Токио изрази пред Москва протест заради конфискацията на спътниковите телефони на членовете на японската делегация, посетила Курилските острови. Какво отношение има този инцидент към внасянето на поправки в стария закон „За специалните мерки по съдействие на решението на проблема със северните територии“? И защо японската преса засега мълчи за този скандал?

Както съобщи в понеделник представител на руските митници, „от японските туристи са иззети шест спътникови телефона по две причини: японците нямат разрешение да ги внасят от „Роскомнадзор“ и телефоните не са обявени. Те са иззети и се намират в митницата“, предава РИА Новости.

„Изхождайки от нашата правна позиция, това е неприемливо“. Ние изразихме протест и искаме скорошното завръщане на конфискуваните вещи“, заяви генералният секретар на японското правителство Йошихиде Суга.

Отбелязваме, че японските медии засега не раздухват този инцидент. Най-известната японска информационна агенция „Киодо“ публикува отчет за посещението, но в съобщението няма и дума за протеста на японските власти.

Основната новина в Страната на изгряващото слънце е рекордната жега, от която продължават да гинат хора. А иззетите спътникови телефони са информация „за външна политика“.

Ситуацията е лесно обяснима. Самата възможност за бившите жители на Южните Курили се представя в Япония като голяма дипломатическа и политическа заслуга на министър-председателя Шиндзо Абе, като сериозна крачка към връщането на така наречените северни територии.

Затова на Японските власти никак не им е нужно да раздухват скандала. При това за Токио е също важно да представи своето възмущение до Русия и до другите страни. Затова и се пускат заявления за „правни позиции“ и искания „конфискуваното да се върне“.

Отбелязваме, че внасянето на спътникови телефони трябва да се обявява не само в Русия, но и в редица други страни. В Индия, например, внасянето на подобна техника е строго забранено. През октомври на летището в Делхи при опит да излети от страната бе задържан руският турист Сергей Матюшкин, когото го заплашват три години затвор за необявено внасяне на спътников телефон. Адвокатът му успя да го отърве с глоба (сумата не се съобщава), а апаратът е конфискуван.

Японците, както и в случая с практически всеки териториален спор, се ръководят от принципа, че те пристигат на собствена „временно окупирана“ територия, затова и не трябва да декларират нищо.

Това, разбира се, е неприемливо за Русия.

Напомняме, че Владимир Путин и Шинзо Абе се договориха за възможността за съвместна дейност на островите в пет области: морско стопанство, оранжерийно земеделие, туризъм, вятърна енергия и преработка на отпадъци. Нямаше и не може да има никакви споразумения, че руското митническо законодателство престава да действа на Курилите.

Не е изненада, че руските политици реагираха на твърденията на Япония без най-малкото разбиране: „Курилските острови са наша територия. Това е залегнало в Конституцията. А японците, ако искат да използват някои възможности, трябва да следват руските правила. Не е изключено от това специално да са направили специално политически Пиар“, заяви Андрей Климов, заместник-председател на Съвета на външните работи в Съвета на федерацията.

Опитът на японците да „засрамят“ Москва, изглежда, доведе до противоположните резултати. Москва е готова да съдейства, за което свидетелства второто безвизово посещение на бившите жители на островите и техните потомци. Но сътрудничеството трябва да бъде изградено въз основа на признаването на статуквото: руското законодателство е в сила в Курилските острови и гражданите на всяка страна, включително Япония, трябва да го спазват.

Освен това, както беше отбелязано в изявлението на генералния секретар на японското правителство, „и по-рано е имало подобни случаи с конфискация на електронно оборудване и сателитни телефони“. Оказва се, че онези, които са пристигнали на Курилите със сателитни телефони, са знаели за тези правила – и все пак са решили да ги нарушат.

В полза на варианта на „политическия Пиер“ говори това, че през уикенда, на посещение в Страната на изгряващото слънце бе делегация, водена от председателя на същата комисия на Съвета на Федерацията за международни отношения Константин Косачев.

Той призова японците да не приемат законодателни решения, които възпрепятстват уреждането на двустранните проблеми. Той имаше предвид последните промени в закона „За специалните мерки по съдействие на решението на проблема със северните територии ” , приет в  японския парламент през 1982 г.

Според руския сенатор загриженост предизвиква „не самото съдържание на формулировките, а това, че те са внесени именно в този закон, който се пише в съвсем друга епоха, в други условия на развитието на нашите двустранни отношения и е изпълнен в крайно резки, категорични формулировки, в частност отнасящи се до статута на територии, които японската страна се опитва да оспори“.

Самият факт, че внасянето на измененията, дори технически, се провежда в навечерието на пристигането на руснаците може да се счита за неприятен жест. Косачев добави, че счита тези изменения за „изключително жалко решение на законодателната механика“, което би могло да има отрицателно въздействие върху преговорите, които вървят много сложно в контекста на съвместната стопанска дейност на Южните Курили.

Решението на японския парламент бе разкритикувано и от руското външно министерство. В утвърдения  законопроект за съвместната икономическа дейност „пряко се обвързва с измислените тези за „изконната принадлежност към Япония“ на Южните Курили и фактически го поставя в една редица с мерките по „скорошното завръщане на северните територии“, съобщават от там и допълват: „ Виждаме в това не друга, а опит да се предреши изходът на съответните преговори, да се наложат неприемливи варианти за разрешаване на проблема с мирния договор.

Така, поредният пик на претенциите към островите може да доведе до замразяване на преговорите. Съдейки по това, че японците не „раздухват“ темата за конфискуваните телефони вътре в страната, те и сами разбират това отлично. Но логиката на „изконната принадлежност“ на островите не позволява този въпрос да се игнорира напълно.

И докато в Токио не разберат окончателно, че натискът спрямо Москва по време на преговори, дори тези, които засягат Курилите, е неприемлив, мирният договор между двете страни ще си остане непостижима мечта за политиците.