Мартин Коук продава кокаин в Амстердам още от тийнейджърските си години. Наричат го "Пелтека" заради говорен дефект, който не успява да превъзмогне до края на живота си. Вкарван е в затвора няколко пъти, а в два от случаите - лежи за убийство.
След излизането на свобода на 47-годишна възраст Мартин Коук решава да потърси изкупление през клавиатурата. Холандия е родина на активна общност от блогъри и автори, които описват мръсния бизнес на наркогрупировките и наемните убийци. Така и Коук решава да създаде собствен криминален блог през февруари 2015.
Нарича го Vlinderscrime (заглавието е производно от холандската дума за "пеперуда"), като си създава стабилна читателска база сред местния подземен свят. Блогът на Коук се превръща и в незаменимо четиво и за "цивилните" граждани.
В края на 2016 г. той публикува статистика от Google Analytics, която показва, че сайтът му е регистрирал над 4 милиона показвания за един месец. Продава реклама за хиляди евро на адвокатски кантори, детективски фирми, продавачи на устройства за криптирана комуникация, секс-магазини и др.
Дори уважаваните регионални медии цитират статиите на Коук. И то - често.
Холандецът пише разкрития за шефовете на ирландската мафия и марокански наркобосове, поръчкови убийства, рокерски банди и т.н. За разлика от националните медии, които обикновено обозначават заподозрените лица само с лично име и инициала на фамилията, Коук често ги разобличава с пълна справка. Нежеланието му да се съобразява с журналистическите стандарти за конфиденциалност и подигравателният му стил го превръщат в мишена на хората, които описва в блога си.
През 2015 г. неизвестен мъж се опитва да го застреля в жилището му, като прави автомобила му на решето. През 2016 г. Мартин Коук намира взривно устройство под колата си. Когато сапьорите пристигат на място заедно с новинарските екипи, Коук се наслаждава на вниманието.
"Името ми присъства в толкова много списъци за отстрелване, че ако наведа глава, ще се изпозастрелят взаимно", шегува се той в телевизионно интервю.
Мартин Коук е роден в градчето Волендам, но още като ученик помага на баща си и брат си в търговията с риба в Амстердам. Постепенно започва да продава стока за заведения, посещавани редовно от известни престъпници. Тези контакти го подтикват към съвсем различни, много по-високо оборотни занимания. Коук изоставя риболова и се прехвърля към търговията с кокаин, като урежда срещите си с потенциални клиенти в опушените ниши на баровете.
Има харизма и сардонично чувство за хумор - висок, набит, внушителен мъж със склонност към яростни изблици.
През лятото на 1988 г. на 21-годишна възраст той стреля по свой бивш съученик, който се опитва да подбива позициите му на кокаиновия пазар. Няколко месеца по-късно влиза във физически сблъсък с друг конкурент и му разбива главата със стол. Мъжът умира на следващия ден, а Коук влиза в затвора за пет години.
По време на престоя си зад решетките Коук се запознава с Вилем Холеедер, най-прочутият престъпник в Холандия до ден-днешен, осъден заради отвличането на бирения магнат Фреди Хайнекен през 1983 г. Покушението е нечувано по дързостта си, платен е огромен откуп за освобождаването на милиардера, а Холеедер успява да избяга във Франция, преди да бъде заловен и осъден. В затвора Коук и Холеедер често обядват заедно, в компанията на Кор ван Хаут, съучастник в заговора за отвличането на Хайнекен.
Години след излизането на свобода Коук отново е осъден - този път за убийството на любовника на бившата си приятелка. Периодът между двете присъди е достатъчно дълъг, за да му даде възможност да разшири бизнеса си, като организира групи за проституция.
Нещо повече - дори в затвора успява да печели пари, като урежда сесии на съкилийниците си с момичета срещу заплащане. Холандската правосъдна система позволява срещите на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, с техните интимни партньори. Така проститутките на Коук започват да правят редовни "визитации" в затвора, като се представят за приятелки на затворниците.
Схемата е разкрита, след като самият Коук разказва пред журналист колко търсени са услугите, които предоставя на приятелите си. Хвалбите в пресата водят до затваряне в изолатора за 2 седмици, но шумът и вниманието си струват.
"Колко яко беше, а? Когато излязох от изолатора, целият затвор ми ръкопляскаше", разказва той пред журналиста Тимо ван дер Енг.
Амстердам е вековен център на търговията - както със забранени вещества, така и с информация. Трафикът на дрога през Холандия стига до всички краища на света, а криминалните блогъри в страната са превърнали отразяването на този бизнес в своя професия. Интересът към черната хроника от страна на публиката също е огромен, а сайтовете го захранват непрекъснато с пикантни подробности за подземния живот.
Официалната преса, която се старае да проверява източниците и да бъде предпазлива в публикуването на неофициални данни, понякога също се позовава на онлайн-изданията с доста по-ниски стандарти за достоверност.
Коук се включва в братството на криминалните блогъри през 2015 г., след като е освободен от затвора и се установява в Амстердам. Писането е достатъчно лесно занимание за човек като него - цялата криминална среда му е позната, има много източници както на свобода, така и зад решетките. Самият той иска да стане част от историята, а блогът му дава пряк път към славата.
Методът на Коук е да разговаря с момчетата от затвора, да приеме разказите им за чистата истина и да ги публикува в сайта си по най-бързия начин. Не се притеснява да уличи конкретни личности в престъпна дейност на базата на анонимни цитати. След това разпраща съобщения до журналистите, за да ги извести за новото си разкритие.
Играта на нерви с престъпниците постепенно загрубява. Мартин Коук се подиграва с всевъзможни мафиоти в блога си. Обижда дори прочутия Холеедер, който през 2014 г. отново е обвинен за поръчковите убийства на няколко души, включително на помощника му Ван Хоут. Коук нарича Холеедер "ревльо, който не може да търпи живота в затвора". Много хора го предупреждават, че хапливите му коментари няма да останат безнаказани.
Той обаче гледа на себе си като на журналист, криминален репортер, шок-блогър. Нищо не може да го спре, или поне така изглежда.
Професионалните журналисти се радват на компанията му, а той се радва на легитимирането, което те му дават. Близостта до Коук обаче започва да става опасна. Не се знае дали куршумът, предназначен за него, няма да се отклони встрани. Репортерите, които се срещат с него на вечеря, не разрешават на Коук да им плаща сметката от страх, че това би довело до обезпокоителен морален дълг.
Въпреки че дрязгите с наркобосове и наемни убийци не спират, Коук все пак развива инстинкт за самосъхранение - отчасти. В един момент той се обажда на лидера на групировка, за която е писал в блога си, и го предизвиква да дойде в дома му и да се разберат "като мъже".
Дава му адреса на къщата си, затваря телефона и започва да чака. В крайна сметка, никой не идва - и това засилва илюзията му за "безсмъртие".
В нощта на 8 декември 2016 г. Коук се отбива в един от любимите си секс-клубове край Амстердам. Излиза от заведението около 23:20 ч., отправя се към колата си, отключва, сяда на шофьорската седалка и затваря вратата. В този момент маскиран убиец изскача от храстите край паркинга. Стреля през стъклото от страната на шофьора и изчезва.
Някои разследващи журналисти приписват атентата срещу Коук на групировката 26Koper ("мобилна услуга за показни убийства", като самият той ги нарича). Който и да е поръчал смъртта му, тя не изненадва никого в общността на криминалните блогъри. През целия си живот Мартин Коук се стреми към вниманието. Постига го и с убийството си.
Той не е единственият журналист с невидима мишена на гърба си. Репортерът от Het Parool Паул Вугтс, който пише за мароканските кланове в Амстердам, се ползва с полицейска охрана заради смъртни заплахи. Той и въоръжените му бодигардове се движат из града с два джипа без маркировки. Като самите престъпници, за които пише. Като знаменитост. Или и двете?
Криминалната журналистика в Холандия е опасно занимание. През юни редакциите на две от големите издания бяха подложени на атаки. Офисът на списание "Панорама" беше обстрелван с ракета - вероятно заради разследванията им срещу рокерска групировка. Седмица по-късно неизвестен мъж се вряза с микробус в сградата на най-големия холандски вестник "Де Телеграаф" и запали колата. Нямаше жертви, а медиите продължиха работата си.
Коук обаче няма същия късмет. Името му днес е станало нарицателно за славата и неуспеха, смелостта и дезинформацията. Това е криминална история, който убиецът-писател можеше да напише сам за себе си. Единственото нещо, за което би съжалявал, е, че не може да публикува името на човека, който сложи последната точка в разказа му.
