През 1989 г. българите се отказаха от „комунизма“ като бъдеще на човечеството и от СССР като водач към това бъдеще и прегърнаха американския капитализъм като ново светло бъдеще, следвайки водачеството на САЩ като негов образец. Докъде стигнаха САЩ за изминалите близо три десетилетия и до къде ние, хукналите да ги гоним, наричайки тази гонитба „преход към демокрация“?

САЩ са страната с номинално най-голям  БВП в света и с най-голям бюджет за въоръжаване – по-голям от този на Китай, Саудитска Арабия, Русия, Великобритания, Индия, Франция и Япония, взети заедно. В същото време трещят от противоречия и конфликти; собственият им президент признава, че са губещи в световната надпревара и се напъва да направи „Америка отново велика“. Дали това е възможно?

Дали е възможно като се има предвид нищетата на реалностите, родени от близо четири десетилетия неолиберален капитализъм? Америка претендираше да разнася с бомби и цветни революции „свобода“ и „демокрация“ по света, да защитава любимите си „права на човека“ по всяко ъгълче на планетата, но това е единствената между развитите страни, която не включва сред тях правото на защита да не умреш от глад и да не умреш от липса на здравеопазване. Резултатите от това са налице.

0.1 % от най-богатите в страната на Тръмп владеят богатство равно на това, което има 90 % от по-бедната част от населението. САЩ са с най-високия коефициент на неравенство Джини сред всички западни държави.

През септември 2017 приблизително 1 от всеки 8 американци живее в бедност – общо около 40 милиона или 12.7 % от населението. Почти половината от тях – 18.5 милиона – живеят в дълбока бедност с доходи на домакинство под половината от равнището на бедност.  При това този процент непрекъснато нараства.

По официални статистически данни броят на бездомниците в САЩ пред декември 2017 г. е 553,742 човека, като 76,500 от тях са в Ню Йорк и 55,200 – в Лос Анжелис.

Младежката бедност в САЩ е най-високата сред всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – една четвърт от младите американци живеят в бедност, докато средно за страните от ОИСР бедните млади хора са 14 %.

Детската смъртност в Америка е най-високата сред развитите страни.

Продължителността на живота на средния американец е по-малка отколкото във всяка друга развита страна.

Различни тропически болести от рода на Зика са нещо обичайно сред населението. Около 12 милиона американци живеят с някаква заразна болест.

В САЩ има най-голямо количество затлъстели хора от всички останали развити страни.

По достъп до питейна вода и канализация САЩ са на 36-то място в класацията в света.

Америка има най-голямото количество затворници в света, 5 пъти повече отколкото средно в страните от ОИСР.

Расовото социално-икономическо неравенство е гигантско и това води до нов възход на расовите дистанции. Разликата в богатството между бели и черни американци се е утроило между 1980 и 2009 г. Средно едно бяло домакинство има богатство от над 110 000 долара, а едно средно семейство на афро-американец – само 5000, т.е. средното черно семейство е 22 пъти по-бедно отколкото средното бяло. Това неравенство е по-голямо отколкото между българи и роми у нас. Затова пък основният контингент в американските затвори са черни американци. Един от всеки 15 афроамериканци е в затвора, докато сред белите – само един от 106. Тенденцията на влизане на черни американци в затвора нараства и ако тя продължи, едно от всеки три афроамерикански момчета, раждащи се в момента в САЩ, ще прекара своя живот зад решетките.

Всички тези разделения и негативни тенденции нарастват и ще растат тепърва като се има предвид, че в резултат от данъчната реформа на Тръмп допълнителни трилиони долари ще отидат в ръцете на най-богатите, а средствата за социални нужди ще намаляват. Прогнозите сочат, че както в резултат на данъчната реформа, така и на глобалната търговска война, започната от Тръмп неолибералният капитализъм тепърва ще тресе Америка с растящи противоречия и негативни тенденции.

В началото на прехода към капитализъм Тодор Колев ентусиазирано пееше „Как ще ги стигнем американците“. Като ги стигнем „преходът“ щеше да е свършил. Е, стигнахме ги и ги надминахме. Когато той пееше, първите бездомници и клошари у нас току що се бяха появили и тяхното увеличаване беше един от индикаторите на прехода към неолиберален капитализъм, маскиран като „преход към демокрация“. Сега сигурно са на човек от населението, колкото в Америка. А може и повече, защото никой у нас не може точно да да каже колко са. НПО-тата вземат европейски пари да броят комарите по Дунава, телевизиите направиха драматична сага за кравата Пенка, но клошарите и бездомниците никой не се заема да преброи с достатъчна достоверност. За НПО-тата комарите са по-важни, а за водещите телевизии Пенка е по-драматичен персонаж. Погледнах в Гугъл колко пъти се повтаря фразата „кравата Пенка“ – общо 447 000 пъти, докато „бездомник“ – само 336 000. А нали увеличаването на бездомниците бележеше всяка поредна стъпка по посока на това, което се наричаше „преход към демокрация“?

Надминахме американците обаче по равнище на бедност – бедните у нас са процентно два пъти повече. Още има да ги гоним по брой на затворници на човек от населението – при тях са 605 човека на 100 000 души, а у нас едва 125. Малко трудно ще ги стигнем, защото и тези, които ги имаме непрекъснато бягат. И по някои други показатели имаме да ги гоним, но скоро можем да ги настигнем и изпреварим. Нали прегърнахме ентусиазирано техния неолиберален капитализъм и ревяхме от радост „демокрация“ и „Времето е наше“?

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.