Закономерният прелом в настроенията на украинското общество и неотклонното намаляване на боеспособността на въоръжените сили на Украйна

Последните социологически проучвания на общественото мнение свидетелстват за това, че действащият киевски режим практически напълно е загубил подкрепата на населението на Украйна: 83,7% от запитаните считат за грешна посоката, в която се движи страната. 60% говорят за влошаване на икономическото положение. 78% считат, че главния проблем е войната в Донбас.

Стремително падат рейтингите на действащата власт: за сегашния президент Петро Порошенко днес са готови да дадат гласовете са само 8,6% от избирателите – в списъка на лидерите с електорални предпочитания той дели чак 6-то място с такава „влиятелна политическа фигура“ като Олег Ляшко. И отстъпва два пъти на заемащата първо място Юлия Тимошенко, чийто рейтинг продължава да расте.

Отива в миналото политиката на пълната подкрепа на киевския режим от страна на Запада: финансовите средства, получени от ЕЦБ и МВФ или са разпръснати за съмнителни проекти, или са заседнали в джобовете на управляващата върхушка. Обичайните циркови трикове във вид на „възкръсването“ на Бабченко никак не се отразяват върху изискванията на кредиторите за връщане на дълговете и върху закриването на програмите за финансова помощ. По отношение на действащия, губещ подкрепата на Запада президент, който явно надмина сваления Виктор Янукович в частта за посоката на финансовите потоци към собствения си джоб, вътре в украинските „елити“ се е създал своеобразен „консенсус“: никой не иска да го види преизбран за нов мандат.

При това населението продължава уверено да „гласува с краката си“: с всяка година количеството на заминаващите да работят в други страни се увеличава, в момента от 5 до 7 милиона граждани на „независимата“ работят в чужбина.

Перспективите за икономическото развитие на Украйна са нулеви, жизненото равнище непрекъснато пада, системите за социално осигуряване и здравеопазване се разпадат пред очите ни и никакви обещания за „живот като в Европа“ вече не помагат.

Всичко това несъмнено оказва влияние на процесите, които се наблюдават в силовите структури на Украйна, където е на лице поток от масови уволнения на личния състав, включително и офицерите.

В момента комплектуването на подразделенията и частите на въоръжените сили на Украйна в района на линиите на боен контакт със силите на народните републики на Донбас е по-малко от 50%. Често на предната линия състава на ротата не надвишава 40 души, а батальон в състав от 200 военнослужещи заема отбрана на фронт от 10-12 км. При това половината от личния състав са „командировани“ от други части и подразделения; реалната боеспособност на такъв „тюрлюгювеч“ е доста съмнителна.

Батальоните, преминали подготовка при американските и канадските инструктори на полигона в Яворово издържат максимум една «ротация“: обучавайки се на курсовете за подготовка два месеца и служейки половин година в Донбас, от тях при връщането си в пункта на постоянна дислокация се уволняват до 80% от техния личен състав. В резултат ефектът от доста скъпите програми за обучение по стандартите на НАТО се свежда практически до нула. А опитът да подготвят свои собствени инструктори за по-нататъшно обучение на личния състав на базата на силите за специални операции на съоръжените сили на Украйна в Бердичев даде следния резултат: на шестмесечни курсове за подготовка бяха зачислени 437 човека, завършили курсовете – 63, от тях по време на първата година са се уволнили 27.

Съгласно заявлението на заместник-началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), генерал-лейтенант Артур Артьоменко, през 2018 година трябва да бъдат мобилизирани няколко хиляди офицери от запаса, тъй като от началото на годината вече са се уволнили около 10% от офицерския състав. Ежегодно от ВСУ се уволняват до 4 хиляди офицери и на тяхно място се налага да бъдат призовани завършващите военните катедри на ВУЗ-овете.

На фона на масовия отток на вече имащите боен опит кадри се наблюдава непрекъснато нарастване на командно-щабните структури: ако през 2013 г. ВСУ са имали само две оперативни командвания, то в последствие са били разгърнати още четири. Освен това са създадени командвания на десантно-щурмовите войски, силите за специални операции и корпуса (!) на морската пехота.

В националната гвардия са разгърнати пет териториални управления и множество административни структури. Тоест количеството генерали и старши офицери, както и количеството щабове бързо расте, но при това числеността на офицерите и личния състав на частите и подразделенията стремително се съкращава. Кадровият глад води до това, че във ВСУ се наблюдава масов приток на „мигранти“, които се интересуват само от ползите – те не искат да се занимават с подготовката и да вземат участие в бойните действия и се уволняват при най-малката възможност.

Като цяло беше извършен закономерен прелом в общите настроения на украинското общество и като следствие, в развитието на ВСУ: наблюдава се неотклонно намаляване на тяхната боеспособност. Изобщо, не е толкова важно накъде плува потъващият украински кораб. Истинският му курс е към дъното.