Може и да не изглежда така, но жителите на Земята са на прага на напускане на Слънчевата система. Разбира се, в космически времеви мащаб, измерен в милиони или дори милиарди години, не след дълго, нашите потомци ще започнат да се разселват извън Земята и дори извън Галактиката на Млечния път. Освен ако технологичният прогрес не бъде спрян от някаква голяма катастрофа, ерата на нашето земно задържане скоро ще приключи.
Представете си, че през следващите сто милиона години на Земята възникне хипер-напреднала цивилизация – точно както нашите ранни прадеди мигрират от Африка, нашите наследници ще се разселят из целия Млечен път. Футуристи отдавна твърдят, че такива същества ще изграждат структури, наречени Дайсънови сфери около звездите, за да улавят и използват колкото се може повече от енергията, излъчена в светлината на звездите. Изглежда напълно възможно след 100 милиона години всяка звезда в Млечния път да бъде заобиколена от сфера на Дайсън, която да осигурява приблизително трилион трилиона, или 1024 пъти повече енергия, отколкото човешките същества в момента произвеждат и консумират.
За такава високотехнологична цивилизация, най-голямата дългосрочна заплаха ще бъде разширяването на пространството. Звездите, планетите и другите форми на материя, които съставят нашата галактика, са обединени от силата на гравитацията, и така не можем лесно да забележим ефектите от това разширяване. Но на много по-големи разстояния разширението на пространството непрекъснато отдалечава галактиките една от друга. При това нашата вселена не само се разширява, но прави това с ускоряващо се темпо, движено от това, което космолозите наричат „тъмна енергия“.
Едно от най-интересните последици от това разширяване е, че създава абсолютна граница за това докъде можем да пътуваме или дори само да наблюдаваме. В настоящия момент в космическата история най-отдалечените обекти, от които можем да видим светлина или нещо друго, са на около 46,5 милиарда светлинни години. Цялото пространство отвъд това разстояние е завинаги изгубено от нашия свят. В този смисъл ние сме заобиколени от непроходим хоризонт, който за всички практически цели е самата граница на нашата вселена. Всичко извън това разстояние не е просто затъмнено за нашето виждане, а е напълно и трайно отделено от нас.
Тъй като разширяването на Вселената продължава да се ускорява, звезди и галактики, които някога са били в нашия хоризонт, вече попадат извън нашия обхват. Всяка звезда в нашата вселена представлява потенциален източник на енергия, която може да бъде насочена към всякакви ценни приложения. Но всяка звезда, която се намира извън нашия хоризонт, е безполезна за хората. През следващите 100 милиарда години по-голямата част от звездите и галактиките в нашата вселена ще станат недостъпни. Няма да има нищо друго освен няколко галактики.
Една супер цивилизация, би могла да промени подобна ситуация, пише Дан Хупър в Scientific American. Изправена пред подобна ситуация, не е трудно да си представим, че такава цивилизация би решила да предприеме агресивни контрамерки. По-специално, те биха могли да изберат бързо да изградят сфери на Дайсън около звездите, които достигат и да използват енергията, за да ускорят и задвижат тези звезди към Млечния път и далеч от близкия хоризонт, зад който биха изчезнали завинаги. Тези звезди в крайна сметка биха могли да станат гравитационно свързани с бъдещата версия на Млечния път, водейки с течение на времето до образуването на огромна супер-галактика.
В продължение на хиляди години хората са манипулирали околната среда на Земята, за да постигнат целите си – изсичане на гори, оране на полета, овлажняване на почви, пренасочване на водните пътища и пр. Един ден нашето потомство може много добре да започне да променя и структурата на самата Вселена, като я принуждава да се съобразява с нуждите и желанията на хората, като дава възможност на живота да се развива в продължение на трилиони години.
