Обединението на страните, почти случайно навремето получило името БРИКС все повече разширява влиянието си. В клуба, в който влиза и Русия, сега иска да влезе и Турция. Има ли Анкара (член на НАТО) шансове да се присъедини към БРИКС и какъв ще бъде глобалният геополитически ефект в такъв случай?
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви желанието си да се присъедини към страните от БРИКС, където влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР, съобщи вестник „Хюриет“.
„Влизаме в Г-20 в пет от тези страни. Бих желал те да разгледат необходимите мерки, които да ни позволят да влезем в обединението и да заемем своето място в БРИКС“, заяви Ердоган. „Ако ни вземете в тази платформа, то тя ще започне да се нарича БРИКСТ“, допълни той. Според негов членовете на БРИКС „са приветствали топло“ това предложение. „Особено Китай заяви, че подкрепя разширението. Видях, че те разглеждат възможността за участие на други страни в тази платформа. Те нямат нищо против“, заяви президентът на Турция. Според него има голям потенциал за партньорство в сферите на икономиката, инвестициите и проектите за развитие.
Турция, разбира се, далеч не е единствената страна, която желае да стане част от БРИКС и проявява голям интерес към работата на съюза. За желанието си да влезе в БРИКС преди години говори Аржентина, а тя е втората икономика в Южна Америка.
Но засега всички остават на местата си. Има ли Турция шансове да влезе в клуба? Фактът, че Ердоган е поканен на десетата ежегодна среща на БРИКС в Йоханесбург говори в полза за тази възможност.
От друга страна президентът на Русия Владимир Путин по време на наскоро провелата се среща заяви, че засега разширяването на БРИКС с нови участници не се планира. И все пак той не изключи напълно възможността. „Увеличаването на формалния брой на членовете на БРИКС засега го няма в плановете, защото тези формати, които са се наложили, показват своята ефективност“, заяви Путин. „Но това не значи, че организацията е закрита. Просто въпросът засега не се обсъжда. Трябва да проработим това по съответен начин“, допълни той.
Всъщност засега няма ясно разбиране на правилата и процедурите как БРИКС може да се попълва с нови членове, какви изисквания да има към новите членове, какви задължения ще му наложат.
А що е това БРИКС? Преди 17 години това бе просто абревиатура, измислена от аналитик на „Голдман Захс“ за обозначаване на петте развиващи се страни, които растат много по-бързо от западните икономики и затова представляват интерес за инвеститорите. По-късно тези страни се превърнаха от умозрително обединение в някакво подобие на реален съюз. Това е геополитическа цел – да се създаде многополюсен световен ред в противовес на еднополюсния начело със САЩ. Това е история не за вътрешната икономика на всяка от страните, това е опит на развиващите се страни да съобщят за присъствието си на световната арена, да разнообразят външноикономическите връзки и да привлекат допълнителни инвестиции.
В противовес на МВФ и СБ, благодарение на които САЩ и ЕС засилват своето влияние в другите страни, БРИКС създава собствени структури – Банката за развитие и басейн от валутни резерви. Те искат от една страна да инвестират в чуждестранни проекти, които са им изгодни на тях, а не на западния свят и така да повишат своето влияние в тези страни. От друга да направят страните от БРИКС по-малко зависими от доларовата икономическа система.
Дали Турция ще се впише в този клуб по интереси? Икономически Турция изглежда напълно привлекателна. По размер на БВП Турция заема 17-то място в света – 848 милиарда долара. По този показател турската икономика отстъпва на другите страни от БРИКС. Китайската икономика е втората на света след САЩ с БВП от повече от 12 трилиона долара. Индийският БВП е 2,6 трилиона долара, на Бразилия над два трилиона, на Русия – 1,5. Но, влизайки в БРИКС, Турция няма да остане аутсайдер.
На първо място икономиката на ЮАР, още един член на БРИКС е много по-малка и слаба. На второ място по БВП, коригиран по паритет на покупателната способност на гражданите (ППС) Турция настига не само Русия, но и Китай. Така турският БВП по ППС на глава от населението е 27 хил. долара, на Русия е 25,7 хил. долара, а на Китай 16,2 хил. Този показател се смята за по релевантен при оценяването на равнището на икономическото развитие.
Турция също така се вписва във формалния признак на обединението БРИКС. „Икономиката на Турция е една от най-бързо развиващите се в света, въпреки политическите събития от последните години и географската близост на страната до горещите точки“, смята експертът от „Международния финансов център“ Владимир Рожанковский.
Освен това Турция като светска държава с преимуществено мюсюлманско население се отличава положително на фона на околните религиозни ислямски страни и монархии.
„Турция в геополитически план няма да мамени нито една друга страна от региона, затова и влизането на Турция в блока на страните с вектора Русия-Китай ще бъде сериозен геополитически шок за Европа и САЩ“, смята Рожанковский.
„Турция претендира за водеща роля както в тюркския, така и в ислямския свят. И шансовете ѝ да стане главен център на сила в ислямския свят при нея са много по-големи отколкото у Саудитска Арабия или шиитски Иран“, смята директорът на аналитичния департамент на „Алпари“ Александър Разуваев. „Налице е тенденцията Западът постепенно да губи контролния си пакет акции в глобалната икономика, а единството на страните от НАТО става все по-призрачно. Може би много скоро Берлин и Париж много скоро ще съжаляват, че не са приели навремето Турция в Евросъюза“, допълни той.
За самия БРИКС, в частност за Китай и Русия като формообразуващи страни, влизането в този клуб на силни страни членки със силни икономики е крайно изгодно, убеден е Рожанковский. Това ще помогне за укрепването на клуба, както в геополитическо, така и във финансово отношение.
Самата Турция разчита да бъде сред победителите при разпад на глобалната доларова зона. Тогава страните от БРИКС имат всички шансове да станат центрове на регионални валутни зони, където Турция се стреми да играе водеща роля в тюркския свят, казва Разуваев. Наистина, той отбелязва възможен сблъсък между Турция и Русия по отношение на геополитическите интереси в Казахстан и Киргизия (,които влизат в Евразийския съюз с Руската федерация).
Засега отношенията на Русия и Турция и без членството в БРИКС се намират на приятелско равнище и от скорошното охлаждане на практика не е останала и следа. Анкара скоро ще стане нов транзитен на руски газ към Европа (ако бъде построено второто разклонение на „Турски поток“). „След сделката с Турция за доставка на комплекса С-400 Русия започна да разглежда Турция като едно от най-привлекателните потенциални пазари за износ на въоръжение. Турция също така е една от малкото страни, които, въпреки натиска на Вашингтон, се отказаха да въвеждат санкции срещу Русия. Нямаме нищо сериозно за делене с Турция“, смята Разуваев.
