Всички се радват на слънчевите дни и синьото небе. Те обаче прикриват един притеснителен факт: по целия свят високите температури са достигнали ново критично ниво. Последиците: горски пожари,
съсипани реколти, смърт.
2016 бе годината с най-високите температури - откакто се правят такива измервания. Причината за това развитие бе комбинацията от климатичния феномен Ел Ниньо и глобалното затопляне. Въпреки че в началото на 2018 наблюдавахме противоположния феномен - Ла Ниня, при който температурите се понижават, тазгодишният юни бе един от най-горещите в историята - а това е признак за гореща вълна.
Според метеоролозите, "горещата вълна" е период, когато температурите в пет или повече последователни дни са с 5 градуса по-високи от средните за сезона.
"Поради изменението на климата можем да очакваме още екстремни горещи вълни и занапред", казва Клеър Нулис от Световната метеорологична организация.
Рекордни температури по цял свят
За хората в България, Испания, Гърция 30 градуса през лятото не са нищо особено. За жителите на Великобритания или Ирландия обаче това е повече от необичайно. През месец юни термометрите там обикновено не показват повече от 20 градуса. Но на 28-ми юни тази година в Глазгоу измериха 31,9 градуса, а в Шанън, Ирландия, бяха измерени рекордните 32 градуса. В Грузия също бе поставен температурен рекорд - 40,5 градуса.
Жегата не подмина и Канада: в началото на юли в Монреал бяха измерени най-високите температури от 147 години насам. Жегата отне живота на 70 души.
В Ургла в Алжир пък температурите достигнаха невероятните 51,3 градуса.
Заради промените в климата, Владимир Кендровски от Световната здравна организация (СЗО) очаква през втората половина на 21-ви век да има такива горещи вълни на всеки две години.
Но ще може ли човешкият организъм да свикне с тези горещини? Кендровски, който ръководи отдел Климатични изменения и pдраве в СЗО, обяснява, че "през последните десетилетия горещите вълни в Европа са взели повече жертви от който и да е друг метеорологичен феномен".
Жегата убива реколтата
Защо жегата убива?
Една от причините: при определени условия високите температури водят до летен смог, който може да предизвика редица здравословни проблеми, засягащи дишането и кръвообращението. Същевременно прелитащите из въздуха полени все по-често отключват астма.
Освен това, високите температури пречат на съня ни. А това също е сериозен проблем.
"Най-засегнати са малките деца и старите хора", казва Симоне Зандхолц от Института за околна среда и човешка сигурност към ООН. "Повечето жертви на горещи вълни живеят в гъсто населени и застроени градове, където няма много свеж въздух."
Клеър Нулис от Световната метеорологична организация предупреждава, че комбинацията от жега и влажност е особено опасна. Именно това сполетя хората в Монреал. Смъртни случаи има и в Япония: само през юни там жегата уби 14 души, а приетите в болница бяха над 2000.
При високи температури насекомите се разпространяват още по-интензивно
Пожари и зарази
Горещите вълни се отразяват и на ума. В горещите летни дни мозъкът ни работи с до 10 процента по-бавно, казват учени. В едно американско изследване пък се твърди, че 90 000 ученици от Ню Йорк са се провалили на тестовете си заради високите температури.
Друг проблем, свързан с жегите, са опасните насекоми. Високите температури са благоприятни за размножаването им. Особено опасни са комарите, пренасящи зарази.
Екстремните горещини причиняват и страховити горски пожари. Само във Великобритания, Швеция и Русия са изгорели 80 000 хектара гора. Заради силното слънце изсъхват и нивите. Във Великобритания най-засегнати са производителите на броколи, зеле и жито.
Горещините се отразяват и на земеделците в Германия: "Тази година реколтата ще бъде много по-слаба от предишни години", казва Йоахим Руквиид, президент на Германския земеделски съюз. Руквиид разказва още, че някои земеделци възнамерявали да унищожат лошата реколта, защото работата по прибирането нямало да си заслужава.
Владимир Кендровски смята, че здравословните проблеми, причинени от горещи вълни, могат да се избегнат, ако здравеопазването работи заедно с институтите по метеорология. Зандхолц пък вярва, че ключът към решаването на проблема е по-доброто градоустройство. Според нея в градовете трябва да има повече паркове и свободни пространства. Апелът на Зандхолц към всички гласи: "Не подценявайте жегата!".
