Младите хора в Западна Европа и САЩ може би ще са първото поколение, което ще живее по-бедно от родителите си. Милениалите в една скандинавска държава обаче успяват да избегнат тази тенденция.

Не е новина, че на запад (а отскоро и в България) студентските заеми и високите цени на имотите са сред основните тревоги на тези, родени между 80-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие.

В Норвегия нещата стоят по-различно.

Страната е известна с викингите си, смайващата гледка на фиордите си, но се оказва и единствената икономика на Стария континент, в която младите не просто не изнемогват, а стават по-богати. Хората, които са в началото на 30-те си години, имат среден годишен доход от около 53 хил. долара или около 88 хил. лева.

Те се радват на 13% ръст в доходите в сравнение с Поколението Х - родените между 60-те и 80-те години на XX-ти век. Ето малко цифри за сравнение с техните връстници от други развити икономики - в САЩ спадът в доходите на милениалите в сравнение с предходни поколения е 5%, в Германия - 9%, в държавите от Южна Европа числото достига до 30%.

Дори 20-годишните нямат притеснения как харчат парите си

Процентът на безработица в тази възрастова категория също е сравнително нискък - 9,4% в сравнение със средна стойност за Европа от 13,9%.

Само една разходка по улиците на Осло ще ви убеди, че градът е пълен с хора, олицетворение на норвежкото благоденствие. Дори и младежи на по 20-25 години споделят, че нямат особени притеснения как харчат парите си. Често са навън с приятели за вечеря или някъде във ваканция.

Много от тях все още не се занимават с мечтаната за тях професия и са на почасова работа.

Улеснява ги това, че делят апартаменти под наем със съквартиранти и използват почти само градския транспорт. Като цяло те не живеят с усещането, че жертват много в името на парите и желаната бъдеща кариера. Надницата на час в Норвегия започва от 20 долара като се плаща допълнително за нощни смени и работа през уикендите.

Веднага след приспадането на данъците, които не са особено ниски, младите отделят средствата за наема, сметките и транспорта. Другото остава за свободното време.

Къде са разликите между Норвегия и останалите държави?

Голяма част от начина на живот на младите норвежци се дължи на стабилното икономическо развитие в страната, която редовно оглавява световните класации за богатство и благополучие. Държавата преминава без особено сериозни сътресения и през световната икономическа криза.

Огромна роля за икономическия бум от последните три десетилетия играе петролният сектор. Но според специалистите не е важно само колко пари изкарват норвежците, но и как ги разпределят.

Приходите от петрола не се пилеят самоцелно - голяма част от тях се влагат като инвестиции в развитието на обществото. Така вместо шепа хора да получават милиони, много повече норвежци имат достъп до средства по един или друг начин.

Част от тези средства са в огромния спестовен фонд на Норвегия.

Държавата поддържа данъците високи, но заплащането е ясно регламентирано - минималната заплата за всеки отрасъл се договаря от синдикатите му. Дори и милениалите на по-зле платени длъжности усещат, че доходите им се повишават всяка година. А и я няма драстичната разлика в заплатите в отделните нива на професионалната йерархия.

Нарастващото неравенство в заплатите е сред основните причини за социално недоволство в страни като САЩ, Великобритания и Германия. Справедливото разпределение на благата между младите и по-възрастните в Норвегия кара жителите й да се чувстват по-спокойни и удовлетворени в сравнение със споменатите държави.

Високите социални помощи и субсидираното здравеопазване също помагат на норвежците да смятат, че перспективите пред тях са много по-добри в сравнение с тези пред другите европейци. Помощите за безработни са щедри и позволяват на някои да получават до около 60% от предишната си заплата. Изплащат се в продължение на две години, докато безработният търси нова работа.

Както в повечето северни държави, ниските разходи по отглеждането на децата и споделеният родителски отпуск помагат на жените да запазят позициите си на пазара на труда.

В повечето държавни училища и университети образованието е безплатно, а получаването на студентски заем е максимално опростено. Студентите не плащат никакви лихви по заема, докато следват. Пъзелът се допълва и от високите нива на студентска заетост.

Следващите висше образование имат редица възможности да си помагат със странични доходи. В Норвегия е лесно да се намери почасова работа и такава, подходяща за студенти. Така те успяват да покрият разходите си за допълнителни курсове, за свободното си време и пътуванията си.

Никой няма нищо против да плаща високи данъци, защото знае, че при нужда държавата ще застане зад гърба му.

Въпреки всичко това има и опасения дали растежът ще се запази стабилен през следващите години. Мнозина се тревожат, че необходимостта от работа нараства сред 15 до 28-годишните, а пазарът на труда не може да посрещне адекватно тези нужди. За периода 2007-2016-а година броят на търсещите заетост в тази възраст се е увеличил с 18%.

Четири пети от прираста се дължи на потока от мигранти, решили, че Норвегия е идеалното за тях място.

Добре образованите чужденци и квалифицираните работници от други страни се справят на пазара на труда. Но сред етническите малцинства нивата на дискриминация си остават високи. Донякъде тя се дължи на липсата на квалификация и образование, така че проблемът често е в търсещите работа, а не в работодателите. Друга част признават, че още имат предразсъдъци да наемат служители, които не са изцяло от норвежки произход.

Според самите мигранти най-важното в страната е да създадеш мрежа от професионални контакти, за да получиш добра позиция. Задачата може да е трудна, ако нямаш достатъчно приятели норвежци. Като цяло обаче мигрантите също не живеят в бедност, просто не могат да достигнат стандарта на живот на околните, а и предпочитат да се придържат към нискоквалифициран труд, за да не останат безработни.

Психологическият натиск върху младите норвежци също е голям.

За тях често е трудно да се почувстват на мястото си в обществото, защото когато всички се справят с живота като по вода, всеки провал може да се превърне в стигма.

Затова милениалите в Норвегия са шест пъти по-склонни към депресия от родителите си и девет пъти по-застрашени от здравословни проблеми. За тях е и по-висок рискът да останат твърде дълго време извън трудовия пазар от страх от провал.

Въпреки това обаче другите нации все още има много какво да научат от Норвегия. В страната връзките между образованието, заетостта и социалните услуги е по-здрава, отколкото в други общества. Това е ефективен начин да подкрепяш младите в началото на кариерното им развитие.

Когато напуска гимназия, всеки норвежец обсъжда с преподаватели и евентуални работодатели възможностите си за продължаване на образованието или започване на работа още тогава.

Норвегия не пести усилия да инвестира и да поставя като приоритет това да даде основа за развитие на младите си граждани.

А когато се сблъска с проблеми, се стреми да ги разрешава по много по-хуманен начин, отколкото другите европейски държави.