Замислете се света, в който живеем. Войни, насилие, природни бедствия, човешки катастрофи, корупция... Положението е тежко и се влошава с всяка изминала година, нали така? Богатите стават все по-богати, бедните - все по-бедни. Броят на мизерстващите не спира да се увеличава. Скоро всички ресурси ще се изчерпат, ако не предприемем драстични мерки.
Поне такава е картината за света, която повечето западни общества възприемат през медиите и пазят в съзнанието си. Това е базата, върху която всеки от нас взима решения и прави избори за бъдещето си.
Шведският професор по медицина и статистик Ханс Рослинг (1948-2017) обаче доказва, че тази свръхдраматична негативна представа е стресираща, подвеждаща и, в крайна сметка, вредна.
Заедно със сина си Ола и снаха си Ана, Ханс Рослинг е съавтор на "Factfulness" ("Десет причини, поради които грешим за света, или Защо нещата са по-добри, отколкото си мислите") - книгата, която Бил Гейтс реши да раздаде безплатно на всяко момче и момиче, които завършват висшето си образование през 2018 г.
"Factfulness" започва с кратък лексикон от 13 въпроса за разпределението на богатството и бедността по света, продължителността на живота на световното население, застаряването, смъртността, образованието, здравеопазването, насилието, околната среда, достъпа до ресурси и др.
Въпросите засягат няколко базови измерители за състоянието на човечеството. Отговорите им се основават върху доказуеми факти и официални данни на световни изследователски организации.
Ако се опитате да решите въпросника, има голям шанс да се провалите - не само заради незнание, но и заради стереотипа, който ви кара да предположите по-песимистичния отговор.
По-интригуващото е друго: колкото по-зле се представите на теста, в толкова по-престижна компания ще попаднете. Оказва се, че група Нобелови лауреати и медицински изследователи, на които Ханс Рослинг пуска теста, дават най-странните и отдалечени от реалността отговори.
Явно всички грешат дълбоко в представата си за света. И не само грешат драматично - грешат систематично. Както Рослинг казва: ако дадеш на едно шимпанзе да "реши" теста, като след всеки въпрос грабва по един банан с надпис А, B или C, има по-голяма вероятност да нацели верния отговор в сравнение с някой от най-прогресивните и начетени съвременни учени.
Хората гледат на света като по-страховито, по-смъртоносно и по-безнадеждно място, отколкото е в действителност.
А причината за тази заблуда, според Рослинг, е елементарна. Човешкият мозък е продукт на еволюция, продължила милиони години. Той функционира на върху система от дълбоко вкоренени инстинкти, които са помагали на предшествениците ни да оцелеят. Често правим мигновени заключения, без да се замисляме особено - способност, която някога е помагала на човека да избягва непосредствените опасности.
"Вълнуваме се от клюките и драматичните истории, защото някога те са били единственият ни източник на новини и полезна информация. Имаме слабост към сладки и мазни ястия, защото някога те са били единствените животоспасяващи източници на енергия във времена на дефицит на храна. Запазили сме много от инстинктите, които са ни били полезни преди хиляди години, макар че днес живеем в много по-различен свят. Апетитът ни към захарта и мазните храни е довел дотам, че затлъстяването е един от най-мащабните здравословни проблеми в съвременния свят. Налага се да научим децата си и самите себе си, че трябва да ограничаваме сладкото и чипса. По същия начин бързомислещите ни мозъци и стремежът към драматизирането водят до заблуди и преувеличаване на трагедиите", пише Рослинг.
Всъщност огромното мнозинство от световното население се намира около средата в скалата на доходите. Може би не влизат в представата за средна класа, но и не живеят в крайна бедност. Жените и момичетата имат достъп до училище, децата се ваксинират, хората пътуват в чужбина като туристи, а не като бежанци. Стъпка по стъпка, година след година, светът се подобрява.
Промяната не е равномерна, но тенденцията е факт. Макар светът да се сблъсква с огромни предизвикателства, човечеството прави огромен прогрес. Това е светогледът, базиран на фактите.
Целта на въпросника не е да накара хората да се срамуват заради незнанието, а да провокира онова типично за децата учудване, вдъхновение и любопитство: "Еха, как е възможно?".
Ханс Рослинг дава и една възможна рамка за разбиране на света. Разделя населението на четири основни групи или "нива".
Ниво 1 - Това са близо 1 млрд. души, които живеят в крайна бедност, оцеляват с по-малко от 2 долара на ден, нямат обувки, готвят храната си на открит огън, прекарват по-голямата част от деня си в търсене на годна питейна вода. През нощта възрастните и децата спят върху мръсен под.
Ниво 2 - Около 3 млрд. души живят с дневен доход между 2 и 8 долара. Могат да си позволят храна, която не са отгледали сами. Могат да си позволят обувки и евентуално велосипед, така че да не се налага да вървите дълго в търсене на вода. Децата ходят на училище, вместо да се трудят през целия ден. Вечерята се готви на газов котлон, а семейството спи на матраци, вместо на пода.
Ниво 3 - Два милиарда души живят с между 8 и 32 долара на ден. Имат достъп до течаща вода и хладилник. Могат да си позволят мотоциклет, за да се придвижват из града по-лесно. Някои от децата започват и дори завършват гимназия.
Ниво 4 - Един милиард души живеят в четвърто нивоо, с повече от 32 долара на ден. Тези хора имат поне срдно образование, вероятно могат да си позволят да притежават автомобил и да прекарват почивните си дни извън дома.
Само до преди 200 години 85% от населението на света се е намирало на Ниво 1, в крайна бедност. Днес мнозинството от хората са в средата на таблицата - между Ниво 2 и Ниво 3.
Само до преди 20 години 29% от населението е живяло в крайна бедност. В момента този процент е 9%.
Тази рамка разчупва разбирането за света, разделен на "развит" и "развиващ се", "беден" и "богат".
Представете си, че стоите на покрива на небостъргач и погледнете към града. Всички останали сгради ще ви се сторят миниатюрни, независимо дали са 10-етажни или 50-етажни.
Същото е и възприятието за доходите. Животът на Ниво 2 е значително по-добър от този в Ниво 1. Но ако сте в Ниво 4, няма как да оцените разликата.
Ако сравнявате историите за глада в Южен Судан и подредената социална система на Швеция, контрастът би бил драматичен. Но фактът, че съществуват крайности, не помага много за разбирането на света.
"Factfulness" призовава да разпознаваме новините в контекста им. Да имаме предвид, че негативните новини имат много по-широко разпространение, а добрите събития понякога не достигат до нас.
Правете разлика между състоянието и посоката на промяната. Състоянието например може да е лошо. Едновременно с това обаче може да се променя към по-добро. Тези две обективни положения са на пръв поглед несъвместими, но са факт.
За медиите "добрите" новини не са новини. Постепенното подобряване също не е "новина". Ако е налице тенденция на постепенно подобряване с периодични спадове, по-вероятно е да чуете новини за спадовете, отколкото за цялостното подобряване.
Героизирането или цензурирането на историята също влияе върху нереалистичното възприятие на съвременния свят.
Страхът може да бъде полезен инстинкт, но само ако е насочен към правилните заплахи. "Страшно" и "опасно" са две различни понятия.
За последните 20 години 3172 души са загинали от терористични атаки на територията на САЩ (средно 159 души на година).
В същите 20 години общо 1,4 милиона души са загинали от болести или инциденти, свързани с употребата на алкохол. Средно 69 000 души на година. Само убийствата от домашно насилие или пътни инциденти, предизвикани от пиян извършител, са около 7500 на година.
Драматичните терористични актове срещу хора от Ниво 4 обаче получават много по-широко медийно отразяване, отколкото жертвите на алкохола. Видимото повишаване на мерките за сигурност по летищата например (които снижават риска от повторение на инцидента) правят впечатление за още по-голяма опасност.
"Бъдете загрижени за правилните неща. Не обръщайте внимание на шума, но внимавайте за големите глобални рискове", казва авторът.
Рослинг не твърди, че човечеството е преодоляло всички предизвикателства, но се опитва да освети нюансите и да покаже къде има нужда от повече концентрация на усилията.
Десетте основни препоръки на Рослинг:
1) Наблюдавайте множеството, не разликата между крайностите;
2) Очаквайте лошите новини;
3) Привидно "праволинейните" тенденции могат да се преобърнат;
4) Пресметнете рисковете и ефекта на страха;
5) Разглеждайте нещата в пропорция;
6) Пазете се от генерализации, поставяйте под въпрос категориите, с които работите;
7) Бавната промяна все пак е промяна;
8) Изработете си инструментариум за разбиране на света, не го наблюдавайте от една-единствена перспектива;
9) Въздържайте се от сочене с пръст и търсене на "виновници" или "герои", търсете системите;
10) Дайте си време за осмисляне на информацията - търсете фактите, пазете се от внушенията на "врачки" и избягвайте прибързаните драстични мерки.
