Хама, пристигат захар, газови бутилки, резервни части за автомобили, след което пресичат Морек, за да влязат в Идлиб, разказват запознати източници.
В замяна на това в районите, които подкрепят режима, влизат зеленчуци, фъстъци, дрехи и бисквити, внасяни от съседна Турция.
“Парите движат нещата“, казва Сорани, като уточнява, че от името на режима трансакциите са управлявани от един бизнесмен, чието име не разкрива.
Според запознат източник от териториите на бурнтовниците този бизнесмен на име „Говар“ плаща на силите на режима най-малко един милион долара веднъж на няколко месеца, за да използва маршрута, водещ до Морек.
“Той определя таксите за преминаването на стоките на всеки пункт за проверка на режима“ преди пристигането им на пропускателния пункт, допълва източникът, пожелал да остане анонимен заради съображения за сигурност.
Господари на войната
От другата страна на Морек HTS налага такси върху стоките, които преминават през пропускателния пункт и монополизират търговията със захар, носеща много пари, разказва същият източник.
Джихадистите са повишили таксите върху превозването на камъни – от 400 на 1500 долара. Но на 8 юли каменоделците са протестирали и са издействали намаляване на данъците, разказва кореспондент на Франс прес.
Басам Абу Абдулах, директор на Центъра за стратегически изследвания на Дамаск, признава, че пропускателните пунктове са „свършен факт, продиктуван от военното положение“.
„В Сирия, както във всички конфликти, се появяват господари на войната. Създава се мрежа по интереси, която обединява воюващите заради печалбите“, които могат да извлекат, обяснява Абдулах.
Според експерта Айман ал-Десуки от мозъчния тръст Омран в Турция „пропускателните пунктове генерират милиони долари за силите, които ги контролират, и за бизнесмените“. „Те са значителен източник на богатство за бунтовниците след намаляването на помощта от страните от Персийския залив“, допълва той.
Бизнесът на пропускателния пункт Морек е толкова добър, че ислямистката групировка „Ахрар ал-Шам“ също пожелала да се възползва, като диверсифицира дейностите на собствения си пропускателен пункт Калаат ал-Мадик, на около 30 км от Марек, разказва представител на бунтовниците.
Но „HTS не позволява на големите камиони да стигат до Калаат ал-Мадик“ и само няколко вида стоки успяват да преминат през него.
Бил Гейтс на Гута
На север кюрдите и бунтовниците, подкрепяни от Турция, също въртят търговия, въпреки че враждуват помежду си.
Пропускателният пункт Амран в провинция Алепо е контролиран от кюрдски бунтовници от едната страна и бунтовническа групировка от другата страна. Всеки ден до 60 цистерни, превозващи суров петрол от кюрдските зони, пристигат в зоните на бунтовниците, където петролът се рафинира, разказва запознат източник.
Търговията в обратна посока също върви, но Анкара определя списъка от продукти. Изкуствените торове, например, са забранени, „защото съдържат химически вещества, които могат да бъдат използвани за производството на експлозиви“. Циментът и желязото също са забранени, защото с тях могат да се строят барикади, допълва източникът.
Дори в обсадените области съществуват такива споразумения.
В петте години на обсада от режима в Източна Гута, където местни жители умираха заради липса на храна и лекарства, един човек контролира всичко, което влизаше в зоната – Мохиедин ал-Манфудж, собственик за завод за млечни продукти, казват бунтовници и местни търговци.
Само той имал право да разрешава преминаването на ориз, брашно, захар и дрехи в бившия бастион на бунтовниците до Дамаск, който режимът си възвърна през април. Там продуктите били преподавани на много високи цени, допълват източниците.
„Режимът позволяваше влизането на някои зърнени храни от името на Манфудж. Той беше техният акредитиран търговец, нямахме друг избор, освен да работим с него“, казва Ясер Делван от местна бунтовническа групировка.
През 2014 г. Дамаск му предоставил „монопол“ върху търговията с Гута, писа през март Арън Лънд, експерт от института Century Foundation, в списание Foreign Policy. “Работейки едновременно с командирите на бунтовниците и режима, той получи ключова роля в икономиката на региона“, допълни Лънд.
Стоките пристигат в Гута през коридора Ал-Уафидин, наричан „пропускателен пункт един милион“ заради огромните подкупи, които се плащат за внасянето на зърнените храни.
На пунктовете на режима плащаните от бизнесмена подкупи можели да надхвърлят четири долара за килограм. Бунтовниците получавали по-малки бакшиши.
„Той беше Бил Гейтс на Гута“, казва 55-годишният бивш бунтовник Абу Хайтам. „Той създаде богатството си с обсадата и глада на хората“, допълва той.
