Реджеп Тайип Ердоган се обяви за победител в предсрочните президентски избори, които се проведоха на 24 юни, на база на все още неофициалните резултати и въпреки протестите на опозицията.
Около полунощ Ердоган направи обръщение пред хиляди привърженици, които се бяха събрали пред централата на Партията на справедливостта и развитието.
"Никога не скланяме глава пред никого, освен Бог. Вие дадохте урок на онези, които чакат Турция да падне на колене. Победителят в тези избори е демокрацията, волята на народа, на всеки един от нашите 81 милиона граждани. Ние също си направихме изводите от тези резултати. Ще се изправим пред нацията и ще поправим недостатъците си. Ще спазим обещанията си", каза Ердоган.
Победата му на първи тур беше постигната с мнозинство от 52.5% (при преброени около 97.7% от всички бюлетини). Председателят на Върховната избирателна комисия Сади Гювен обяви, че Ердоган вече има мнозинство, а непреброените бюлетини не са достатъчно, за да променят крайния резултат от вота.
"Надявам се, че никой няма да се опита да хвърли сянка на съмнение върху изборите, за да прикрие собствения си провал. Посланието е ясно: Турция даде урок по демокрация, с избирателна активност около 90%", каза още Ердоган пред симпатизантите си.
Главният опонент на президента Мухарем Индже (Републиканска народна партия) получи около 30.8% от гласовете според предварителните резултати. Индже и други опозиционери обвиниха държавните информационни агенции в манипулативни данни за изборния резултат, с цел да накарат наблюдателите да се оттеглят от центровете за преброяване на бюлетините.
Партията, издигнала Индже, получава само 22.7% от гласовете, което регистрира спад в сравнение с последния парламентарен вот от ноември 2015 г.
Мерал Акшенер, лидер на новосформираното движение IYI (Добрата партия), не успя да осъществи предварителните прогнози за изненадващо добро мажоритарно представяне, но получи парламентарно представителство благодарение на коалицията си с РНП.
Прокюрдската Демократична партия на народите също влиза в турския парламент с 11.2%, а арестуваният й лидер Селяхатин Демирташ спечели 8.2% от гласовете като кандидат-президент.
Изборите от юни 2018 г. отбелязват нова епоха в административната система на Турция, като прехвърлят контрола върху изпълнителната власт в ръцете на президента.
Това се случва в етап на непрекъснати критики спрямо стила на управление на Реджеп Тайип Ердоган, отстъплението от демократичните постижения и външнополитическите му конфликти със западните страни.
Самият ден на изборите протече напрегнато, с няколко случая на нападения срещу изборни наблюдатели. Клипове и снимки показваха предварително подготвени бюлетини. В някои секции в югоизточните части на Турция (където кюрдските партии са по-популярни) имаше случаи на намеса на въоръжени групи, които се опитваха да сплашат избирателите.
Тактиката на Ердоган за победа на парламентарните избори в коалиция с националистите на Девлет Бахчели се оказа успешна. Резултатът от вота показва, че без подкрепата на Партията на националистическото движение нито Ердоган щеше да бъде преизбран, нито неговата ПСР щеше да може да управлява в парламента, посочва турското издание "Хюриет" в анализ на изводите от вота.
ПСР на Ердоган ще се принуди да работи заедно с Бахчели в парламента, ако иска да работи ефективно в законодателството. В случай, че Ердоган реши да се раздели с националистите, ще се наложи да привлече достатъчно висок брой депутати от други партии или да сключи коалиционно споразумение с други в парламента.
Девлет Бахчели успя да опровергае най-острите си критици - включително Мерал Акшенер - че Партията на националистическото движение все още не е изчерпана, въпреки отлива на привърженици. Устойчивостта му се оказа една от двете изненади в този вот, а сега Бахчели ще се превърне в ключов играч в парламента.
Решението на лидера на опозицията Кемал Кълъчдароглу да привлече новата партия IYI, като й осигури 15 депутатски мандата и да помогне на Мерал Акшенер в президентската надпревара, се оказаха неуспешни. Акшенер не успя да отлее достатъчно много подкрепа от редиците на Партията на справедливостта на Ердоган и националистите. Въпреки това ще се радва на парламентарно представителство заради коалицията с Кълъчдароглу.
За сметка на това, тактиката с издигането на Мухарем Индже от страна на опозицията за кандидат-президент се доказа относително успешна. Представянето му беше втората голяма новина от нощта на изборите.
Индже демонстрира, че с личната си харизма и популярност има потенциал да увеличи подкрепата за опозиционната Републиканска народна партия от 25 на 30%.
Въпреки неговия успех РНП събра със 7% по-малко подкрепа от Индже. Възможно е да се стигне до сътресения в ръководството на партията и Индже да бъде избран за партиен лидер с оглед на нуждата от по-силно представяне на местните избори през март 2019.
Възможно е опозицията да оспори резултата от изборите или да поиска касирането им заради нередностите. За да се случи това обаче, ще им бъде нужна подкрепа от масово гражданско движение, а в страната на Ердоган това вече изглежда невъзможно - особено ако реши да управлява с още по-твърда ръка, след като президентският режим влезе в сила.
