Дълго време съгласието между Германия и Франция беше достатъчно, за да се задвижат нови процеси в ЕС. Днес обаче това вече е невъзможно. Интересите на страните-членки са твърде противоположни.
Двустранните германско-френски срещи са протичали много рядко при такива обстоятелства. От едната страна - федералната канцлерка, която във вътрешнополитическо отношение е притисната до стената както от ултиматума, поставен от посестримата партия ХСС по миграционния въпрос, така и от големите резерви в собствената ѝ партия относно евентуалното превръщане на ЕС в трансферен съюз. От другата страна - френският президент, който има солидни вътрешнополитически позиции и се опитва да поеме лидерската роля в Европа. А само преди няколко години беше точно обратното: на подобни срещи федералната канцлерка се изявяваше като силния лидер, а френските политици често бяха просто участници в събитията.
Днес, на фона на всичко това, мъчителното търсене на пресечни точки - нещо, което винаги е определяло германско-френските отношения, няма да стане по-лесно, отколкото преди. При реформата на еврозоната вече става въпрос само за следното: с колко малко ще се задоволи Макрон. В момента Ангела Меркел няма как да прокара в Германия новите големи "европейски кошници с пари", замислени от него. Затова планираният от Макрон бюджет за еврозоната трябва да премине към обикновния бюджет. Това би било едно добро решение, защото последното нещо, от което има нужда ЕС сега, е втора европейска финансова администрация. По отношение на миграционната политика нещата изглеждат по-добре, защото тук позициите на Меркел и Макрон са сходни. В крайна сметка те искат ЕС да действа по този въпрос като единно пространство: те искат по-добра защита на външните граници, еднакви процедури за предоставяне на убежище и разпределяне на търсещите убежище из различните страни-членки.
Само че времената, в които съгласието между Германия и Франция беше достатъчно, за да се задвижи нещо в ЕС, отдавна отминаха. Противоположните интереси на страните-членки са известни на всички. Северът се противопоставя категорично на създаването на трансферен съюз, Изтокът пък е настроен срещу бежанците. Югът иска трансферен съюз, но не желае да приема бежанци обратно. Всичко това засяга толкова много националната чувствителност на европейските народи, че класическият брюкселски компромис вече не функционира. А именно той дълго време крепеше ЕС. Разсичането на този Гордиев възел за две седмици (колкото е срокът, поставен от ХСС на Меркел) би било истински подвиг, който би затруднил дори и баварските политически гросмайстори.
Николас Бусе, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
