Култовата германска полицейска телевизионна драма "Tatort" обикновено включва убийства, извършени от трафиканти на органи, крадци на бебета и международни шпиони. Но една неделя през май тази година заподозрените бяха масово уважавана група: традиционни, върнали се към земята органични фермери.

Тяхната земеделска ферма в Шварцвалд имаше и своята тъмна страна и детективите постепенно откриха, че грижата на фермерите за древни посеви и избягването на съвременни технологии са базирани на крайнодясната идеология "кръв и земя".

Като всяка добра художествена измислица, този епизод има своите корени в реалността.

Тези така наречени "био-нацисти" не са измислица на създателите на сериала, а отразяват нарастващото възприемане на натуралното фермерство и хранене сред крайнодесните екстремисти.

Вегетарианството, веганството и други форми на "чисто" хранене и органично фермерство често се свързват с леви, прогресивни движения. Тези хранителни практики често съчетават желанието за здраво тяло с морални и социални съображения.

Интересът към защитата на правата на животните или закрилата на околната среда изглежда са специален обект на интерес на "зелената политика".

В последните години обаче "чистото" производство на храни и дори етничното третиране на животните са възприети от хора и организации с крайнодесни убеждения.

Този тип апроприиране не е нещо ново.

В Германия натуралното хранене се е зародило първоначално като лява идея през XIX век, но е било адаптирано към фашистката идеология през XX век. Диетите и политиката винаги са били тясно преплетени, но по постоянно променящи се начини. Чистото хранене сега отново се връща към десницата.

Белите расисти в Германия и на други места по света възприемат диети без животински продукти като демонстрират рецепти в YouTube и отстояват устойчивостта и пригодността на вегетарианската диета за "арийците".

Изследване от 2012-a, проведено от фондация "Хайнрих Бьол", свързана с германската Зелена партия, привлече вниманието към феномена на крайнодесните движения за органично фермерство в провинция Мекленбург-Предна Померания.

Докладът на фондацията предупреждава, че купувачите на привидно безобидно изглеждащи органични салати всъщност биха могли неволно да финансират крайнодясно движение.

По-важно е, че неонацистката Националдемократическа партия в тази провинция има история на съпротива срещу генетичното инженерство, патентите върху живи организми и чуждестранните инвестиции в базирана на въглища енергетика. Поради това тя е добре позиционирана да се представя като защитник на околната среда.

Реториката на десните екологични движения е особено видима в баварското списание Umwelt & Aktiv ("Околнa среда и активност"). С корици, на които се редуват пасторални германски залези и политически карикатури, изданието демонстрира интерес към закрилата на околната среда, животните и Heimat ("отечеството").

Някои статии са безобидни като изреждат полезни кухненски билки, предлагат теории за спада на популацията на пчелите и се обявяват срещу ловуването на делфини.

Сред тях обаче са вмъкнати и открито ксенофобски материали. Статия за педагогическите преимущества на "горските детски градини" ги представя като алтернатива на мултикултурните предучилищни програми.

Друга статия се обявява срещу "варварството" на халал практиките на колене на животни като призовава активистите-защитници на правата на животните да се противопоставят на "тесногръдия и студенокръвен ислямски фундаментализъм".

Означава ли това, че "зеленото" всъщност е "кафяво" като нацистките униформи? Не непременно. Въпреки че хората използват храната като обозначаващ символ за тяхната класа, религия, етика и политически убеждения, начинът, по който те го правят, е променлив и комплексен.

Историкът Корина Трайтел, автор на скорошната книга "Натурално хранене в съвременна Германия: храни, земеделие и околна среда: 1870-2000" обяснява, че "натуралните храни" са "много политически разнородни" в съвременната германска история.

Самото понятие "натурално" е доста податливо на оформяне според вкусовете на аудиторията.

То може да означава избягване на преработени храни или отказ от захар, алкохол и тютюн; то може да визира ограничаването от време на време на консумацията на месо, преминаване към вегетарианство или купуване на храни, произведени в биодинамични ферми.

Всяка от тези алтернативи може да е израз на различни идеологии политически концепции.

Един от първопроходците в движението на натуралното хранене е бил Едуард Балцер, политически прогресивен религиозен реформатор.

През 60-те години на XIX в., по времето на кризите и гладовете в Прусия, Балцер е твърдял, че вегетарианска, натурална диета ще направи германците по-здрави и ще им помогне да поддържат по-добра физическа форма. Тя би имала и икономически ползи за Германия.

Тъй като вегетарианската диета изисква по-малко орна земя за производство на храни от диета, базирана на месни продукти, възприемането й би помогнало на Германия да стане селскостопански самодостатъчна. В основата на това е стояла по-мащабна социална визия.

Според Трайтел, Балцер "си е представял диетата като средство за насърчаване на материално равенство между германците, от което да възникне политическа демокрация."

В началото на XX век натуралните диети са станали привлекателни за различни групи поради специфични причини. Пацифистът Магнус Швантйе е основал организация за защита на животните като неговите дневници отстояват вегетарианството като част от етиката на съчувствието.

Германската субкултура на естествено хранене включва много евреи, вероятно защото безмесните ястия са направили хранителните табута небиещи на очи. По същото време расистът и националист Карл Вайнлендер се е опасявал, че ще избухне мащабна война между германците и "монголците", в която монголците биха спечелили заради вегетарианската си диета.

Нацистите са възприели идеите за връщане към природата, популяризирани от реформаторските движения през XIX и началото на XX век, и са ги преоформили така, че да отговарят на техните собствени идеологически цели. Има популярна легенда, че Хитлер е бил вегетарианец.

Всъщност той от време на време е консумирал и месо, но е възприел по-обща натурална диета, за да подобри физическата си форма и да бъде по-енергичен.

Нацистките пропагандисти са отстоявали натуралната диета като подходяща за модерните, работещи усърдно хора.

Както обяснява кулинарният историк Фолкер Бах, това е било постигнато донякъде чрез просвещаване на домакините за най-добрите начини да изхранват "тялото на нацията, почти мистично органично цяло".

Готварски книги, ръководства за поддръжка на домакинството и организирани обучения по домашна икономика са учили жените да хранят семействата си по начини, които биха гарантирали на Германия "хранителна свобода".

Те са били насърчавани да използват отглеждани локално продукти, по възможност сурови, и да ограничават консумацията на месо, мазнини и яйца.

Идеята за "натурално" хранене има дълбоки корени в германската история, но никога не е имало неотменима връзка между дадена диета и идентичност или политически позиции.

След Втората световна война учените, които са работили активно в Третия райх, са се ребрендирали.

Някои са заработили за развитието на органичното фермерство в Западна Германия, други са насърчавали реформаторски диети в Източна Германия.

Политиката на избора на хранителни продукти продължава да се променя и сега. Много от нас продължават да свързват екологията, органичното земеделие и вегетарианството с леви прогресивни убеждения, но сега и десните националисти са узрели за възприемането им.