Докато Путин и Доналд Тръмп не унищожат „проекта за черен световен ред”, техните глобални проекти, както и бъдещето на нашите страни и на целия свят ще бъдат под въпрос
Защо Владимир Путин и Доналд Тръмп имат много позитивен, макар и доста сложен дневен ред в Хелзинки? Това не е много лесен въпрос, отговорът на който, а още повече възприемането на такъв отговор от страна на читателя, изисква предварителна и достатъчно добра подготовка.
Въпреки това, за да не се разпростираме, можем да определим следните тезиси, които хвърлят светлина върху едно именно такова разбиране на перспективите в преговорите на лидерите на Русия и САЩ. Първо, провеждането на преговорите означава, че Тръмп е толкова стабилен във вътрешната си политика и застрахован от преврат или арест, че сега вече Владимир Путин може да се срещне с него. По-рано срещата с Тръмп не би имала смисъл, понеже той не беше в състояние да гарантира сделката. А след като не можеше да даде такива гаранции, нямаше смисъл да се срещат.
Въз основа на какво може да се направи такъв извод? Миналата седмица 19 конгресмени внесоха за гласуване в Конгреса резолюция, постановяваща, първо, назначаване на втори специален прокурор за разследване опитите на върхушката в Министерството на правосъдието да извърши държавен преврат, и второ, незабавен арест на Хилъри Клинтън, която ръководи заговора на Подземната държава срещу Тръмп.
Забележителното е, че в новинарския поток на световните СМИ „няма нито едно споменаване дори за втората част на резолюцията, изискваща незабавен арест на Хилъри Клинтън, независимо от това, че тя е била внесена за гласуване в Камарата на представителите от конгресмените, които миналата седмица извикаха „на килимчето” директора на ФБР и зам.-министъра на правосъдието Розенщайн, наблюдаващ „разследването” на Мюлер срещу президента Тръмп, и в хода на разпита им, на доста повишен тон, ги хванаха в отказ да представят документи, изобличаващи (доскорошния директор на ФБР – б.пр.) Джеймс Коми и (спецпрокурора – б.пр.) Робърт Мюлер като заговорници и вземали подкупи, виновни в обида на Конгреса, саботаж на разследването и лъжесвидетелстване под клетва пред Конгреса.
И миналия петък те все пак успяха да заставят Конгреса да гласува резолюция, потвърждаваща тези обвинения и задължаваща ръководството на Министерството на правосъдието в 7-дневен срок (т.е. не по-късно от днес /петък, 06 юли/ – б.пр.) да представи липсващите документи под заплаха от осъждане за обида на Конгреса и импийчмънт”.
Тоест, Хилъри Клинтън е под заплахата от арест и по-нататъшно углавно следствие заедно с редица високопоставени сътрудници от Министерството на правосъдието, ФБР, ЦРУ и т.нт.. Съответно, възниква логичният въпрос коя от силовите структури на САЩ осъществява силовата поддръжка за президента Тръмп против „подземната държава”? Отговор, без съмнение, има.
Второ, няма съмнение, че Украйна, Сирия и КНДР ще присъстват в темите на разговорите на лидерите на Русия и САЩ. Нюансът е само в това в качеството си на какви ще присъстват тези теми. Работата е в това, че тези конфликти бяха предизвикани от враговете не само на Русия, но и на САЩ на Тръмп. Особеното в положението на Тръмп е, че трябва да прекрати тези конфликти, без да губи хора. Владимир Путин спокойно може да го подкрепи по тези въпроси, понеже прекратяването им отговаря и на национално-държавните интереси на Русия. Но това е само едната страна.
От друга страна, прес-службите ще бъдат принудени да осветят тези теми като основни с цел да се прикрият истинските цели на срещата, заради обсъждането на които тя впрочем ще се и състои.
И тук стигаме до главното, третото. Работата е там, че Русия на Путин и Америка на Тръмп имат един и същ общ враг, чиито най-известни наименования са „подземната държава”, а също и „черният световен проект”, чиито фронтмени са Хилъри Клинтън в САЩ, а в Европа Ангела Меркел, идеологическата и финансовата основа на който е мутиралият фашизъм на Третия Райх (затова и във връзката Путин-Тръмп се появи Израел – посещението на Нетаняху на 09.05. в Москва).
Задачата на този „проект за черен световен ред” е да завземе света под лозунги за поклонение пред Сатаната и да превърне хората в роби, лишени от всякаква идентичност. Съответно проектът на Тръмп „Да направим Америка отново велика” е директно противоположен на това, тъй като хората, които живеят в една страна са тези, които я правят велика. Следователно, на една велика страна не са ѝ нужни цифровизирани роби, а свободни велики хора.
Но нима Владимир Путин решава в Русия друга задача? Не, точно такава – възстановяването на Велика Русия. Аналогична задача в Китай решава Си Дзинпин. Затова, независимо от всички разминавания по тактически въпроси, по стратегическите такива те са съюзници. Затова формирането вместо на G7 на съвършено друга конфигурация на световните центрове на силите под формата G3 (Русия, Китай САЩ) не е толкова откъснато от геополитическите реалии на менталната конструкция. Класическа реалполитик – Севера срещу Юга.
Именно тази трета тема ще бъде главната, тази, заради която се срещат Путин и Тръмп, тъй като трябва да поговорят лично очи в очи за това какво и как да се направи в борбата с общия враг на нашите страни и човечеството като цяло. Но, естествено, за тази главна цел на срещата няма да бъде казана нито дума.
Естествено, ще има и губещи, за сметка на които ще се оформи новият световен ред. Изхождайки от този исторически идващ дневен ред, най-вероятно тази роля е отредена на Евросъюза и на Иран. Защо и как, това е отделен и обширен въпрос.
В условията на договореностите между Владимир Путин и Доналд Тръмп на практика постсъветското пространство ще бъде върнато на Русия. Това означава, че след срещата в Хелзинки бившите съюзни републики ще се натъкнат на съвършено нова геополитическа реалност и постановка на задачите от страна на Москва. А какви изводи ще направят от това, ще зависи само от трезвомислещия местен политически елит. Както пише един авторитетен блогър, който е пръв на опашката, той ще обуе топлите и меки чехли.