Откакто дойде на власт, новото испанско правителство начело с лидера на социалистическата партия Педро Санчес получава похвали за проевропейската си позиция и прогресивните си политики.

На 17 юни то реши да приюти спасителния кораб “Акуариус”, който се луташе в международни води в продължение на два дни с повече от 600 души на борда, след като не бе приет от Италия и Малта.

Не всички в Испания обаче са доволни от действията на новото правителство, коментира Рафаел Цавко Гарсия от Ал Джазира. Баските и каталунските националисти, които изиграха фундаментална роля в неочакваното идване на власт на Санчес, изпитват смесени чувства към новия лидер на страната и правителството.

Санчес встъпи в длъжност като нов премиер на Испания на 2 юни, ден след като вот на недоверие свали от власт неговия съперник от консервативната Народна партия Мариано Рахой. Сега той оглавява правителство на малцинството, подкрепяно от крайнолевия блок “Подемос” и други партии, сред които баските (Баската националистическа партия и “Обединете страната на баските”) и каталунските (Републиканска левица на Каталуния и Европейската демократична партия на Каталуния) националисти.

С други думи, Санчес днес е премиер на Испания, защото успя да спечели подкрепата на гореспоменатите партии. Той постигна това с обещание да спомогне за баския мирен процес и да преустанови действието на член 155 от конституцията на Каталуния.

Член 155 бе използван от правителството в Мадрид, за да се прекрати автономията на региона, след като в него се проведе референдум за независимост през октомври 2017 г., който бе обявен за незаконен от испанските съдилища.

В деня, когато Санчес пое властта, ново правителство встъпи в длъжност в Каталуния, слагайки автоматично край на малко повече от седемте месеца на пряко управление от централното правителство в Мадрид. Освен това, на 8 юни правителството обяви, че спира прекия финансов контрол, наложен на Каталуния на основание член 155.

Въпреки това новият премиер не даде на каталунските националисти всичко, което те желаеха. Още от септември 2015 г. Мадрид надзирава използването на средства от Регионалния фонд за ликвидност от каталунското правителство, за да е сигурно, че парите не отиват за финансиране на движението за независимост в региона. Като част от този процес на каталунските власти им бе наредено да изпращат в Мадрид ежемесечни доклади. Правителството на Санчес заяви, че ще продължи да изисква докладите. В Каталуния това се възприема като знак, че Санчес не е сериозен по въпроса с нормализирането на ситуацията.

Каталунското правителство също така все още чака Санчес да освободи “политическите затворници”, вкарани в затвора след спорния вот за независимост. Освен това каталунците искат новия премиер да предприеме стъпки за прекратяването на преследването на политици националисти, които все още са в изгнание, например бившия каталунски премиер Карлес Пучдемон, който сега е в Германия.

До този момент Санчес не направи нищо за решаването на тези въпроси. Хосе Луис Абалос, организационен секретар на социалистическата партия, заяви, че решението за политическите затворници и изгнаниците се взима само от съда.

Точно като каталунците, баските националисти, които помогнаха на новото правителство да спечели вота на доверие, също не са изцяло убедени в ангажимента на Санчес към нормализацията и диалога. Арналдо Отеги, лидер на партията “Обединете страната на баските”, наскоро заяви, че не разглежда социалистическата партия като “истинска възможност за демократизация на испанската държава”.

Отеги подкрепи Санчес и партията му както за пълното прилагане на член 155 за Каталуния, така и за реформата на наказателния кодекс, която позволява отцепници да бъдат вкарвани в затвора, и каза, че ще оценява социалистическата партия спрямо бъдещите й действия и ще чака “да види какви стъпки ще предприеме тя”.

Някои назначения, които Санчес направи в правителството, вече обезпокоиха каталунските и баските националисти и според някои са унищожили останалата надежда за истински преговори.

Новият премиер назначи Жозеп Борел, бивш председател на Европейския парламент, за външен министър. Борел бе обвиняван, че подкрепя Антитерористичните групи за освобождаване (ГАЛ) - антибаска паравоенна групировка, свързана със социалистическата партия.

Друг удар за баските и каталунските сепаратисти бе назначаването за вътрешен министър на консервативния съдия Фернандо Гранде-Марласка, известен със своите сурови присъди срещу отцепници и неохотата си при разследването на твърдения за изтезаване на политически активисти. Гранде-Марласка бе замесен в шест от деветте случая, в които Европейският съд по правата на човека впоследствие осъди испанската държава за това, че не е разследвала твърденията за изтезаване на задържани.

Исабел Селаа, новата министърка на образованието, навремето лансираше премахването на задължението големите компании да предлагат услуги на баски език. Новите министри на отбраната и правосъдието също са разглеждани като проблематични политически фигури от баските и каталунските националисти.

Санчес в момента е между чука и наковалнята. Той се нуждае от подкрепата на каталунските и баските националисти в парламента, за да остане на власт, но рискува да загуби гласовете на испанските избиратели, ако предприеме стъпки за нормализация.

С отдръпването от ключови за каталунската автономия въпроси и със спорните правителствени назначения той вече отблъсна от себе си много баски и каталунци. Освен това крайнолявата “Подемос” - друга партия, която бе ключова за идването на власт на Санчес, изрази резервите си относно състава на правителството.

Общо взето, въпреки хвалбите в чужбина, правителството на Санчес е изолирано и крехко. То се състои от министри и съветници, които сякаш са избрани, за да харесат на крайнодясната опозиция (Народната партия и “Сиудаданос”), а не на крайнолевите му и националистически съюзници. Шансовете за честен, конструктивен диалог между сепаратистките сили и Мадрид все още изглеждат също тъй малки, както и преди.