През 2017 г. в Джибути се появи първата китайска военноморска база в чужбина. Там се намира и най-голямата в Африка военна база на САЩ – Кемп Лемоние, с 5000 военнослужещи.
Джибути е мъничка страна на брега на Червено море. Няма полезни изкопаеми, флората и фауната й са бедни. Основният ресурс на Джибути, за да търгува с външния свят, е географското й положение. В страната са разположени не само китайски и американски войски – има и френски, италиански, японски, испански, германски, саудитски. Китайската военна база е най-голямата (10 000 военни).
САЩ и КНР се конкурират за възможността да се закрепят на този стратегически важен терен. Джибути дава шанс за контрол върху тясното гърло на Баб ел Мандебския проток с минимална широчина 29 км. Протокът съединява Арабско море в северната част на Индийския океан с Червено море, после през Суецкия канал – със Средиземно.
Баб ел Мандеб е морски коридор от Европа към Южна и Източна Азия. Оттам минават близо 4 милиона барела петрол на денонощие, главно от страните край Персийския залив. Част от петрола се доставя в Европа по тръбопровода СУМЕД (с пропускателна способност 2,5 милиона барела на денонощие) – от крайбрежието на Суецкия канал през Средиземноморието и нататък към страните от ЕС.
Джибути е единствената „врата към морето“ за богатата на природни ресурси, но сухопътна Етиопия. След 1993 г., когато етиопската провинция Еритрея провъзгласи независимост след дълга въоръжена борба, Етиопия изгуби излаз на Червено море. С проблема се натовари Китай: през 2016 г. Пекин проправи жп линия от Адис Абеба до джибутийското пристанище Негад на стойност 3,3 милиарда долара, отвори международно летище в столицата Джибути, модернизира пристанищните съоръжения в Негад за внос на суровини, доставяни от вътрешността на Африка.
Същевременно Китай задълбочава отношенията си с Еритрея, богата на злато, цинк, желязо, мед, калиев карбонат (поташ). През 2017 г. посланикът на КНР в Еритрея Ян Цзъган заяви на конференция за перспективите на двустранното сътрудничество във връзка с „Новия Път на коприната“: „Еритрея е важна за проекта с оглед стратегически изгодното й положение на брега на Червено море“.
А само шест месеца преди това експерти от американския Атлантически съвет заявиха в специален доклад за президента Тръмп, че е необходимо спешно да преразгледа отношенията с Еритрея поради растящото влияние на Китай в региона.
След поредица въоръжени конфликти на Еритрея с Йемен (1995), Етиопия (1998) и Джибути (2008 г.), както и заради помощта й за ислямистите от Сомалия, Съветът за сигурност на ООН, подкрепен от САЩ, наложи ембарго за внос на оръжия в Еритрея и въведе санкции срещу правителството в Асмара.
Сега съветници от администрацията на Тръмп казват точно обратното: няма доказателства Еритрея да е подпомагала сомалийските ислямисти, демокрацията там не е по-малко от другаде, тъй че санкциите трябва да се вдигнат. За всичко била виновна Етиопия – тя дезинформирала Щатите, че приятелската за еритрейците сомалийска групировка Съюз на ислямските съдилища (СИС) поддържала връзки с Ал Каида.
През 2006 г. СИС бе разгромена от сомалийските правителствени сили с подкрепата на етиопската армия; върху отломките й израсна терористичната групировка Аш Шабаб. Американците твърдят: за появата на терористи в Сомалия не са виновни самите терористи, а властите в Етиопия, чиято борба с терора радикализирала местното население.
Американските нападки срещу Етиопия са пряко свързани със стремежа на САЩ да затруднят за Китай достъпа от Джибути и Еритрея до вътрешните африкански райони и обратно.
На 8 юли 2018 г. президентът на Еритрея Исаяс Афеверки пристигна в Етиопия за пръв път от 22 години, за да подпише двустранна спогодба за мир и сътрудничество. Нищо чудно в помирението между Етиопия и Еритрея да има пръст китайската дипломация. За разлика от Вашингтон, който има интерес етиопско-еритрейската конфронтация да продължи, Китай иска двете страни да живеят в мир.
Пекинският замисъл предвижда териториалният клъстър Етиопия-Еритрея-Джибути да стане транспортно-логистичен възел за доставки на китайски стоки на Черния континент и на африкански суровини – в Китай. Превозите по този маршрут ще спестят доста разходи по доставката на товарни контейнери от Шанхай до Джибути и по-нататък из Африка.
Китай държи днес рекорда по внос на етиопски стоки и е сред най-големите износители за Етиопия. До 2020 г. Пекин планира да приключи строежа на 22 000 км пътища и железници на етиопска земя, които да образуват впоследствие единна магистрална мрежа, свързваща Етиопия с Еритрея, Джибути, Уганда, Кения и Танзания.
