Случаят с оставката на Месут Йозил от националния отбор разкрива критичното състояние, в което се намира Германия. Страната губи способността си за аргументиран и откровен дебат

В началото проблемът беше всъщност само неприятен, дори дребен в сравнение с други, много по-сериозни проблеми в света: един германски национален състезател с турски корени се среща с президента Ердоган, снима се с него, а снимката завладява интернет. Това поражда доста интересен дебат за това каква обществена роля има един спортист, представящ страната на важни състезания? Колко лоялен трябва да бъде към тази страна той и къде минава границата между обществена роля и частен живот? И изобщо - защо политици да могат да се снимат с един деспот, но националният състезател в никой случай не бива да прави това?

Все интересни въпроси, които преди Световното футболно първенство все още бяха дискутирани донякъде откровено. След това обаче германският отбор отпадна от първенството, и то както никога досега още в предварителния кръг, и тогава Германия се разкри такава, каквато действително е.

Йозил като изкупителна жертва

Внезапно въпросният състезател - Месут Йозил - беше превърнат в изкупителна жертва за спортния провал на Германия и в мишена за обиди и обвинения. В дискусията беше изгубена всякаква мярка: надделя расизмът, а място за обективна критика спрямо връзката на Йозил с Реджеп Ердоган почти не остана. Изведнъж твърдението за липсата на лоялност у един човек "с мигрантски корени" завладя почти целия публичен дебат.

Германия е на път да изгуби способността си като общество да дискутира и публично да търси по-добрите аргументи. Явно губим способността си да спазваме правилата на поведение, които са защитната рамка на всеки наистина смел политически дебат, на ясния и честен обмен на аргументи.

Не само в социалните медии, а и на правителствената трибуна се стилизират различни оценки по въпроси на религията, въпросът за властта се издига в принцип, а аргументите на опонента се оборват не като едно различно виждане, а като нападка.

Звучи банално, но дискусиите живеят от това, че се вслушваме в казаното. За да могат обществата изобщо да продължат да се развиват, трябва да има място и за емпатия, трябва да можем първо да разберем опонента си и после да сверим собственото си поведение. За да може един спор изобщо да бъде продуктивен, в основата му трябва да стои разбирането, че именно доводите са от значение, а не дълбоко вкоренените убеждения.

Плашеща промяна

Начинът, по който протича конфликтът около Месут Йозил, показва колко поляризирана е Германия и колко голяма е опасността и тук, както вече в толкова много други страни, в крайна сметка да си пробие път желанието най-после да дойде един силен водач, който да разчисти всичко и да затвори устата на онези, които са на различно мнение.

Много дискусионни мнения в социалните медии по случая Йозил доказват тази плашеща промяна в духа на времето.

На тази промяна, в крайна сметка, би могъл да попречи всеки от нас - с личното си поведение и с неизменно самокритичната си оценка при воденето на дискусии.